След разкритията на бившия социалистически премиер на Испания Хосе Луис Сапатеро в книгата му „Дилемата: 600 дни на световъртеж” - за инфарктната за ЕС и страните от еврозоната 2011 г., избухна нова медийна бомба. Това е книгата “Кой дърпа конците в Европа”, чиито автори са двама от най-добрите чуждестранни кореспонденти в Брюксел, Керстен Гемелин от “Зюддойче Цайтунг” и Раймонд Лев от австрийската обществена телевизия ORF.
Като всеки бестселър книгата, започва вълнуващо и грабва читателя със сюжет, обещаващ разплитане на сложна интрига: „На петия етаж на сградата „Юстус Липсиус”, в “сърцето” на Европа, в центъра на Брюксел, зад плътно затворените врати на залата, при най-голяма секретност, европейските лидери обсъждат съдбата и бъдещето на ЕС. Главният проблем, който се обсъжда, е започналата криза в периода от октомври 2009 г. до края на 2012 г., когато залозите са самото съществуване на еврото”.
Главният “жокер” на писателите са не само многобройни интервюта с ключови фигури от европейското семейство, но и най-вече т.нар. античи (дипломати, които седят зад държавните глави по време на преговорите и конференциите), които имат пряк достъп до протоколите от разговорите. Приключенският сценарий за съдбата на еврото, евентуалното излизане на Гърция и другите закъсали страни от еврозоната, бурните дебати в Г-20 в Кан, оставката на Георгиос Папандреу на общия фон на кризата заемат значителен дял в 338-те страници на книгата.
Особен акцент авторите отделят на факта, че европейските лидери, изглежда, първоначално не осъзнават точно какво означава разкритието на гръцкия министър-председател през октомври 2009 г., че дългът и дефицитът са извън контрол.
Проясняването настъпва едва през февруари 2010 г. “Този месец започва и смяната на властта в Европа. Франция изпада от тандема с Германия за неформалното лидерство в Европа. Германия е партньорът, с който трябва да се съобразяват всички. Меркел осъзнава това, твърдо налага своята роля, което по-късно ще й позволи да излезе от тази дилема, като убеди германците, че е в техен интерес да правят жертви за спасяването на Гърция. Доктрината на Меркел “всеки трябва да поправи вредите, които е направил” - вбесява френския президент Никола Саркози. В навечерието на срещата на ЕС Меркел се скарва със Саркози.
Френският президент настоява да се помогне на Гърция със средства от ЕС, Меркел е против. „Това би спряло кризата”, признава Херман Ван Ромпой по-късно пред един от своите приближени. Но Меркел отказва отново. Тя не иска споделяне на отговорността.” Ван Ромпой се опитва да спечели време, като забавя началото на сесията. Накрая излиза комюнике, в което се казва, че страните от ЕС ще окажат финансова подкрепа на Гърция, която е на ръба на фалита, с помощта... на МВФ. „Но Гърция не е поискала такава помощ, тя се е надявала на помощ от партньорите”, възразява Папандреу. Следва горещата среща на върха на Г-20 в Кан през ноември 2011 г., напрегнатият дебат и нецензурираните обиди към Георгиос Папандреу заради позицията му за референдума, за които писа в книгата си Сапатеро и за която разказахме в един от броевете НА “Нова Зора” миналата година.
Интересни и доскоро неясни подробности изскачат от книгата на Гемелин и Лев както за злополучната идея на Папандреу за референдума, така и за неговото „уволнение”.
Когато Папандреу обяснява идеята си, Меркел го уведомява, че има план. ”Добре, искате референдум. Но всички сме в една лодка. След като ще се прави референдум, ние ще задаваме въпросите. Въпросът за референдума следва да бъде: „Искате ли да останете в еврозоната съгласно условията на програмата за приспособяване?” Георгиос Папандреу не се съгласява.
“Междувременно те вече са решили съдбата на Папандреу. В тайното решение е бил посветен тогавашният министър на финансите, сегашен вицепремиер и лидер на ПАСОК на мястото на Папандреу - Евангелос Венизелос. Още след слизане от самолета на атинското летище Венизелос обявява пред журналистите, без да се консултира с Папандреу, че референдумът е бил отменен. Папандреу няма друг избор освен да подаде оставка, т.е. неговото „уволнение” е резултат и на вътрешнопартийна интрига. „Папандреу бе пробит от министъра на финансите”, твърди високопоставен европейски дипломат. (Какво да се прави политиката е мръсно занимание. Какво ли му готвят на Венизелос неговите съпартийци, след като вече е ясно, че ръководената от него партия ПАСОК едва ли ще излъчи повече от 5 депутати на предстоящите парламентарни избори в Гърция).
Но да се върнем към фактите в книгата.
След тези събития вече е ясно, че еврото е под сериозна заплаха и се заговаря открито в кулоарите на ЕС за възможността Гърция да се откаже от еврото. Първият намек за излизане на Гърция от еврозоната е през лятото на 2011 г. На едно свръхсекретно закрито заседание в посолството на Люксембург във Вашингтон заседава работна група, създадена и наречена по предложение на премиера на Люксембург - Жан Клод Юнкер, „шерпите”. В нея влизат топ финансови експерти и икономисти от някои европейски страни (Германия, Люксембург, Финландия и Холандия) и обсъждат за първи път последиците от евентуално гръцко излизане от еврозоната. Освен това, малко по-рано, Шойбле поискал оценка каква е цената на връщането на Гърция в собствената си валута. Заключението е, че ситуацията в Гърция няма да се подобри, ако тя има своя собствена валута.
