• В битката за Украйна трябва да сме наясно, че САЩ нямат конструктивен сценарий
Продължение от бр. 9
„Американският сценарий за Украйна е да докара на власт неонацисти, да се развихрят репресии и да гледа как ние затъваме в кървава каша по границите си”, заявява философът Александър Дугин. Обаче времето работи в полза на Русия, САЩ губят своето глобално влияние и възможности
Съдбата на Украйна не бива да остава и занапред въпрос на нашата вътрешна политика. От отговора на украинския въпрос зависи бъдещето и на Русия, затова е много важно да сме наясно какво искаме от Малорусия. Обединение, разпокъсване или митичен неутралитет? Каква е днешната фаза на украинската криза, какви са плановете на САЩ и на Европа, каква трябва да е политиката на Русия на украинския фронт? Философът и геополитик Александър Дугин, директор на Центъра за консервативни изследвания при социологическия факултет на Московския държавен университет (МГУ) говори за тези неща пред „Взгляд”.
- На какво трябва да заложим в Украйна?
- Американците не искат демокрация в Украйна. Ама непрекъснато говорят именно за демокрация... Сега Украйна е едва ли не образец за демокрация в света – едва ли някъде другаде има толкова много демокрация. И това е резултат от двата полюса – от запада и изтока на Украйна. Ако някой се опита да наложи волята си еднолично, другата страна притежава всички инструменти, за да го спре и да го удари през пръстите.
Юшченко четири години работи под слогана „оранжево” и бе изгонен позорно. Янукович също не е свободен – щом каже, че зад него е Москва, на мига получава удар по своята легитимност от страна на украинското общество, поисква оставката на Аазаров и говори за Яценюк като премиер.
Украйна изчерпа възможностите си за демократизация. Сега демокрацията в Украйна работи срещу нас, но и срещу Запада. Така че всяко демократично волеизявление на народа ще повлече отново победа за Янукович. А опитите да се бориш за броене на гласовете, отново ще доведат до противостояние. Демокрацията не е изход за никого – нито за нас, нито за Запада, и затова никой не може да промени нищо в Украйна, ако разчита на демокрация.
Днес основният проблем е, че човекът на САЩ е Яценюк, на Европа – Кличко, обаче какво да се прави с Тягнибок и „десният сектор”, американците не знаят. Всъщност те прекрасно знаят. И основната интрига в украинската ситуация е, че американците вече не могат да използват демокрацията за геополитически цели.
Демокрацията стана враг на САЩ. Тя не им е удобна и в Европа, защото ако видим демократичните решения на французите, те са против законите за хомосексуалните бракове, а пък Шотландия ще напусне Британската корона. Според мен американците имат друг план за Украйна. Тя не им трябва икономически. А и Европа не възнамерява да я взема.
Отговорът е един – американците искат в Украйна да се установи националистическа, нацистка диктатура. И главната фигура тук е Тягнибок, а Яценюк е само прикритието. Национализмът е единственият начин Западна Украйна да тръгне към радикална политика, да сложи гърнето над огъня и под егидата на украинския антируски неонацизъм да бъде установен силово контрол над изтока и над Крим. В духа на Саакашвили – първо го пробваха в Грузия, сега и в Украйна, но като отчетоха къде сбъркаха в Южна Осетия през 2008 г.
- Това е кървав сценарий обаче...
- Засега все още не е. Идването на неонацисти на власт в Киев ще създаде условия за крайно националистически режим. Това ще наложи изгонването на Черноморския флот от Севастопол и отмяна на всички решения на източната област, които са неудобни на новата власт, ще започнат и репресии. В този момент ще тръгнат и американците, които ще кажат примерно следното на Русия – поканиха ни. Същото, което им каза и Русия, когато влезе в Афганистан. Тогава ни отговориха, че поканата е куха, че са ни поканили местните комунисти, а сега пък ние ще им кажем, че тяхната покана е куха и са ги поканили неонацистите. Но става дума и за сила – ако американците влязат в Украйна, те могат да поставят ултиматум за извеждането на Черноморския флот, като заплашат с ядрена война. Ето на какво разчитат в Украйна. И понеже там всичко друго е тяхно и без това, няма как да мине и нещо, което прилича на демокрация.
