“Престъпността е цената, която плащаме за демокрацията”.
Тези думи принадлежат на знаменития американски писател Реймънд Чандлър.
Върховенството на закона и формулата, че всеки е невинен до доказване на противното наистина често пъти дават възможност престъпникът да се измъкне от справедливо възмездие. Нещо, което упорито се внушава на нашето общество като неизбежно и едва ли не - нормално.
И все пак разлика между “старата” западна Темида и нашата има. Да оставим настрани Америка, в която единствено съдиите са хора, които трябва да титулуваш с “Ваша чест” или “Ваша светлост”. Сигурно са го заслужили. Нека вземем за пример италианците, с които си приличаме по манталитет.
И те, и ние си имаме мафия. Само че в Италия освен мафия има закони. Над 110 калабрийски бандити бяха осъдени в Милано. Те бяха арестувани през май миналата година. Ще рече, че година и половина са били нужни на следствието да събере доказателствен материал, на прокуратурата – да подготви обвинението, и на съда - да изслуша свидетелите, защитата и т.н., и да издаде присъдите. При това става въпрос за групов процес, а не за отделен подсъдим.
Кога ще стигне италианската си посестрима нашата Темида? Ами тя вече двайсет години не може да вкара в затвора един “цар” Киро? Да не говорим за “Наглите” и прочие шумни и скандални “оперативно интересни” персонажи. Или например защо един Александър Томов - Лупи не е в затвора, а в изборната нощ се мотаеше в НДК!? Не сме чули да му е отменена 9-годишната ефективна присъда...
Ако се върнем на мисълта на Реймънд Чандлър, спокойно може да направим и извода, че понеже у нас има много престъпност, то и демокрацията ни е бол. Да, ама не... У нас само цените са високи, а ментетата минават за оригинали. Дори понякога ги изпреварват - ето го нашия принос в областта на правото!
