Ако номинирането и предизборната реклама на Росен Плевнелиев като кандидат за четвърти президент на Република България бяха пропити с легенди, полуистини и откровени лъжи, включително за неговия професионализъм, неподкупност, престиж и честно забогатяване, то публичните изяви на новоизбрания държавен глава са пълни с клишета и „бомбастики”. Така в първото си следизборно интервю за в. „Стандарт” (01.11.2011 г.) Плевнелиев буквално „утрепа рибата”, обявявайки взаимно отричащи се цели и задачи. Например „проветряване” на президентството (т.е. смяна на екипите и правилата), отзоваване на посланиците с досиета в ДС и „надграждане на доброто”. Или подготвяне на приоритетите, формулиране на следваща национална цел, разработване на национална стратегия „България - 2020”, планиране на еврофондовете 2014-2020 г., предоставяне на идеи и решения на изпълнителната, законодателната и съдебната власт и партньорство с правителството. Как ще „партнира” Росен Плевнелиев на премиера Бойко Борисов, след като още в изборната нощ заяви, че очаква напрежение и искри между президентството и кабинета? И след като в цитираното интервю за „Стандарт” буквално го упрекна в липса на стратегическа визия: „В момента не можем да я покажем (следващата национална цел – б.р.) и изглежда сякаш нямаме план и не знаем къде искаме да отидем”. Борисов да не знае къде иска да отиде?! Ето ти - храни гарга да ти изкълве очите!
На 02.11.2011 г., в предаването „Тази сутрин” на Би Ти Ви, новоизбраният държавен глава (още без инагурация) изтъкна като свой приоритет въвеждането на т. нар. електронно правителство. То, видите ли, щяло да е решаващият инструмент в борбата с корупцията, щяло да облекчи живота на гражданите, като им спести време и пари и т. н. Плевнелиев разказа как преди години изобретателят на „Макинтош”, неотдавна починалият президент на „Apple” Стив Джобс, показал своя продукт на политици и младежи. Докато първите питали какво е това, вторите се заинтересували какво ще могат да правят с революционния продукт. И Росен Плевнелиев, „българският Стив Джобс”, наричан още „Мистър Чист” от придворните медии, гледал на президентството точно като споменатите младежи. Сиреч, интересувало го какво може да направи с него. Сетил се, види се, че е завършил електроника, а не строителство, архитектура и благоустройство, г-н Плевнелиев стигнал до заключението, че незабавно трябва да се захване с проблема за електронното правителство. Отдъхнахме си, защото си бяхме въобразили, че бившият министър на благоустройството и регионалното развитие ще се интересува само от магистрали и пречиствателни станции. Слава богу, че не реши да разнообрази скучното си битие на държавен глава, като поеме на пряко ръководство енергийните проекти като АЕЦ „Белене”, газопроводите „Южен поток” и „Набуко”, или проучването на находищата и добива на шистов газ. За реформите в здравеопазването, пенсионното дело, науката и образованието да не говорим, понеже правителството ги „замрази”, както и доходите, до 2014 г. Дотогава ще има само „оптимизации”, което на български се превежда като масови съкращения на заетите, привеждане на цените в съответствие с европейските, фалити на цели компании като БДЖ и т.н. Чак в края на мандата, ако се очертае загуба на ГЕРБ на парламентарните избори, кабинетът ще вдигне заплати и пенсии, за да натовари с изплащането им следващото правителство. Досущ като тройната коалиция! Пенсиите и заплатите, разбира се, не са грижа на държавния глава, който още на предизборните дебати заяви, че няма да бъде социален президент: единственото обещание, което той със сигурност ще изпълни.
Но при цялото ни възхищение от иновационния порив на Росен Плевнелиев, не можем да скрием, че ни глождят някои въпроси и съмнения. Първото, което ни идва на ум, е, че президентът не е чел Конституцията на републиката си. Добра или лоша, тя определя компетенциите и отговорностите на държавния глава и никъде не предвижда той да дублира правителството или отделните министерства. Доколкото си спомняме, през октомври т. г. премиерът Бойко Борисов уволни един от заместниците на транспортния министър, понеже се забавило въвеждането на електронното правителство. Ако Б. Борисов е поставил на Р. Плевнелиев същата задача, значи и той не е чел Конституцията.
