- В Крим току-що се проведе референдум, предизвикал буря от емоции не само там и в Русия, но и по цял свят. От моя гледна точка, историческата, прагматичната и психологическата ситуация е разбираема и вероятно обективна. Но легитимността на референдума поражда въпроси в цял свят. Какво се прави в подобен случай?
- Първо, легитимността не поражда никакви въпроси, освен у тези, за които легитимността е абсолют. Даже онези, които се съмняват в легитимността, не се решават да опровергават общоизвестния факт, че мнозинството от кримското население иска да се върне в Русия. Ако това е станало, ако решението на този референдум съответства на желанието на мнозинството от населението, значи референдумът се е състоял. Що се отнася до Крим, въпросът вече е решен. Крим e...
- ...е част от Русия...
- ...част от Русия. Глупостта на поредния порив на Никита Сергеевич да реши да подари Крим... е подари го. Там нямаше никакви интереси, това бе каприз на „царчето” – „направете, както аз искам”...
- Казват, че той потърсил подкрепата на украинската партийна организация, усещайки своята слабост.
-Не бих казал, че в онзи момент е изпитвал слабост. Тогава не съществува никаква криза, а и партийните другари обикновено търсят подкрепа от друг вид... Но той подари Крим. Шейсетгодишната глупост приключи.
Политическата криза в Украйна не бе провокирана от Русия. Но по отношение на Крим тя се възползва грамотно от нея и възстанови онази истина, която тя смяташе за истинска. Крим се върна в лоното на Русия. Точка.
Въпросът за Крим е приключен. Още седмица-две и всичко ще бъде оформено в съгласие с руските закони, и да се занимаваме оттук нататък с Крим като с политически проблем, е пустословие. Не въпросът с Крим е на дневен ред, а нещо, което го имаше от самото начало – Украйна. Крим бе частно решение, установяване на справедливостта от руска гледна точка, така, както Русия я разбира спрямо населението на Крим.
-Икономически той няма ли да е прекомерна тежест за Русия днес, когато не всичко е наред в икономиката й. Та Крим няма вода, няма електроенергия. Всичко това изисква сериозни инвестиции?!
-Мисля, че за Русия това напрежение ще е по-малко, отколкото обединенинето на Източна и Западна Германия. Когато става дума за такива промени, въпросът не е просто сметка, калкулация колко ще струва за две-три или пет години напред. В подобни случаи такъв въпрос е излишен и дори неуместен.
Съществува понятието национален интерес.
Ако Русия смята, че националните й интереси са да върне Крим в рамките на руската държава, ако това се измерва с една или друга финансова сума, няма нищо страшно. Всъщност Крим ще струва много по-евтино от Чечения. Така че и водният проблем е решим, и другите също. Крим, като 90-и субект на Руската федерация е факт.
-Тази година се навършват 360 години от Переяславската Рада, която провъзгласи обединението на Украйна и Русия. На дневен ред не е ли ново обединение? Както твърдят информационните агенции, на границата с Украйна се съсредоточават руски войски, две армии, техника, включително системи за залпов огън.
-Трябва да разграничаваме нещата.
Русия не е обявявала и не заявява териториални претенци към Украйна. Русия не е заявявала и не заявява, че иска да присъедини някакви територии от Украйна. Русия вижда бъдещето на Украйна като федеративна държава, съставена от федеративни образувания. Това, че две руски армии са на границата на Украйна, означава, че вероятно Русия е стигнала до извода: ликвидиране на незаконния режим, установен в Киев, и решение на проблема за безвластието и анархията на територията на Украйна, където всеки „батька” или банда прави каквото си иска, и нещата се решават единствено с използването на сила. И сигурно тези две армии ще бъдат използвани именно като сила. Според мен Русия трябва да си постави задачата до 20 май да бъде установена реална, законна власт в Украйна, която ще управлява страната и занапред до новите избори. А реалната законна власт, според казаното от Русия, е властта, която бе свалена.
- Янукович?
