След две и половина години конфликт сирийците се страхуват колкото от властта, толкова и от ислямистките групи и не мислят за нищо друго освен за оцеляване. Срещнах Абделазис през април 2011 г., беше пътувал до Хомс, в Уади Халед, Северен Ливан, за да пренесе послание до света. Бежанците, основно жени и деца от Тал Калах (сирийски град на границата с Ливан), пристигнали първи. Вървели посред нощ, по пижами и пантофи. Мъжете бяха останали, за да протестират срещу режима. Тогава (декември 2013 г.) сирийците още не бяха грабнали оръжие, но правителството в Дамаск все пак ги квалифицира като „терористи”. Всъщност те искаха реформи, и трябваше само силите за сигурност да започнат да избиват и да изтезават невъоръжени, за да започне народът да скандира „Долу Башар Ел-Асад!” Абделазис не беше по анцунг и маратонки както другите, дошли да намерят убежище в Уади Халед, а носеше костюм и хубави обувки. Той желаеше една свободна Сирия, която да прилича на Турция: лаистична сунитска държава, в която ще управлява сунитското мнозинство. Той не държеше сметка за проблемите, присъщи на Турция, като кюрдския въпрос или възхода на ислямизма. Нямаше задълбочена представа за управлението на публичните дела, но посланието, което носеше, бе ясно: сирийската революция не беше ислямистка, а лаистична.
По-късно се озовах в Букурещ и срещнах група сирийци, които изпращаха помощ на бежанците в Турция, както и на хората в самата Сирия. Разбира се, те платиха цената за това: посолството на Сирия отказа да им поднови паспортите. Бяха огорчени. Един от тях ходил в гр. Ракка (сирийски град в ръцете на опозицията) и току-що се върнал. Първото нещо, което декларира, бе: “Страхувам се от ISIS (организацията „Ислямска държава в Ирак и Дамаск”, член на „Ал Каида”). Хората се боят толкова от ISIS, колкото от Асад”.
Сирийският народ не желае да бъде управляван от радикали и екстремисти. Но либералната опозиция, която е в основата на недоволството срещу Асад, няма програма, за да управлява Сирия, нито пък истински водач.
Ана-Мария ЛУКА
Да бъдеш въстаник в Сирия стана въпрос на пари, пари, които получават ислямистките и джихадистките фракции. Джихадистите днес са прекалено силни, за да могат да им се противопоставят фракциите на либералната опозиция. Свободната сирийска армия беше сведена почти до нула и изглежда, че е главната мишена на джихадистките фракции.
Сирийският народ няма глас на съвета. Хората с оръжия са тези, които диктуват правото. Ако те декретират, че шериатът е правото, цивилните – които всички са на ръба на изтощението от глад, нямат друг избор, освен да се подчинят.
След две и половина години конфликт Сирия вижда появата на свои собствени военни големци. Хора, които в началото се биеха за свободата, но които се научиха на друго. Тук идеологията не играе никаква роля. Идеалът за свобода вече не означава нищо. Единствената опция е оцеляването
* * *
Ален ЛАЛМАН, „Льо Соар”
Според анализа на една от белгийските служби за сигурност група белгийски, холандски говорещи джихадисти, подготвени в Сирия, са участвали най-малко в един атентат, извършен през последните седмици в Ирак. Не ни е известна никаква друга подробност, но различни факти биха могли да анонсират реекспорт на европейския джихадизъм – в случая белгийски – от Сирия, към свързани с нея страни като Ирак, Турция или Ливан.
Проблемът надхвърля Белгия и очевидния риск от завръщане на насилието върху националната територия: “Понастоящем „Ал Каида” има под ръка четири до пет хиляди джихадистки бойци, разположени в Сирия и притежаващи паспорти на страна от Шенгенското пространство”. Въпреки че заплахата засяга първо Сирия и Ирак, едно обръщане на пламъка към Западна Европа не може да се изключи.
Друг белгийски източник, този път полицейски, напомня желанието на вдъхновителите на сирийските събития да изнесат накрая, към Мароко и особено Тунис, бойния капацитет, който днес е събран в Сирия.
Рискът приема особено оцветяване в Белгия, където някои разузнавателни и полицейски служби приемат без затруднение да бъдат „удавени” занапред от важността на сирийските събития. Да напомним, че службите за сигурност оценяват, че само от белгийска националност близо 200 лица са, или са били, бойци на сирийския театър, от които двадесетина са мъртви.
В този момент (януари 2014 г.) от 120 до 140 белгийски бойци все още действат в Сирия. Телефонните подслушвания, които налага проследяването им, ангажират основната енергия на репресивните служби, знаещи, че един час слушане изисква десет часа административна работа: „80 % от персонала е удавен в подслушвания, а освен всичко друго, това е сфера, в която има много движение.”
Други терористични събития утежняват картината: Сомалия продължава да привлича белгийски бойци. През септември м.г., в момента на терористичната атака срещу търговския център в Найроби, една белгийска комисия (за извършване на специални следствени действия) беше в Кения, за да разпита там трима белгийци, арестувани „на път” към Могадишо. Впрочем, сирийските събития вече се смесват с чеченските.
* * *
Макар че Белгия отговори на проблема за сирийските събития от пролетта на 2012 г., много преди редица други страни от Европа, днес тя изглежда затруднена. „Брюкселският проповедник B. се появи неотдавна в Сирия”, отбелязва един полицай. И белгийски джихадисти от старото поколение, като анверсецът Z., бивш затворник от Гуантанамо, днес маневрират, за да подкрепят премеждията на бойците по пътя към към Сирия, с желанието да ги обърнат впоследствие във въоръжени движения, особено в Тунис.
„...това са информации, които само случайно се прихващат. Да се твърди, че антитероризмът все още успява да осъществи коректно наблюдение на мрежата, е благородна лъжа. Обаче тези групи разпространяват непрекъснато една пропаганда, която е наистина гадна, отбелязва полицай. Те имат проповедници, които хората слушат почти с удоволствие, и които казват винаги онова, което цялото население желае да чуе”.
Макар че белгийският капацитет за просто събиране на разузнавателна информация е прекалено ограничен пред лицето на заплахата, способността за интервенция е още по-ограничена. Както разкрива един магистрат: “Трябва само да се види досието Писинин (името на белгиеца, който бе отвлечен в Сирия от април до септември). Белгия не направи нищо; Италия е тази, която задейства своите мрежи и постигна освобождаването му”.
Защо безконтролното развитие на тези събития е обезпокоително? Първият залог очевидно е да се избегнат бъдещи актове на насилие, които биха били извършени в Белгия от бившите бойци в сирийските събития. „Днес няма точна заплаха”, успокоява белгийски източник от сигурността. “Но измежду всички онези, които заминават в Сирия - твърди белгийски полицай, - някои ще станат калени бойци и ще се върнат в страната с лоши навици. Сред тях, едно незначително малцинство ще поиска да разпали пожара другаде, евентуално в Белгия... Можеше да се предвиди.”