Демократичните избори ще покажат същата картинка, освен това ще се засилва самоосъзнаването на изтока, което е по-назад от самоосъзнаването на запада на Украйна, ще се оформи идеология на изтока на Украйна, както и сепаративни планове.
Това неизбежно ще бъде реакция на случващото се днес в страната, но на украинците им трябва време да стигнат до тези заключения. Така че американците решиха да предадат властта на неонацистко ръководство, като така ще решат – макар временно, макар на страшна цена, - непосредствените си проблеми. Понеже са прагматици, мислят само с две-три стъпки напред, завладяха Афганистан, без да му мислят какво ще стане след 10 години.
- Но Европа едва ли ще гледа спокойно американската игра в Украйна, да не говорим да Русия.
- Европа ще се ужаси, въпреки че проамериканските сили от типа на Бернар–Анри Леви ще аплодират Тягнибок и ще обясняват, че това вече не е онзи, предишният Тягнибок. Вече има прецеденти, когато крайно десните, стъпили в парламента, стават управляеми примерно като Джанфранко Фини, който отиде в Израел, поиска прошка, стана вицепремиер. И това – в Италия, където антифашисткото движение бе толкова силно.
Така че има добър опит как се укротяват и купуват националисти, които стават полезните идиоти на Запада.
Тягнибок е избран за такава роля. Затова на Запада не му е нужно опозицията да се сговаря с властта, те нищо не искат нито от Янукович, нито от Яценюк, нито от Кличко, които са априори прикритие. На практика САЩ могат да отключат само сценария на радикалния украински национализъм.
Това е блиц операцията за приемане на недемократични, диктаторски закони, които после да смекчават постепенно, или да отменят, но ще е късно, понеже флотът ще е изгонен, понеже ще се установи единна национална държава. След това ще започне гражданска война, и то в доста неблагоприятни за нас условия. Ще се мобилизира Крим, там ще се появят въоръжени татарски групировки, те ще колят и руснаци, и украински националисти. Западноукраинските неонацистки бригади ще почнат сериозни чистки в Източна Украйна, а там населението ще е объркано, докато осъзнае какво се случва и може да бъде пропусната критичната точка.
Тоест, американците ще подкрепят неонацистите, а после ще кажат, че нямат нищо с това и че украинците сами го правят.
В най-добрия случай Русия може да завърти кранчето, но ще загубим време, ще изпуснем процеса, а после, вече набъркали се в кървавата драма, да изгубим пред лицето на Европа. Америка веднага ще каже на европейците, че руснаците пак са се хванали за своя империализъм, че няма да спрат само до Източна Украйна, че ще посегнат и на Полша, и Румъния ще завладеят... И Европа отново ще е подчинена на Щатите, които така те ще отложат за известно време своя край.
Ето това са сценариите им.
Да докарат на власт неонацисти, да почнат репресии и да наблюдават как ние ще затъваме в кървава каша по границите.
Какво трябва да направим?
Ами да разберем за какво става дума. И на първо място – че тяхната задача по линия на Украйна не е конструктивна, а деструктивна. Все си мислим, че противникът разполага с конструктивен сценарий – но в случая не е така. Целият му сценарий се свежда до това да забави с няколко крачки точката на своята агония, но няма да е добре нито за Украйна, нито за Европа, нито за нас. Не можем дори да си представим доколко са зле нещата в Америка, не допускаме, че те мислят в категорията „днес умри ти, а аз - чак утре”.
- Поведението им в Близкия изток през последните години го доказва – те изобщо не са предвидили последиците от онова, което сториха в Афганистан и в Ирак...
- Знаят много добре какво да се прави и с Афганистан, и с Ирак. Шиитски Ирак ще овладее Иран и тогава САЩ ще включат срещу тях уахабитите, „Ал Каида” и кюрдите. И кървавият хаос ще е вечен. В него ще потопят и Украйна. Ние трябва да го разбираме и не бива да бързаме, колкото повече протакаме с Украйна, толкова по-добре за нас. Има такива ситуации – примерно в Карабах или Приднестровието – когато всяко решение е лошо, по-лошо и от липсата на решение.
