Казусът с претенциите на Главно мюфтийство за връщане на вакъфските имоти и османските културноисторически паметници е на път да намери елегантно решение. И то ще дойде не от другаде, а от Турция на Реджеп Ердоган, която насърчава материалните претенции на ислямското вероизповедание у нас. Там, в качеството на претенденти за османското наследство, се изявяват роднините на 34-тия османски падишах, султан Абдулхамид.
На брой 250, разпръснати в различни държави - от Турция през Сирия и Ливан, до Великобритания и даже Мексико, наследниците на Абдулхамид започват юридическа борба. Първо, за доказване на роднинските си връзки със султана, а при евентуален успех - и за обезщетяването им за одържавените султански имоти, от които притежават дялове. Тъй като не всички имоти могат да бъдат върнати едно към едно, те ще искат парично обезщетение, подобно на наследниците на гръцкия крал. След като гръцкото правителство отказало да им заплати кралските имоти, те се обърнали към Европейския съд по правата на човека и той присъдил да им бъдат изплатени 18 млн. долара, които си получили от правителството в Атина.
Случаят с наследството на турския султан е крайно интересен и за България, защото ако Република Турция отхвърли иска на султанските роднини, позовавайки се на закон № 431 от 1924 г., който забранява да се отправят претенции за османското наследство, България ще получи косвено признание, че и претенциите на Главното мюфтийство към вакъфските имоти и османските културноисторически паметници у нас са неоснователни.
Жалко, че не съществува международно прецедентно право, каквото има в САЩ и Великобритания (там съдилищата търсят аналогични случаи, по които съдът се е произнесъл по-рано и директно прилагат минали присъди към актуални съдебни дела). Ако имаше такова правораздаване, можехме направо да заимстваме отказа на турската държава да обезщети роднините на Абдулхамид. Но ако случайно Турция реши да им изплати определена парична компенсация, в най-лошия случай същото може да стори и българската държава. Защото нито в Турция, нито у нас спорните „османски” имоти могат да бъдат върнати едно към едно.
Друг е въпросът, че след обявяването на независимостта на Царство България на 22 септември 1908 г. и приемането на този факт от Великите сили и Високата порта, имуществените въпроси у нас са под юрисдикцията на българския съд. Ангорският договор между България и Република Турция от 1925 г. окончателно слага край на спекулациите за някакво „османско наследство”.
Република Турция не е Османската империя и делото на султанските роднини би трябвало да потвърди този факт. Да върне имотите на наследниците на монарх, чиято династия е довела страната до национална катастрофа - това може само държава като нашата. Въпреки това нашите управници трябва да следят с четири очи развоя на делото за наследството на Абдулхамид. Защото ако въпреки спукването на балона за икономическия просперитет на Турция, правителството на ислямиста Ербакан извади десетина милиона долара, за да компенсира султанските роднини, някой от тях може да предяви претенции за наследство и у нас. И няма никаква гаранция, че Европейският съд по правата на човека, към който те се заканват още сега да се обърнат, ако въпросът им в Турция не се уреди, няма да присъди България да заплати имоти, документи за които винаги могат да се извадят от турските османски архиви. Впрочем, точно оттам наследниците на Абдулхамид са изкарали документи за своето родство с него. Ето срещу каква опасност трябва да предприеме превантивни мерки нашата „политическа класа”, управляващата й част и опозицията включително, вместо да ходи по конгреси на Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Тайип Ердоган. Ха дано, ама надали...
Днес династията на Абдулхамид иска половин Истанбул, утре може и да поиска и половин България, а самият Абдулхамид е починал през 1918 г., имотите му са национализирани през 1924 г. - тоест, една година след провъзгласяването на Републиката на Ататюрк. Според адвокатите Мерал Аккуш и Мехмет Еркан Аккуш това е достатъчно основание за претенции. “Съдът ще реши дали ищците са наследници на Абдулхамид, или не са. Наследниците са извадили документи за наследство до принц Мехмед Селим. Последното звено е Абдулхамид. Ако от страна на съда излезе документ за наследство, ще станат ясни и процентите на дяловете от наследството. Не е възможно материално компенсиране едно към едно. Наследниците искат материално обезщетение според размера на наследствените дялове. Ако не се постигне споразумение, ще отидат в Европейския съд по правата на човека” - твърдят от кантората “Аккуш”.