Президентът е всичко друго, освен министър на информационните технологии: по предложение на правителството той назначава, повишава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили, МВР, НСО и НРС, подписва укази за назначаване и отзоваване на посланици, разполага с определени квоти от състава на Конституционния съд, Висшия административен съд, Съвета за електронни медии и др. Донякъде държавният глава е и нещо като омбудсман на гражданите, както и коректив на законодателната и изпълнителната власт (чрез правото на вето върху законопроекти). Да не говорим за пълномощията, които той делегира на вицепрезидента: даване на убежище и българско гражданство, помилване на осъдени и т.н. Най-лесното и най-приятното му задължение е да връчва медали и ордени за заслуги към държавата и обществото. Понякога и в тази сфера възникват спорове относно заслугите на кавалерите на тези отличия, които се обясняват с прословутата българска завистливост. Но президентът е преди всичко Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили в мирно и военно време, а не виждаме той да се интересува от тях.
Да се върнем на задачите и реформите, с които президентската двойка обеща да се захване. С инициативата си за електронното правителство Плевнелиев по същество обижда премиера Борисов, посявайки съмнение в способността на правителството да реши този въпрос. А преглъщайки казаното от министър-председателя, че всеки, номиниран от ГЕРБ за президент, е щял да спечели, обижда себе си. Борисов каза още, че ако не са били той и ГЕРБ, никой нямало да познава Росен Плевнелиев, а пък на 30.10.2011 г. последният се хвърли на врата на Цветан Цветанов, сякаш е станал президент на САЩ! След такива „похвални” слова да изтъкваш, че Бойко е „мъжкар, край когото не могат да виреят послушковци”, си е истинско политическо сепуко! Нима, пускайки го „да излети” към Президентството, Борисов се е отървал от един послушко? Ако е така, можем да съжаляваме, че Бойко не се кандидатира сам за президент. Или че не номинира за този пост Маргарита Попова, която е жена с характер. Напомняме, че когато Плевнелиев твърдеше, че няма нищо против МВР да го подслушва, Попова като министър на правосъдието категорично отказа да приеме „ушите” на Цветан Цветанов.
Фамилията Плевнелиеви идва не от Плевне, каквото е турското название на Плевен, а от село Плевня (сега Петруса), на 6 км от Драма. В плевнята, както знаете, се съхранява слама, а не желязо. Така че мекушавостта, присламчването към силните на момента и бързото изгаряне са така да се каже, исторически и географски предопределени характеристики. В цитирания брой на в. „Стандарт” Кеворкян пише, че Плевнелиев започнал бизнеса си с правене и продажба на хороскопи... Обаче на редица места опитите „да се продава гаргата за славей” не сполучиха. Например съгражданите на Плевнелиев от Гоце Делчев преизбраха стария си кмет (от БСП) вместо да подкрепят кандидата на ГЕРБ. Росен Плевнелиев също не би станал кмет на Гоце Делчев, ако се беше кандидатирал. Никой не е пророк в родния си град, а неврокопци със сигурност познават и сенчестата страна на бившия комсомолски секретар, който разправяше, че е спал по паркингите в Германия, преди да оглави „най-големия германски инвестиционен проект в България”. Протестите на десетина гербери срещу изборния резултат в Гоце Делчев са само част от следизборната реторика на управляващите за касиране на изборите навсякъде, където ГЕРБ губи. В Кърджали броиха бюлетините наново и откриха, че в една избирателна секция те липсват. В същото време в други секции откриха „забравени” бюлетини, върху които картоиграчите си водят „отчетността”. В с. Негушево, община Горна Малина, 80 % от бюлетините се оказаха попълнени със симпатично мастило, а в село Бохот, Плевенско, видеокамера бе заснела как се подменят бюлетините. Какво да кажем за София, където 50 изборни протокола трябваше да бъдат въведени ръчно от ОИК, понеже оригиналите бяха „изгубени”?
