• 136 години от 3 март 1878 година
Tot facienda Parum Factum – Толкова много за правене, а толкова малко е направено!
Cecil John Rhodes,основател на Родезия
Неведнъж сме припомняли историческата истина, че до 1878 г. Добруджански въпрос не съществува.
До края на турското робство, на южния бряг, от делтата на Дунав до Оршова, живее компактно българско население, а румънци, доколкото такава нация е съществувала към онзи период – e населявала северния бряг на голямата река. Неслучайно въпросът за етногенезиса на румънците остава основно предизвикателство пред румънската историография и до днес.
До 1865 г. румънците използват кирилицата в своята писменост, а богослужението в църквите и на северния бряг на Дунава се извършва на църковнославянски от Х век. Приемането на латинската азбука е въпрос на политическа целесъобразност в навечерието на Руско-турската война и далеч не е образователен или цивилизационен избор. В Бесарабия, а по-късно и в Молдова, кирилицата, с кратки прекъсвания, остана официален образователен инструмент до 1989 г. Споровете за предимствата на едната или другата азбука продължават и днес.
По време на срещата на ЕС „Източно партньорство”, проведена в Вилнюс в края на ноември 2013 г., румънският президент Траян Бъсеску, в неофициален разговор, повтори многократно изказвана по различни поводи амбициозна мисъл, че главна задача пред страната му е обединение с Молдова. Заслужава да припомним заявлението, според съобщенията в българския печат: „обединението с Молдова е един реалистичен проект и Букурещ е достатъчно силен, за да го приложи на практика. Народ, който иска да бъде обединен, никога не се предава. Всички мои действия относно Молдова са били свързани с идеята за евентуално обединение. Знам, че сега не е моментът. Но това ще стане.”
Два дни по късно, в присъствието на молдовския президент Николае Тимофти, по повод националния празник на Румъния 1 декември, Бъсеску продължи: „Изказах пожелание, което е на президента на Румъния и което, според мен, споделя съществена част от румънския народ, за обединение с нашите братя в Република Молдова, за обединение като народи... Гражданското движение “Actiunea-2012”, проведе форум в Букурещ през април т.г. под мотото: „Да върнем Бесарабия в къщи”.
Така очертаната рамка на политическия проект „Връщане на Бесарабия вкъщи”, обявен за основна цел на румънската външна политика, до осъществяването му, не от кой да е, а от президента на Румъния, поставя най-малкото два въпроса, по които България не може да няма свое мнение за външнополитическите последици от подобен акт и да не го отстоява, а те са: за основанията за възраждане и превръщане на бесарабския проблем в приоритет в румънската външна политика, и за средствата за постигане на поставената цел.
Ще започнем с основанията, които вдъхновяват румънския президент да формулира заявената позиция, основания, които липсват в изявлението му, но не и в историята.
В изявленията на Бъсеску липсват двусмислия и за тази му ясна позиция трябва да бъде поздравен, а някои негови колеги, без да му завиждат, би било уместно да се поучат. Според румънския президент въпросът за Бесарабия, по-голямата част от която днес е в състава на Молдова, да се обедини (от контекста става ясно, че това е евфемизъм за присъединяване) е „реалистичен проект”, който „се споделя от съществена част от румънския народ”, „това ще стане”, защото „Букурещ е достатъчно силен”. От така очертаната схема биха могли да се направят множество изводи, но за целите на настоящия анализ ще изведем пред скоби един-единствен, а именно, че обединението е неизбежно, защото се желае от румънския народ от двете страни на румънско-молдовската границата и е възможно, защото Букурещ е силен. Онова, което премълчава румънският президент, е историческата истина, от която Букурещ черпи сила и права, на които се гради външнополитическата му доктрина „drang nach Osten”.
През 2007 г. Бъсеску между другото подхвърли идеята за денонсиране от румънския парламент на пакта „Молотов-Рибентроп” от 1939 година. Идеята, макар и налудничава и несъстоятелна по същество, тъй като Румъния не е страна по този договор, не получи литературно развитие. Самият договор не променя статута на Бесарабия и Буковина, части от днешна Молдова, а установява сфери на влияние, които по отношение на Съветския съюз станаха част от следвоенната уредба и са в основата на обособяването на Република Молдова като една от 15-те съветски републики.
Република Молдова не възникна на празно пространство и от гледна точка на българския национален интерес, пряко свързан със събитията в този район, си струва да припомним съвсем накратко няколко исторически факта, довели до днешната правна действителност.
Следва
