- Обяснете ситуацията на площада, г-н Воденичаров, какви хора виждате тук?
- Когато „Атака” работеше заедно с тв СКАТ, ние я възприемахме отчасти като русофобска партия, тъй като позицията й беше срещу нефтопровода Бургас–Александруполис – една естествена граница, която Турция не би се осмелила да премине. Не ни устройваше позицията на „Атака”, на референдума те бяха против нефтопровода, докато ние го разглеждахме по друг начин, казах вече, като граница, която Турция няма да посмее да прескочи независимо от конюнктурната обстановка в ЕС и по границите на съюза. Сега обаче „Атака” има много правилна позиция и това, което хора като Станишев не могат да съберат смелост да кажат, го казва Сидеров. Когато ме канят и в СКАТ, подчертавам това, сто процента се подписвам под онова, което казват лидерите на „Атака” по отношение на бежанците, както ги наричате вие „пришълците” в България, както и към продажбата на селскостопанска земя на чужденци, а и срещу заробващите условия на транснационалните компании, които продължават да експлоатират българските ресурси и да ги изнасят навън.
- С Волен Сидеров отново сте под едно знаме, какво ви събра пак?
- Не бих казал, че сме се разделяли. „Атака” беше създадена през 2005 г. като патриотична организация, която трябваше да спре бясното еврофилство – ние винаги сме се разглеждаме като евроскептици. И никога не сме се разделяли. По различни причини не мога да бъда във всички случаи с ръководството на „Атака”, но мога да ги подкрепям. Позициите ни в момента напълно съвпадат – виждате, че нещата опират до кокала... Следващата гореща точка на света ще бъде България. Цялата тази ислямска дъга се завърта покрай Черно море и ще опре в България.
- Какви са шансовете това да не се случи?
- Малки са, защото лидерите на патриотите са несъвместими. Направете сметка - само от бившата коалиция „Атака”, от пет формации се излъчиха четирима кандидати за президент. Как можем да си говорим за единение, когато виждате, че е невъзможно.
- Чий е този сценарий?
- На кукловодите, естествено. Това са т. нар. мрежови войни, които са свързани с подаване на идея, на цел. Обществото е оплетено с интернет и други средства за комуникация като НПО и религиозни организации, които са оставени да импровизират, добре финансирани от ръководителите на тези акции.
- С други думи нито капка оптимизъм?
- Не, не, цяла Европа е в криза, актът от Хелзинки е забравен, сигурността на установените граници е мит и започва ново прекрояване, което ще бъде много жестоко, защото икономическата криза кара много региони да се затварят в себе си и да искат сепаратизъм. След като успяха да разглобят Източния блок, в момента наред са самите те - Италия, Шотландия, Испания, Валония и Фландрия в Белгия. Самите европейски държави започват да се цепят, а всичко това ще бъде придружено не само със словесни баталии, но и с кървави конфликти. Няма място за оптимизъм...
- И обслужва?
-Транснационалните компании, тези, на които глобализацията им е изгодна, защото в резултат от нея се създаде малцинство от порядъка на 5 до 10 процента и всички останали, както казваше треньорът на националния ни отбор по футбол Любо Пенев, „духат супата”. Благодарение на това се създаде такова икономическо неравенство, че социалните фондове навсякъде се орязват, безработицата расте. Всичко се корени в погрешната парадигма, както я наричат някои умници, на икономическия либерализъм.
Вижте какво пише сега Фукуяма! Сега пише точно обратното. Крайно време е държавата да се върне и да започне функциите си по преразпределяне по начин, различен от сегашния.
