Вярата в това, че безсмъртието на народа е в някаква степен гарантирано, е наивна илюзия. Историята е арена, пълна с жестокости и много раси като незаависими цялости са слезли от нея. За историята да живееш, не означава да си позволяваш да живееш както си искаш, да живееш, означава много сериозно, осъзнато да се занимаваш с живота, като че ли това е твоя професия. Затова е необходимо нашето поколение с пълно съзнание, съгласувано да се грижи за бъдещето на нацията.
Хосе Ортега-и-Гасет
Делегитимация на държавната власт и основни държавно-политически и социални институции и авторитети
Ключов фактор за националната дезинтеграция несъмнено стана делегитимацията и десуверенизацията на държавата. Този процес започна в България още в последните години на „перестройката“, когато започна да се внедрява неолибералната „мантра“ за държавата като лош стопанин. Несъмнено тази „мантра“ бе необходимата подготвителна фаза за „приватизацията“, която се превърна в най-големия грабеж в историята на България. При това грабежът се осъществяваше независимо от формата на приватизация – „касова“, „масова“ или с участието на т.нар. чужди инвеститори и прочее. А приватизацията, наред с акцията, наречена „връщане на земята в реални граници“, спечелиха първите места в съзнателното и целенасочено разрушаване на българската икономика както във формат промишленост, така и във формат селско стопанство.
По своите размери приватизацията стократно, да не кажем хилядократно надмина даже прочутото „облажване“ по времето на Балканските и Първата световна войни. Тогава, докато едни гинеха по фронтовете, а други ги ядяха въшките в тила, трети, чрез т.нар. военни поръчки, създадоха големите си богатства. Тази въпиюща социална несправедливост докара на нещастната ни страна справедливия гняв на три въстания - Войнишкото, Юнското и Септемврийското...
Ето какво мисли народът български за приватизацията – но кой ли го попита иска ли приватизация?
Българинът, на равнище масово съзнание, разбира, че трябва да се запази националната собственост върху ключови стопански активи в страната
Приватизацията и реституцията като инструменти на икономическата и националната дезинтеграция
Трябва твърдо да подчертаем, че приватизацията и реституцията станаха основата на няколко ключови процеса, които играха и играят ключова роля за националната дезинтеграция. Преди всичко те съдействаха за дезинтегриране и ликвидиране на стопанското пространство на България - те например дадоха началото на овладяване на националното икономическо пространство от чужди собственици. Големи парчета обществена собственост, някои от които с решаващо значение за икономическото функциониране, станаха притежание на западния капитал. Повече от 90 % от банките и застрахователните компании в България днес са в ръцете на стопански субекти от Италия, Австрия, Гърция, Унгария и т.н. Това означава, че финансовите потоци в нашата страна са под чужд контрол. Поради тази причина от България всяка година „изтичат“ във вид на изнасяна печалба няколко милиарда.
По подобен начин се започна поставянето под чужд контрол на „най-апетитни хапки“ от българската икономика, в частност в добивната индустрия. На канадската „Дънди прешъс“ например не просто бе дадено да заграби находищата на злато и полиметални руди, но й се разреши да плаща минимална природна рента под 1 % при условие, че даже в Африка тази рента за добив на злато и други ценни метали надминава 15 %. И колкото и правителства да се изредиха, след като й се дадоха тези извънредни права, никое не поиска или не посмя да постави тези въпроси, имащи ключово значение за страната.
Най-голямото металургично предприятие на България – “Кремиковци”, бе продавано и препродавано, включително и на едър индийски капитал, докато накрая бе фалирано. Продаван и препродаван бе и българският телекомуникационен оператор – БТК, закупен за смешна сума, значително по-малка от тази за македонската телекомуникационна фирма, въпреки че по броя на телефонните постове многократно я превъзхождаше. Също така бе „приватизиран“ и продаден от правителството на Иван Костов и СДС за „огромната сума“ от 150 хиляди американски долара националният въздушен превозвач БГА „Балкан“ на израелския предприемач Гад Зееви. Той го „обезкости“, след което последва практически фалит и изземването му от българската държава. Но и това послужи на Зееви да даде България и на международния съд, след което получи и няколко милиона компенсация. И до ден-днешен никой не е поискал отговорност от г-н Костов, а неговите наследници, в лицето на т.нар. реформаторски блок, излизат като чиста вода ненапита.