Още в момента на прекратяване действието на валутата всички дългове в евро на страната ще се увеличат до 400 % от БВП. Атина не ще бъде в състояние да ги плати въобще. Кредиторите трябва да се простят с парите си. Освен всичко, това би довело до значителен проблем на плащания и други страни. Всички ще бъдат по-зле след Grexit (термин, означаващ напускане на еврозоната от Гърция - гр/е/кзит), а не само Гърция.
Действителните съдбовни дебати за бъдещето на еврозоната и евентуалното излизане на Гърция от еврото започват през пролетта на 2012 г., когато т. нар. работна група от шерпи работи по вариант “Гърция II”. Групата “шерпи” след обстоен анализ докладва и потвърждава пред ръководството на ЕС, че евентуалното излизане на Гърция от еврото ще има неконтролируеми последици за ЕЗ и общата валута.
Истински обрат по проблема и в мнението на Меркел обаче настъпва в края август според авторите, след посещението на Меркел в Китай. Именно по време на това посещение тя заявява: „Гърция ще остане в еврозоната”.
Какво се е случило зад кулисите?
Министър-председателят на Китай, Вен Джиабао, изразил голямата си лична загриженост за кризата в еврозоната и посочил, че „резките движения ще имат непредвидими финансови последици”. Пекин се опасявал от ефекта на доминото след напускане на ЕЗ от Гърция и Меркел го уверява, че те ще направят всичко, за да се възстанови доверието. Най-силният лидер на ЕС нямало как да не се съобразява с мнението на чичо Ван, тъй като ЕС е търговски партньор номер 1 на Китай за по-голямата част от последното десетилетие, докато Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС за същия период от време.
Факт е, че поради икономическата криза, по настояване на ЕС, през 2011 г. двустранната търговия увеличава размерите си на 500 милиарда евро, а това са повече от четири пъти, сравнено със състоянието от 2003 г. насам. Сумата се равнява на дневен обем на търговия от над 1,25 млрд.евро. Така ЕС се превърна в най-големия инвеститор в Китай, а през последните две години, китайските инвестиции в страните от ЕС също се увеличават, тъй като компаниите търсят изгодни цени в затруднените европейски икономики.
На срещата на върха на Г-20 в Токио Меркел информира Шойбле за мнението на китайците и заключенията от доклада на “шерпите”. Разговорът продължава повече от един час.
Шойбле отива в Сингапур, където прави изявление: „Няма никакъв смисъл да се спекулира относно евентуално гръцко излизане от еврото”.
Внезапната смяна на мнението на Меркел и Шойбле има две причини - доклада на „шерпите”и опасенията на китайските инвеститори. Те са убедили финансовия министър Шойбле, както и преди това канцлера Меркел, че няма да инвестират повече в облигации в евро, ако силни страни като Германия не могат да поддържат единството на членовете си и да решат проблемите на такава малка страна като Гърция.
Ако в еврозоната започват да губят членове, това ще сложи край на доверието на азиатските инвеститори. Така Китай дава своя голям принос за спасяване на еврозоната.
В заключение, вече извън сюжета на книгата „Кой дърпа конците в ЕС”, каква е по-нататъшната съдба на спасените. Няма да говорим за „спасената”от ЕС и МВФ Гърция. Ние като нейни най-близки съседи отлично знаем на какъв хал е тя сега.
Спасеният тогава ЕС сега се готви да „спасява” летящата към пропастта Украйна. Защо бюрократите от Брюксел напират да спасяват страна, която не е член на ЕС, е друг въпрос, отговорът на който трябва да се търси отвъд океана. Тук е редно да кажем две важни неща, които сегашните украински майдански лидери не са разбрали и които, ако не те, следващите след тях сигурно ще проумеят, а именно. Първо, ЕС не може самостоятелно и няма пряк механизъм за подпомагане на закъсали държави, още по-малко на такива, които не са дори негови асоциирани членове. Парите в Европа се пазят от едно триглаво куче, като това на входа на ада –Цербер (МВФ,ЕЦБ и ЕС), което ги раздава само когато може да си ги върне двойно и срещу одраните кожи и взетите души. От тази жестока практика не бе направено изключение дори за Гърция, която е член на еврозоната.
Помощта, която Европейската комисия, чрез своя председател Жозе Барозу, обеща да предостави на Украйна, в размер на 11 милиарда евро за периода до 2017 г., е при условие подписване на споразумение за асоцииране и свободна търговия и че ще се изпълнят всички изисквания на МВФ за стабилизиране (разбирай, рязане на заплати, пенсии, социални придобивки, съчетано с безработица и високи цени) на украинската икономика. “Сключване и изпълнение на споразумението с МВФ в Киев ще бъде ключов момент за изпълнението на европейските програми за помощ”, заяви Барозу на 5 март. От тези пари, както поясни той, само 610 милиона евро са от бюджета на ЕС и могат да бъдат разпределени в близко бъдеще, останалото пак ще е от МВФ, чието седалище е отвъд океана...
Второ, САЩ, на които майданци много разчитат, не са в цветущо финансово състояние. Именно поради това те декларират, че ще могат да подпомогнат пряко Украйна едва с 1 млрд. долара – сума, жалка в сравнение с 15-те млилиарда, които безкористно им предостави Русия. Добре е украинците също да разберат, че САЩ са силно зависими от спасителя на еврозоната - Китай. Пекин е най-големият инвеститор, следван от Япония и Русия, в американски държавни ценни книжа. Китай, в качеството си на най-големия американски кредитор, изрази своята силна загриженост за възможността САЩ да обслужват своите кредити и подкрепи Русия за позицията й към Украйна.
Проумяването на тези обективни истини, от което и да е украинско правителство, ще му помогне да открие кои са искрените му приятели и откъде може да дойде помощта.
