На 22 октомври 2013 г. 42-рото народно събрание прие решение с гласовете на 171 народни представители от “Атака”, ГЕРБ и “Коалиция за България”, с което задължи Министерския съвет да предприеме мерки за удължаване на мораториума за продажба на българска земя на чужденци до 2020 г. Решението предизвика буря от нестихващи коментари, изявления и дори закани. Министър-председателят Пламен Орешарски изказа мнение, че изпълнението му е невъзможно, но не уточни поради какви причини - отсъствие на политическа воля, управленска решимост или дипломатически ресурс. Вицепремиерът Зинаида Златанова, министър на правосъдието, направо заяви, че няма да изпълнява решението, с което по недопустим за един министър начин ясно подчерта пренебрежението си към чл. 86 от Конституцията на Р България, който гласи: “Законите и решенията на НС са задължителни за всички държавни органи, организациите и гражданите”. Най-невъздържани и предпоставени бяха дежурните експерти на прехода, правилните коментатори и правилните медии. Няма да ги изреждам, те са добре известни. В яростта си те буквално удавиха смисъла, разкъсаха загрижеността и обезсмислиха тревогата на народните представители, гласували решението на парламента от 22 октомври. Загрижени да доказват своята евроатлантическа същност, може би за да не си помисли някой, че тя е някаква друга, от ДПС инициираха питане до Конституционния съд за конституционното съответствие на Решението. Подпомогнаха ги десетина отсъствали в деня на гласуването народни представители и някои ръководители от ПГКБ. Като познаваме нашите политически типичности, няма защо да се учудваме и на обясненията в Брюксел на Б. Борисов и на С. Станишев относно “инерцията и стихията на политическата еуфория”... Явно някой някъде е натиснал, някой някъде учудено е повдигнал вежди, някой някъде е задал риторичния въпрос “вие по ума на националистите ли ще вървите, или по европейските закони”. Друго обяснение няма.
Междувременно дните се изтърколиха, дойде и отмина 1-ви януари 2014 г. Мораториумът изтече, а Конституционният съд мълчи; Министерството на земеделието се кани да сложи лабиринтни законови прегради пред продажбата на българска земя на чужденци, но България все още продължава да е единствената държава в Европа без държавен орган, който се разпорежда с този ресурс от изключително значение. Телевизиите и вестниците и техните коментатори, както и извънпарламентарното гюбре на т. нар. консерватори и НПО се поуспокоиха. Навярно вече са решили, че процесът е необратим и обесникът, сиреч Отечеството ни, няма как да измъкне глава от клупа, който са му подготвили на законова и договорна основа. Някои са доволни и щастливи дори, санким, европейци са! Какво тук значат някакви си сантименти? Я накъде върви светът! А народът мълчи, гледа под вежди, брои стотинките до пенсия, търчи от обява на обява за работа, реди се пред бюрата за безработни... И мре. По-младите току накрая намерят пътя за терминал - 2. Не искат и да чуят дори, че всеки ден, ние, българите, намаляваме с осем души, че само гробищата растат, а на българското село, както се изрази един депутат, му изнесохме и 40-те дни, и деветте месеца и деветте години дори. То отдавна умря.
Уважаеми читатели,
приятели на “Нова Зора”,
другари, съратници и братя българи,
всички вие, които знаете, че народ без земя е дърво без корен,
Обръщам се към вас, за да ви кажа - без вашата воля, без вашето “Трябва!”, без вашето “Длъжни сме!”, битката за земята на България не може да бъде спечелена! Нека никой не мисли, че сме слаби, нека никой не казва, че е късно, нека никой не вярва, че сами няма да успеем! Важното е да искаме. Важното е да обичаме България и народа си. Важното е да противостоим!
Затова се обръщам към вас. Нека заедно се възправим срещу господството на подлите и богатите, срещу отрепките да бъдат родени слуги и еничари, срещу бездушните чиновници и службаши, за които земя, род и Отечество са празни думи. Поискаме ли да запазим своето, последното, което имаме, земята, ще ни даде сила, сенките на мъртвите ни предци ще ни влеят воля, и цялото мироздание на векове и традиции ще издигне щит над нашата правда.
Обръщам се към всички, които осъзнават историческия вододел на изпитанието, наречено спасение на земята на България. Не чакайте партийните решения и инструкции, защото те могат да дойдат, когато вече ще е наистина късно. Сега е времето за Единен народен фронт, българи, земеделеци, социалисти, комунисти, патриоти! Ако ръководните органи на партиите ви не искат да ги приемат, задължете ги! Заставете ги. Заплашете ги дори. Но не оставайте безучастни свидетели и бездушни спомоществователи на обезземляването на българина, което е истинското име на колонизацията, в която бяхме натикани като стадо в скотобойна. Подкрепете подписката ни за референдума срещу продаването на българска земя на чужденци. Това е въпрос, към който безразличието е предателство, мълчанието - сучастие, отсъствието на мнение – измяна! Кой иска да се запише в черния пантеон на предателството? Братя, ние нищо чуждо не искаме, но своето няма да дадем.
Да живее България! И да пребъде!
Честта е за този, който я има. Сабята за този, който я запаше!
