• Отговорът е на една ръка разстояние
Близо четвърт век виси въпросът защо в нашия разграден двор не случихме нито на държава, нито на държавници с национална визия. И защо вместо народ ни натрапват понятието „гражданско общество”, с което обозначават мрънкащата и „мразеща безплатно” лумпенария, презираща „политическия елит” и на свой ред използвана от него. Не е необходимо да търсим отговора на другия край на света, може да надзърнем отвъд символичната ни южна граница и да чуем какво говорят тамошните политици. Какво ли биха казали някои от досегашните ни президенти, ако случайно се съберат на едно място българските посланици от различните страни? Естествено, ще говорят за „демократични ценности”, за “европейски правила и норми”, за „евроатлантически цивилизационен избор”, за европейски фондове и програми и т.н. И съвсем не за национален суверенитет, национална гордост, историческо съзнание и наследство. Камо ли пък за укрепване на държавността.
Стара истина е обаче, че не постът прави авторитета на човека, а авторитетът на човека подчертава значимостта на институцията и поста, който заема. В Турция например, независимо дали управляват военни, цивилни или ислямисти, държавните водачи са преди всичко патриоти и националисти, които боготворят славното историческо минало. И яростно отхвърлят обвиненията в престъпления, отправяни както към Османската империя, така и към Републиката на Ататюрк.
На 16 януари т. г. в сайта на ежедневника „Миллиет” бе публикуван репортаж за 6-ата посланическа конференция, проведена в Анкара, с участието на премиера Ердоган и министъра на външните работи Давутоглу. На вечерята за участниците в конференцията премиерът Ердоган подчертал напрегнатата ситуация, в която се провела срещата с посланиците, и им поставил няколко задачи. Първо, да отстояват позицията на правителството по Законопроекта за изменение в структурата и ръководството на Висшия съдебен съвет. Според Ердоган, тъй като в никоя европейска страна няма установено еднозначно разпореждане по този въпрос, никой няма право да прави констатации, че турският проект не съответства на ЕС. Следователно посланиците трябва да отбиват всички опити за чужда намеса. Второ, те трябва да опровергават и обвиненията срещу правителството и турската държава за подкрепа на ислямския тероризъм. Трето, Ердоган изисква от посланиците да допринасят за проявите, с които ще се отбележи 100-годишнината от началото на Първата световна война и ще се подготви честването през 2015 г. на 100 години от победата при Чанак кале над войските на Антантата.
Турският премиер акцентирал специално на „черната пропаганда”, която подготвяла арменската диаспора по света във връзка с арменския геноцид, който в Турция наричат просто „някои събития през 1915 година”.
Особен интерес представляват разсъжденията, които Ердоган изложил във връзка с историческото съзнание и възпитание на народа, отношението към историческото наследство, творбите и мъченическите гробове на дедите, връзката между миналото, настоящето и бъдещето на всяка страна и политиката на солидарност с всяка страна, която някога е била включена в Османската империя, без да е отделяна с държавна граница. И въпреки че успокоил съседите на Турция да бъдат „до безкрайност” уверени в нейното приятелство, турският премиер дал ясно да се разбере, че Турция не може да бъде безразлична нито към Йемен, нито към Палестина и палестинската кауза, нито дори към Мианмар или която и да било друга страна, в която живеят турски „сънародници” или има произведения и мъченически гробове на турските прадеди.
Призивите на Ердоган да не се забравят историческите корени, които държат народите свързани с родната земя, или ги поддържат изправени, както корените крепят дърветата, и особено напомнянето му, че народ, който забравя своите корени, е нещастен, губи своята идентичност и не може да формира нито вътрешна, нито външна политика или икономика, заслужават адмирации. При едно условие – ако България се намираше на мястото на Финландия, а не препречваше пътя на неоосманистите към западната граница на проектираната от външния министър Ахмет Давутоглу „стратегическа дълбочина”. И ако премиерът Ердоган не беше включил Кърджали и Лудогорието в „Тракия без граници”, за която каза в Кешан: „Тракия е нашият представител в Европа”.