Същевременно можем да си играем на надпреварване – разбираме, че американците дърпат Тягнибок и леко подклаждат темата за фашистката заплаха над Украйна (ние също го правим по мъничко), значи трябва да помогнем за превантивна организация на изтока и на Крим, така че да станат самостоятелна карта. И когато западните украинци кажат, че ако не стане така и така, взимат администрацията в Лвов, изтокът трябва да поеме администрацията в Харков и в Одеса.
Трябва да подкрепим Янукович. Украинският ужас ще е дълъг, не може да бъде разрешен, защото засега няма решение. Ние няма да вземаме цяла Украйна сега, иначе всичко ще загубим. Обаче ако кризата се проточи до безкрай, също не е добре. И всъщност ни трябва време, за да се подготвим.
- Инициативата за развода трябва да дойде от западните области, тоест, слабият и загубилият си отива.
- Ние не бива да ставаме инициатори на подялбата на Украйна, ние трябва да подготвим ситуация, в която двете части на Украйна да са в достатъчно равновесие. Западът е добре мотивиран, а изтокът – не е. Трябва ни мобилизация на изтока, и ако изтокът е готов на раздяла, това ще е шансът разделянето така и никога да не се осъществи. Обаче ако изтокът не е готов, западът ще се опита да го погълне.
Това не можа да стане с демократични средства, при Юшченко управляваха западните части и нищо не успяха да постигнат с изтока, не успяха да го асимилират. Значи демокрацията не работи в интерес на западниите, тя работи в двете посоки.
Затова бе пуснат и сценарият с Майдан и с проамериканската националистическа диктатура. Ние трябва да подпомогнем мобилизацията на Изтока и Крим – идеологически и структурно. Да инвестираме - на първо място, на второ – информационната стратегия, и на трето – всичко останало. Трябва да очертаем проекта „Източна Украйна”, в която трябва да се инвестира, и не за подялбата на Украйна, а за да я предотвратим. Ако няма силен самостоятелен изток, подялбата все пак ще се случи, обаче не по нашия сценарий, а срещу нас.
Освен това трябва да се работи в анклавите на Западна Украйна. Там има сериозни сили, с които можем да работим – православните във Волин, задкарпатските руснаци – това са много хора, които са с нас. Няма да си върнем запада, няма да го завладеем, но ако той започне разрухата на Украйна, можем да им създадем много неприятности, вече няма да има тихи лвовски улички... Онова, което планират да стане в Източна Украйна, трябва да им се случи у дома. Те няма да завземат изтока, но ще организират терор, репресии и стрелба. А ние трябва да сме готови да отговорим на терора на изток с партизанска война на запад. Трябва да имаме аргументи – и не е само газта.
Днес противниците на прозападните сили в нашите бивши републики вървят по линия на най-малкото съпротивление. Западът излиза с модела на национализма, с либералния неонацизъм, а противниците му изпадат в другата крайност и защитават съветизма. Това става в Молдова например. От една страна, краен антирумънски просъветски молдавизъм на комунистите, а от друга – прорумънски либерал-национализъм.
Същото е и в Украйна – либерал-национализъм на запад, а срещу тях хора с портретите на Сталин, приказки за великата епоха и социалните достижения. Алиансът на либерал-националистите е доста ефикасен – неонацистите дават тласъка, а либералите ги прикриват, защото нямат енергия – това е малцинство във всякакъв смисисъл на думата, от сексуално до национално. Обаче като влязат в алианс с националистите, „малкият народ” на либералите придобива сила.
И как да им отговорим?
С идеологията на късносъветските анимационни филми – котарака Леополд и Чебурашка – „Хайде да живеем задружно”?! Принудени сме да прибегнем до една добра, устойчива, но безсъдържателна съветска носталгия. Ама това не е инструмент, не е политика, с такава идеология няма да запазим нито Одеса, нито Донбас. И съвсем не Киев.
Трябва ни нова идеология за Украйна и за Русия, а не лозунги колко беше велика епохата преди, как изстреляхме в Космоса Гагарин.
Трябва ни национална, мобилизираща идеология на евразийството. Трябва да търсим големия смисъл.
Взгляд.ру, 20.02.2014 г.
Интервю на Пьотр Акопов