Не са ли всички тези случаи достатъчно сериозни мотиви за касиране на изборите, както търговията с гласове? Според прокуратурата - не! Зам.-главният прокурор Валери Първанов отчете, че изборните нарушения през тази година „не се отличават драстично” от тези при миналите президентски и местни избори. Сиреч, шашмите са постоянна величина.
Но какво общо има г-н Росен Плевнелиев с изборните измами? Работата е там, че избирането му е венец на създадената от Цветан Цветанов „организация” и многобройните шашми поставят под съмнение и неговата легитимност. Щом и управляващата партия иска касиране на изборите в редица общини като Кърджали, Кирково, Шумен, Търговище, Перник и др., значи твърденията за „контролиран вот” не се нуждаят от доказателства. Само че оплакванията на ГЕРБ от изборни нарушения са смешни, нали тяхното правителство организира вота? Оставаше да поискат и касиране на изборите в Сливен, където техният фаворит, скандално известният Йордан Лечков, загуби с 14 % от кандидата на БСП о.р. генерал Кольо Милев... Изборният хаос, особено на първия тур, може да се дължи на некадърността на организаторите, но може и да е бил организиран съзнателно от правителството, в което Росен Плевнелиев бе министър до 04.09. 2011 г..
Що се отнася до неговите приоритети като държавен глава, очаквахме да говори за магистрали и на Нова година, а той обеща да промени новогодишното си обръщение и още отсега се качи на друга каруца. Вероятно защото знае какво наследство е оставил на Лили Павлова. Дали пък пиенето на кафе с бившите президенти да е „надграждане на доброто”? Този институционализиран „президентски съвет” е също толкова неконституционен, колкото и председателският съвет на тройната коалиция. След такива вътрешно противоречиви и антиконституционни намерения, как да поздравиш Плевнелиев с победата? Пък и при опоненти като Волен Сидеров, Светльо Витков, Румен Христов, Венцислав Йосифов, Павел Чернев, Димитър Куцаров, Мария Капон, Сали Шабан, Алексей Петров и пр., струва ли си да се радваш, ако само с 5 % си изпреварил главния си противник Ивайло Калфин? Ако не друго, Росен Плевнелиев е добър математик и може да пресметне, че при 46 % избирателна активност на балотажа и спечелени 53 % от гласовете на явилите се пред урните, той е президент на 1/3 от потенциалните гласоподаватели. Сиреч, на по-малко от 1,7 млн. избиратели. Да не забравяме невалидните бюлетини и забранителните списъци. Също така едни гласуваха, за „да стане кмето по-убав”; други „слагаха кръстчета и фъргаха” бюлетините в урните, както са им поръчали (и платили); трети задраскваха всички, или нищо; четвърти ползваха симпатично мастило. За всеки случай организаторите и вдъхновителите на всички наши успехи бяха осигурили „изгубването” или подмяната на бюлетини и изборни протоколи, както по времето на Константин Стоилов и Алеко Константинов.
Как продуктът на тази „организация” Росен Плевнелиев ще превърне България във врата на Русия към Европа и на Европа към Русия, това е известно само на астролозите и врачките. Тях трябва да питаме и защо пътуването си из Европа новоизбраният държавен глава, който встъпва в длъжност на 22.01.2012 г., ще започне от Лувъра, а не от Берлинския музей?
Що се отнася до изборите, които изведоха Плевнелиев до „Дондуков” №2, това бяха чалга избори „ала Цветан Цветанов”. От новия Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили Росен Плевнелиев очаквахме да се произнесе относно бюджетите на силовите ведомства и предложеното от Симеон Дянков орязване на 20-те заплати при пенсиониране на кадровите военни и полицаи. Той обаче предпочете да се занимава с нещо, което не му е работа: електронното правителство. Сигурно, защото е по-безопасно. Бог да пази армията, полицията и България с такъв „електронен” върховен главнокомандващ! Но на чалга демокрация всъщност най-подхожда президент, който виртуално е електронен, а фактически, е под чехъл...