- Що се отнася до Янукович, той е единственият законен президент, според виждането на Русия за Украйна днес. Дори и показвайки пълната си неспособност и непригодност да решава проблемите на държавата, особено в период на криза, но все пак той си е законен президент. И Русия интерпретира този факт така – законният президент не може да го сваляш със сила. Затова ще трябва той да се върне в Украйна. Но мисля, че когато новата власт се установи в Украйна, реалната власт няма да е у Янукович. Той е необходим само за легитимиране. Украйна по това време ще се готви за нови избори в съвършено друг план вероятно. Част от партиите, които според Русия и не само според нея, са на границата между бандите, терористичните организации, националистическите групировки – ще бъдат забранени.
И тогава ще се проведат избори. В резултат ще се установи власт, която няма да тика Украйна в Европа, няма да я тика в НАТО, а ще я превърне, на първо място, във федеративна държава, на второ, ще бъдат сключени всички необходими договори с Митническия съюз. И по-нататък проблемите няма да са политически, а от съвсем друг род.
Разбираемо е, че за установяването на подобна власт ще е нужна подкрепата на руските войски, или пък руските войски ще подкрепят онези сили, които ще пожелаят, и ще бъдат длъжни да установят тази власт. Русия може да им окаже военна подкрепа, логистика и т.н., за да неутрализират едни или други огнища на съпротива на украинската армия или една или друга бандитска групировка. Обаче основна роля тук ще имат украинските сили, и най-вероятно ще е така, които ще се борят с незаконната власт.
После ще започне най-вероятно икономическа война. Сега ще се обявят санкциите от страна на Запада в отговор на анексията на Крим. Но за всички санкции си има и съответни контрасанкции. Само че това няма да спре ситуацията в Крим, хората просто ще изпълняват ангажиментите си и ще запазят чисто лицето си.
После ще се наложи обявяване на други санкции, още по-категорични – след като руските войски влязат в Украйна и установят реда. Чак тогава ще има истински санкции и тогава ще дойде и истинският отговор на Русия.
С други думи, може да се каже, че повтаряме нещо отпреди сто години. Само че без война. Борбата, или войната, ще е на икономическия фронт. А когато войната е икономическа, и двете страни понасят огромни загуби. Проблемът тук е способността на Русия и на руската власт да запазят стабилността на държавата и да бъдат на власт в ситуация на обществена и икономическа криза, десетки пъти по-голяма от страните в Европа. Ако в Европа започнат икономически трудности заради някаква Украйна, част от политическите режими, от партиите, които са на власт, може да бъдат пометени естествено от народния гняв, който ще хули Украйна, но не може да издържи на увеличаването на безработицата или цените. И точно това ще е определящо за устойчивостта на Европа.
Искам да напомня, че Европа едва сега излиза от силната финансова криза, която постави под въпрос дори съществуването на единна Европа. Така че сега да влезе в нова криза, която може да е още по-рязка, е най-малкото неразумно. И никой не знае дали Европа ще може да излезе от нея, или не. А може и да не излезе.
Искам да напомня как преди 100 години две „момчета” в Сараево убиха принца престолонаследник. Всеки си имаше свои цели. Тогава всяко князче-царче, водено от своето политическо късогледство и за да опази честта си, бе въвлечено в нещо, с неведом изход. В резултат на онази война не остана нито една империя, която да не бе поразена.
Икономическата война, която сега ще започне, първоначално заради Крим, после заради Украйна, между Русия и обединена Европа, между Русия и западната икономика, между Русия и САЩ, може да доведе до съвсем неочаквани резултати. Може да доведе до такава промяна на съществуващата икономическа и политическа система, която познаваме, че тя да се промени коренно. Не бива да забравяме, че сега Русия е икономически и политически много по-стабилна, отколкото Съветският съюз или Руската империя. Икономическите връзки на Русия с Китай, Индия и други страни невинаги са в унисон с европейските. Затова тази икономическа война може да се нарече първата икономическа война, тя назрява сега и не може да бъде спряна, ще окаже дълбоко влияние върху развитието и устройството на Европа в близките години, ако не и далеч за в бъдеще.
- Тоест референдумът в Крим не е разрешаване на конфликта, а само неговото начало?
- Крим е частен случай, който отразява грамотното използване на ситуацията от страна на Русия. Нищо повече.
Интервю на Правда тудей, 20.03.2014 г.