На 8 ноември т.г. в зала 7 на НДК, се състоя конференцията „Жив пред българската история” по повод 100 години от рождението на Тодор Живков. Организатори на конференцията са редакционният съвет на в. „Нова Зора” и ПП „Нова Зора”.
На юбилейната конференция бяха изслушани петнайсет доклада и експозета, посветени на живота и делото на големия български държавник. Материалите на конференцията ще бъдат публикувани в отделен том от изд. „Нова Зора”.
При откриване на конференцията председателят на ПП „Нова Зора” поетът Минчо Минчев заяви, че е дошло време да се даде вярна и справедлива оценка за най-грандиозния модернизационен проект в българската история, за Тодор Живков и неговото време. Конференцията се явява и необходимо признание за делото на Тодор Живков, чиято годишнина беше отбелязана на рождения му ден – 7 септември, в Правец.
Това честване обаче бе твърде протоколно, би могло да се каже – безсъдържателно. Белязано със знак на снизходителност. Там не се чуха думи за човека, превърнал България и нейната икономика в “мини-балкански тигър”, а науката, културата, образованието, здравеопазването извървяха нов златен век в българската история. От друга страна, в навечерието на 22-годишнината от 10 ноември 1989 г., нямаше как „Нова Зора” да не отбележи съпротивата на Тодор Живков срещу горбачовско-лукановската перестройка, която отпуши бутилката на разрушителния демон и застави просперираща България да тръгне по междурелсието на историческата безпътица.Докладите на конференцията – написани с историческа проникновеност и ерудиция – разкриха образа на държавния и политически деец, който извърши знаменателна за 20 век модернизация на страната, създаде профила на социално общество, решаващо най-тежките проблеми на националното съществуване, на сигурността и здравеопазването, на науката, културата и образованието.
Авторите на докладите успяха да споят съвременна научна методология и практика, да постигнат респектиращо ниво на анализа. Редица от споделените спомени на държавници, работили рамо до рамо с Тодор Живков, се характеризираха с ценна информация, която ще ползва изследователите на Тодор Живков. Позитивен аспект на конференцията е и фактът, че се потърси многоаспектност в дейността на Живков от изтъкнати политолози, икономисти, дипломати, специалисти в различни области.
В докладите и изказванията на конференцията бяха отбелязани не само положителните, а и негативни страни на изминалото време, в това число посочени бяха и грешки, допускани от Живков в периода на трийсетгодишното му управление.
Тепърва предстои да се каже цялата истина за времето на социализма и приносите на Тодор Живков. Без съмнение конференцията „Жив пред българската история” е в правилна насока, която ще ни освободи от митологемите и клеветите за противоречивите процеси в новата история на България.
Организаторите на конференцията дължат благодарност за проявената съпричастност от страна на многобройната публика и личното участие на хора с различни политически и професионални пристрастия, знакови представители на българския политически и обществен живот: членът на ИБ на БСП доц. Ваня Добрева, доктор на филологическите науки, упълномощена да представлява председателя на БСП Сергей Станишев, поради неговата заетост за оценка на президентските и местните избори и провежданото по същото време заседание на ИБ; Евгения Живкова – внучка на Тодор Живков, бивш народен представител от “Коалиция за България”.
Паметното събрание бе посетено от близки съратници и сътрудници на Живков, министри по времето на социализма, генерали, стопански деятели и мнозина други гости. Присъстваха кандидат-членът на Политбюро и зам.-председател на Държавния съвет Григор Стоичков, кандидат-членът на Политбюро и зам.-министър председател Георги Йорданов, секретарят на ЦК на БКП член-кореспондент Стоян Михайлов, Георги Караманев, министър на вътрешната търговия и зам.-председател на МС, Минчо Йовчев, член на Политбюро на ЦК на БКП, Румен Сербезов, министър на леката промишленост, днес мениджър на болница „Токуда”, Стамен Стаменов, министър на транспорта в правителството на Жан Виденов, Стоил Фердов, зам.-министър на транспорта и дългогодишен генерален директор на БДЖ, Екатерина Маринова, министър на търговията и генерален консул на България в Ленинград, генералите Атанас Семерджиев, дългогодишен началник на ГЩ на БНА, министър на вътрешните работи и вицепрезидент на Р България, Кръстан Кръстанов, зам.-председател на БАС, Стоян Андреев, зам.-председател на Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД, проф. Велко Вълканов, почетен председател на БАС, проф. Ангел Димов, проф. Петко Павлов, посланик Димитър Попов, посланик Боян Михайлов, посланик Дончо Димитров, посланик Христо Малеев, посланик Христо Тепавичаров, посланик Тошко Тошков, заслужилите разузнавачи Димитър Вандов, Горан Симеонов, председател на АРЗ, Любчо Михайлов, писателите Наташа Манолова, Димитър Кралев и Илия Стефанов, поетът Лъчезар Еленков, зам.-председател на БАС, изкуствоведката Мария Овчарова, скулпторът Методи Измирлиев, професорът по балканистика Ана Райкова, политологът Антоний Тодоров, бившите депутати от квотата на БСП проф. Чавдар Добрев и Георги Захариев, испанистката Мариана Ангелова, журналист.
Организаторите на конференцията изказаха благодарност за помощта на директора на Историческия музей и музейния комплекс в гр. Правец Татяна Борисова, откъдето ни бе предоставен маслен портрет на Тодор Живков, творба на изтъкнатия художник Дора Бонева, съпруга на големия български поет Любомир Левчев. Картината вдъхна особен живот на залата, тъй като Дора Бонева е уловила запомнящи се черти и на държавника, и на човека Тодор Живков.
Чутото по време на конференцията по съвсем естествен начин контрира фалша на годините след 1989 г., когато българският народ бе превърнат в презрян електорат. Съпоставката с днешния ден е още по-угнетяваща, защото всички сме свидетели на разрухата, полицейщината, тоталитарното насилие върху българските граждани и особено върху онези, които не приемат ролята на клакьори на поредните властници.
„Жив пред българската история” се превърна в благородна победа на живото и академичното слово над страховитите зъбери, наречени българска съдба от времето на недоразвития капитализъм.