А ето в резюме и някои указания на Ердоган към турските посланици. Един от тях ще шета и из нашата страна, реализирайки доктрината на неоосманизма, и всячески ще ни напомня, че “Не можем да затворим в рамките на физическите граници хуманните чувства и съвестта, и особено външната политика. Не можем да останем чужди към страни и народи, с които само допреди 100 години нямахме граници, и с които живеехме в единство един до друг...”
Припомняйки, че през 2014 г. се навършват 100 години от избухването на Първата световна война, която има важно място в историята на света и на Турция, и че започналата през лятото на 1914 г. Първа световна война е продължила до 1918 г., Ердоган отбелязва, че тя е променила коренно картата на света; че в тази война Османската държава е преживяла най-тежката загуба на хора и територии и е почти изцяло окупирана чрез договорите от Мондрос и Севър и фактически е отишла в историята. „От името на Турция, като посланици на Република Турция, ви моля специално да следите всички прояви, свързани с Първата световна война. И като посланици на държава, наследник на най-важната държава в тази война – Османската, да давате своя принос към тях... През 2014 г. ще се навършат 100 години от операцията при Саръкамъш, а през 2015 година - сто години от победата при Чанак кале. И иншаллах (дай, боже), ще почетем по много различен начин своите мъченици”.
„За да може събитията от 1915 г. да се възприемат обективно, научно и реално, трябва всички да сме подготвени – съветва Ердоган. - Арменската диаспора се приготвя, за да може да отрази събитията от 1915 г. по различен начин и едностранчивоно; да ги откъсне от историческата реалност и да ги превърне в политическа кампания. ... Разбирайки и обяснявайки добре Първата световна война, ще осигурим доброто разбиране и на 2015 година”.
Изключително силно звчуат думите на Ердоган, че “Народите са също като дърветата, държат се за земята с корените си; с корените си остават прави и с корените си живеят. Един народ, който няма корен, който го е забравил или отрекъл, ще отхвърли не само миналото си, а и настоящето и собствената си самоличност. И ще остане без идентичност. Народи, чиято история е белосана, или които са забравили историята си, са нещастни, забравили собствената си същност, своята душа, корените си”.
Припомняйки, че от време на време историята в Турция е писана по различен начин, че се преподавало различно и през повечето време тя трябвало да се забрави, Ердоган казал: „Да караш да се забравя близката история е почти злодейство”.
Посочвайки, че един от най-важните пътища за разбирането на днешния ден, за анализирането му, за намирането на решение на актуалните проблеми, минава през погледа към историята и правилния й прочит: „Който не е прочел и анализирал добре военните и политическите резултати от Първата световна война, макар оттогава да са минали 100 години, няма да разбере днешния ден. Няма да направи здравословен анализ. Нашата външна политика не може никога да се формира, подминавайки презрително Първата световна война и периодът преди нея. Не е възможно да се взема като нулева точка 1923 г., подминавайки периода преди това. Не е възможно да се вземе като нулева точка и 1299 година, годината на основаването на Османската държава... Имаме ясна история, ясен ход през вековете. Имена са се променяли, държави, структури, политики са се променяли, но същият народ, същият дух и идеали са напредвали векове наред, без да се променят... Отричайки близката история, не може да намерите решение на днешните проблеми, не можете да вникнете в собствената си територия, знамето, народа си.
В „Маслиновата гора” на Фалих Ръфкъ Атай се разказва за Първата световна война и няколко години преди Републиката: “Когато ни отнели Белград, делегатите на врага поискали и град Ниш. Ставайки на крака, османският делегат казал: „Защо? Да ви дадем и Истанбул?”. За нашите бащи Ниш беше толкова близо до Истанбул... Смятахме, че ако изоставим Вардар, Траблус (Триполи), Крит и Медина, турският народ не би могъл да живее” (Фалих Ръфкъ Атай е известен турски журналист и писател в периода на Републиката, депутат от 1923 до 1950 г. Роден е през 1894 г. в Истанбул и починал през 1971 г. Бил близък приятел на Ататюрк. През Първата световна война служил в Сирия и Палестина като запасен офицер и личен писар на командващия на 4 АК Джемал паша. Щабът на пашата бил разположен в маслинова горичка край Йерусалим, откъдето идва и названието на книгата „Маслиновата гора”).
