• политическото джебчийство и попгапонщината на Сидеров нямат нищо общо с честния патриотизъм на хилядите, излъгани от него
На тазгодишните президентски и общински избори партия “Атака” събра петкратно по-малко гласове, отколкото на предишните. Това е ясно указание, че нейният устрем към небитието е неотвратим. Последвалите скандали в семейство Сидерови са само едно грозно боричкане за нейното “наследство”, което по същество не променя нищо.
За шестте години парламентарно битие на партията Сидерови добре напълниха собствените си джобове, но не свършиха нищо полезно за своите избиратели.Не успяха, а и не поискаха да решат дори такива елементарни казуси като турскоезичните новини по БНТ и ориенталския вой от минарето в сърцето на София.
Последният, шести поред депутат, напуснал продънената партийна гемия на “Атака”, заяви тия дни, че въпреки крясъците срещу турцизацията на България, през цялото време еднофамилната партия е обслужвала най-вече интересите на Доган. После добави още един безспорен факт: че за това време Сидеров успешно е дискредитирал българския национализъм с нелицеприятния облик, който му придаде със своите ексцесии и авантюри.
В това, естествено, няма нищо ново за читателя на вестник “Нова Зора”, който пише на тази тема още от лятото на 2005 г., когато Волен “проби крепостта на мафията” и впоследствие се окопа така уютно в нея.
Третият непростим грях на Сидеров е безусловната подкрепа на авантюристичната, антинародна и антинационална политика на ГЕРБ. Медиите неслучайно го наричаха “пудела на Бойко Борисов”. Да споменем тук сриването на икономиката и жизнения стандарт, садистичното кастрене на социалните завоевания на народа, войната срещу науката и образованието, смазаното здравеопазване, разцвета на контрабандата и корупцията, безпардонното погазване на законите, което се превърна във всекидневна практика. Всичко това отложи за дълги години шанса нещо в страната да тръгне към по-добро. В немалко случаи такива шансове бяха задраскани безвъзвратно. Вместо да се оттласне от дъното, страната ни затъна в още по-дълбока безизходица и безнадеждност. С други думи, Сидеровата “Атака” не бе и не е никаква националистическа организация, а зловреден тумор върху автентичния национализъм.
На фона на агонията на топящата се българска нация особено противен е луксът, в който се подвизават “новият Левски” и неговото семейство. Вождът на “Атака” пуши пури за по 120 лв., пие вино за стотици, лекува се и почива в хайлафен стил из ексклузивни задгранични дестинации, вдига пиянски скандал с международен отзвук в самолет на “Луфтханза”, отваря сметки на Сейшелските острови. Напоследък излезе наяве, че партийните активисти и членове от провинцията са заплащали мероприятията на “Атака” от личните си джобове, а после Сидеров осребрявал предадените му фактури за своя сметка.
Още през лятото на 2005 г. г-н Минчо Минчев, главният редактор на в. “Нова Зора”, нарече Сидеров “политически джебчия” и “новоявения поп Гапон”. С днешна дата определението “политически” звучи твърде деликатно. Защото “Атака” не е никаква политическа партия, а чисто комерческо ООД, частна мошия за лично, а доскоро и семейно обогатяване на тартора и неговите близки. С какви средства е ставало това обогатяване, вероятно ще се уточнява и преценява от други инстанции. Така че нека Сидеров не се надява, че за извършеното ще го съди само историята! А попгапонщината, като символ на предателството, провокацията и подстрекателството, успя да отклони, за съжаление, възможността националната енергия и българският патриотизъм да обърнат в спасителна посока стрелката на българското крушение. Но иде ден, и той ще бъде победен!