Те не като че ли не са и чували за тези неща и имат претенциите да обвиняват всички останали.
Електроразпределителните дружества са в ръцете на Чехия и Австрия. ТЕЦ “Марица-изток-1” е притежание на американски капитал. Най-голямото нефтопреработващо предприятия – „Нефтохим“, е в ръцете на корпорация “Лукойл”. В България присъстват също турски капитали и даже арабски такива.
Това предаване на общонародната собственост в чужди ръце премина и продължава да преминава под кампанията за огромната роля на чуждите инвестиции и чуждите инвеститори за стопанската развитие на страната ни, за това как ще се създадат работни места, как ще се вкарат нови технологии, как чрез чуждите инвестиции ще се излезе на нови чужди пазари и всякакви подобни.
За съжаление нужно е да се признае, че привличането на т.нар. чужди инвеститори в значителен брой от случаите не доведе до производствено и продуктово обновяване, разширяване на пазарите, разкриване на нови перспективи пред производството в България, включително излизане на чужди и нови пазари. Именно това бе обещанието, когато се правеше всичко възможно за привличането на „чуждите инвестиции“, включително и чрез продаване на ниски цени на значителни производствени и други активи на обществения капитал, а също чрез ниските данъци, както и обещанието пред същия този капитал за поддържане на ниска цена на работната ръка.
Следва да се има предвид факта, че на единица произведен продукт по съпоставими цени и съпоставимо равнище на производителност нормата на печалба в България е два пъти по-висока, отколкото е средната в ЕС. Или казано по-друг начин, нормата на експлоатация в страната ни е два пъти по-висока от средната в ЕС. Но доведе ли това до превръщане на чуждите инвестиции във фактор за тласък напред на нашата икономика. Безплодни илюзии... Напротив, не са малко случаите, при които купените на безценица, буквално „подарени“ предприятия бяха затваряни, тяхното производствено оборудване – демонтирано и изнасяно навън, а дотогавашните пазари на българска продукция окончателно загубени.
Поради това по своята същност приватизацията, независимо от нейните форми и технологии на осъществяване, независимо от това в чии ръце попада собствеността – на българските новочорбаджии или на чуждите такива, по своите фактически резултати се превърна в деиндустриализация за страната, в ликвидация на редица производствени мощности, в безработица и трудова дезинтеграция на най-значими маси от българското население, в детехнологизация и деинтелектуализация на България, в архаизация на нашата промишленост и стопанство като цяло.
По подобен начин т. нар. връщане на земята в реални граници, проведено от правителството на СДС чрез „ликвидационните комисии“, ликвидира едрото, модерно селско стопанство в страната, доведе до унищожение на редица местни предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Ето, днес упорито се говори за новия бич по отношение на българското село – циганската престъпност. Но зададе ли някой въпроса защо стана така? Какво тласна тези хора по пътя на престъпността? Без да се опитвам да оневинявам тази престъпност и нейните носители, трябва да кажем, не стана ли тя възможна в резултат на отчайващата безработица, възникнала с ликвидацията на едрото селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост у нас?
Така или иначе, „връщането на земята в реални граници“, за което особено много трябва да благодарим на бившия президент Желев и на тогавашното СДС, стана базов инструмент не просто за деаграризацията на България, но на престъпното разрушаване на българското село. Най-въпиющ пример тук е несъмнено фактът на ликвидиране на мелиоративната система на страната. През 1989 г. 67 % от обработваемата земя бе напоявана. Днес само 1.5 % (!) от обработваните площи са обект на мелиоративни мероприятия!
Следва