На турските деца дълго време било преподавано, че тяхната Европа свършва на Мраморно море и на Марица. Така че Ердоган продължил речта си: “Да, физическите ни граници свършват на Марица. Но ако и нашата история, и историческото ни въображение свършват на Марица, никога и никога няма да устроим една здрава и сполучлива външна политика. Изпитваме безкрайно уважение към суверенните права, границите и вътрешните работи на всяка страна по света, в това число и нашите съседи, и енергично го отстояваме. Нека нашите приятели и специално нашите съседи да бъдат безкрайно уверени в нас и нашето приятелство. Не можем да останем чужди към страни и народи, с които само допреди 100 години сме живели в единство, един до друг, без помежду ни да има граница.
Естествените граници на външната ни политика, фокусирана върху хуманизма и съвестта, чертаят гробищата и мъченичествата на нашите деди. Не можем да си представим една Турция, която ще обърне гръб на Йемен, където имаме историческо и културно наследство, гробове на мъченици за вярата и братя, с които столетия сме живели заедно. Не може да се мисли за една Турция, която ще остане незаинтересувана от Мианмар, където имаме мъченически гробове. След като и в Турция, и в Палестина имаме общи гробища на мъченици, паднали в бой за вярата, не може да се развива теорията за една външна политика, която остава незаинтересувана от Палестина и палестинската кауза. Нека никой да не си вади различни изводи от това. Ние разглеждаме като наш приятел и брат всяка страна по света, където има следи от творби на нашите деди, гробища и гробове на мъченици за вярата. По същия начин разглеждаме като близки до нас страните, в които днес живеят и работят наши съграждани, а нашите съотечественици там - като път за приятелство и братство. От тази гледна точка Първата световна война и периодът преди нея са извънредно важни”.
По повод антикорупционната операция, която започна на 17 декемри 2013 г. от Истанбул и доведе до смяната на 10 министри от кабинета, Ердоган казал: “Това не е операция срещу корупцията, а опит за преврат под името антикорупционна операция. От 17 декември насам онази известна организация и медийните й аналози правят всичко, което могат, за да нанесат удар по икономиката на страната. Искат да възпрепятстват демократичния ход на Турция. Тези усилия не са нищо друго освен предателство. Тук операцията срещу националното правителство е операция, която се провежда срещу 76 милиона души. Както ние тук развалихме играта, така и вие (посланиците на Турция) ще я развалите навън... Вие ще обясните тези неща, ще направите необходимото. Върху вас пада отговорна мисия. Трябва да обясните, че това не е операция срещу корупцията, а опит за преврат. Едно правителство на корупцията може ли да направи националния доход от 230 милиарда на 800 милиарда долара? За 79 години са били построени 6 хиляди пътни разклонения. Ние за 10 години направихме 17 хиляди километра. Тази операция се проведе срещу 3-ия мост и срещу тези, които го използват. Казват: ние ще ви преградим пътя”.
“Мрежите на измяната провеждат подла пропаганда. За нас терорът е само терор, ние сме против всякакъв терор, било на „Ал Каида”, било на „Ел Нусра”... Против всички тях сме. Не може да се лепи на правителството ни и на Турция етикетът „оказват подкрепа на терора”. На вас се пада и задачата да отстранявате въпросителните, които ще възникнат по този пункт. Вярвам, че ще провалите черната пропаганда”.
След всичко това на човек му става тъжно, че за далеч по-мизерни постижения нашите политици бият барабана, сякаш са поставили България на върха на най-развитите държави. Все едно са асфалтирали лунната пътека, а не някакви си стотина километра магистрали. Нещо, от което халът на народа не се е променил на йота, а страната ни си остава най-бедната в ЕС. Вместо хляб, на „гражданското общество” се подхвърлят предизборно флашки, сякаш те може да бъдат индулгенция за продажността и политическото безсрамие. Боже, пази България!