Делото за доказване на роднинските връзки и респективно правото за наследяване на Абдулхамид е започнато през 2010 г., а през март 2013 г. част от представителите на османската династия са се срещнали в Лондон с турския министър на външните работи Ахмет Давутоглу. Министърът дори се е фотографирал с тях. Вероятно Давутоглу им е дал някакви успокояващи обещания, нали е неоосманец все пак... Наближават избори и всеки глас е ценен за ПСР. Само че засега въпросът още е в ръцете на турската Темида. На заседание през декемри 2013 г., проведено заради иска на 250-те султански роднини, 12-и състав на турския мирови съд в Истанбул заявил, че ще обяви решението си на 27 март 2014 г. Ако той приеме доказателствата за роднинство на претендентите, това ще открие пътя и за делото за самото наследство. А претенциите на наследниците наистина са мащабни: ни повече, ни по-малко от половин Истанбул. В това число площад „Кабаташ”, остров „Галатасарай” в квартал „Куручешме” и дори един бостан в „Долмабахче”. Остров „Галатасарай” е бил даден първоначално на известния навремето архитект Саркис Балян срещу негови вземания, чието изплащане било преустановено от страна на фалиралото през 1875 г. османско Министерство на финансите. След смъртта на Балян, тъй като никой не се обявил за собственик на острова, османлиите сложили ръка върху него под предлог за неизплатени данъчни задължения. През 1914 г. островът бил даден под наем на първата османска компания за корабоплаване „Ширкет-и Хайрие”, а през 1957 г. е продаден на клуба „Галатасарай” за 150 000 турски лири. От 2006 г. насам той служи като място за развлечение под името „Суада” („Водният остров”).
Освен споменатите три султански владения, наследниците на Абдулхамид искат още: „Измирли хан” в „Султан хамам”; терена на театъра в „Гедикпаша”, Истанбул; 21 дьонюма нива (1 дьонюм = 919,3 кв. м) в „Еюп Копчагечиди”; 18 дьонюма пролетна еничарска казарма (Бахарийе Къшласъ) в квартал „Еюп”; 20 дьонюма терен в „Кяътхане”; 70 дьонюма площ в „Бакъркьой”; ливадата „Вели ефенди” в „Бакъркьой”; 30 дьонюма бостан в „Долмабахче”; 2 дьонюма лозе в Серендже бей, квартал „Бешикташ” и 3 дьонюма парцел в „Ихламур”; конак и 5 дьонюма парцел в „Хорхор”, Истанбул; казино и пристройки в „Акънтъ Бурну”, квартал „Арнавуткьой”; предградието „Далян” и вилата „Али Саип паша” (Али Саип е председателствал извънредната комисия, осъдила Васил Левски на смърт) с пристройки в квартал „Ортакьой”; 40 дьонюма терен и фабрика за бутилки в „Инджирликьой”, квартал „Пашабахче”; 40 дьонюма бостан в „Бейкоз”, 3 градини, 6 ниви, 2 ливади, 3 парцела, 1 лозе, 1 дюкян, чифлик с вила в Токат и чифлик „Ялнъз Серви”; 38 дьонюма терен, взет от Абрахам паша в „Бейкоз” и пристройките върху него; чифлика „Иззет паша” в „Шишли”; в Чаталджа и Чекмедже – чифлиците „Филифос”, „Капария”, „Сафра”, „Кълъчали Сагър”, „Силиври”, „Босна”, „Сазлъ Босна”, „Хараччи”, „Папас Бергос”, „Иззеттин”, „Тозалан” и казармата „Яхя бей”.
Апетитът наистина идва с яденето: днес половин Истанбул, утре половин Турция, вдругиден целите Балкани, а защо не и Европа до Виена? Не е луд, който изяжда два зелника, луд е, който му ги дава!
