ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 18
Рекапитулацията
Успехите на т. нар. орбаномика се реализират главно чрез прехвърляне на пари от частния сектор към потребителите и публичния сектор. Този подход води до намаляване на бюджетния дефицит и до растеж, който е следствие от развитие, не от „спекулации с хартии“. Мерките включват налагане на принуда.
На енергийните компании им налагат да намалят сметките на потребителите. На банките им налагат най-големия в Европа банков данък. На телекомуникационните, енергийните компании и на големите търговски вериги им налагат „кризисен данък“. На свързаните с големите чуждестранни банки и застрахователни компании частни пенсионни фондове им налагат ефективна национализация. Тоест, мерките се налагат главно в сектори на икономиката, в които чужденците са водещи.
Другите реформи на правителството в общи линии са в унисон с европейските, като намаляване на преките данъци, въвеждане на плоско корпоративно и подоходно облагане. За сметка на това се вдигат индиректните данъци като ДДС, акцизите и специалните данъци. Този подход подпомага реалния сектор на икономиката, най-вече износа, за сметка на финансовия сектор. Ако направим сравнение със страните-членки от Южна Европа, които като по учебник следват предписанията на експерти от ЕК и отвъд океана, те продължават да са в спиралата на рецесията, докато в Унгария определено са налице елементи на излизане от кризата. Реформите са правилни от гледна точна на унгарския интерес. Недоволни са чуждестранните инвеститори, които са ориентирани към вътрешния пазар. Докато чуждестранни инвеститори, които произвеждат и изнасят, са удовлетворени. Справка - електронният и автомобилостроителният сектори.
Автомобилостроенето е един от малкото отрасли с чуждестранно присъствие, на който не бяха наложени такива санкции, защото износът на автомобили е важно перо на икономиката. Освен заводите “Сузуки” и “Опел”, които от години произвеждат, през миналата година влезе в експлоатация унгарският завод на „Даймлер“, за изграждането на който се вложиха 800 млн. евро. „Ауди“ пък създаде нова поточна линия в завода си, която достигнa пълния си капацитет в края на 2013 г.
В разговори с политици от ЕК и в отговор на критиките им за недемократичност, популизъм, непазарни мерки, антиевропейско поведение, аргументите на Орбан не винаги може да са напълно обосновани, но са изпълнени с достойнство и често със сарказъм.
Когато поредната поправка на конституцията провокира председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу да изложи пред Орбан опасенията си от евентуален конфликт между поправката и законите на ЕС, министър-председателят дава най-общи уверения, че гарантира демокрацията и върховенството на закона. Но не пропуска да отбележи, че Унгария няма да позволи „някой да й диктува – нито от Брюксел, нито откъдето и да било“, както и че по въпроса за конституцията Унгария не се нуждае от „другарска помощ, която не е поискала от хора с идеално ушити костюми“.
Впрочем, в увличането си по двойни стандарти чиновниците от Брюксел често изпадат в гротескни противоречия. Политиката на Орбан била недемократична, понеже интересите на мнозинството унгарци не съвпадали с тези на едрия капитал; Орбан действал непазарно, защото възразявал банките, енергийните предприятия и др. да работят по непазарни принципи в пазарна среда; Орбан бил популист, защото не искал унгарците повече да бъдат ограбвани от чуждите монополи; Орбан бил антиевропеец защото държал на традициите и националната специфика на унгарците – нация с 11-вековно присъствие в центъра на Европа и с безспорен принос за развитие на европейската култура, наука и технологии.
Пропаганда и реалност
В пропагандната си реторика Орбан атакува най-вече „зловещата световна либерална конспирация“, която заедно с „лукавата унгарска левица“ не могат да се примирят с „изключително успешното унгарско отхвърляне на господстващия икономически модел”. Тези зловещи сили искали да изтръгнат контрола на страната от „естествения носител на народната воля”, тоест от ФИДЕС. Включването на Европейския съюз към този демоничен списък цели да мобилизира не само унгарската десница, но да солидаризира и европейската десница за отпор срещу, както ги нарича, „мощни международни сили, които се стремят да установят контрол върху европейците чрез своите леви марионетки”. Посланието на Орбан е повече от ясно: демокрацията в Европа е застрашена главно от олевяването.
Като цяло антиевропейската реторика на ФИДЕС нито е изключение, нито е лишена от смисъл. Понятно е и защо политиката на правителството се отклонява чувствително от политиката на ЕС в прилагане на т. нар. демократични норми и върховенство на закона според рецептите на Брюксел. Официалните унгарски твърдения за „успешно отхвърляне на господстващия икономически модел“ следователно, не са само пропаганда.
Унгарските управляващи не са единствените в Евросъюза, които недоволстват. Кризата е глобална и няма изгледи да приключи. Слабостите в политиката на ЕК, били те реални или хипотетични, предизвикват сериозен и твърде оспорван дебат, включително сред по-голямата част на европейската десница. Най-потърпевши са страните от Южна Европа, както и новите страни-членки от Централна Европа и Балтийския район. Не е изключено и разпадане на монетарния съюз, защото според бившия полски министър-председател Марек Белка eдинната европейска валута работи повече като фактор за „усилване негативните последици от глобализацията“, вместо за защита.
Мартин Хелме, член на ръководството на Консервативната национална партия в Естония, е още по-критичен: „ЕС заробва европейците в интерес на международните корпорации. Спасяването на еврото вкарва народите на Стария континент в капан, в който те трябва да плащат все повече и повече на тесен кръг хора... А правителството най-безсрамно ругае обществеността за това, че настоява да се зачитат законите и принципите, установени по демократичен път. Не наричайте тези корпорации “капитализъм”. Капитализмът няма нищо общо с тях...“
Почти същото звучене има и казаното неотдавна от Орбан на среща с унгарската общност в Румъния: „Кризата е всъщност криза на Брюксел. Нека бъдем наясно – Брюксел е най-голямото препятствие за намиране изход от икономическите проблеми”. Нападките срещу големите чуждестранни корпорации, които, по израза на Орбан, получават закрила от „сенчестата власт от съветски тип в Брюксел“, следователно, обслужват чудесно пропагандата на ФИДЕС срещу „глобалния капитализъм и чуждестранното господство“.
Публичните реакции
Мнозинството унгарци подкрепят начина, по който правителството принуди енергийните компании трикратно да свалят цените; наложи данък на банките и на големите търговски вериги; национализира важни отрасли на икономиката. Дори политическите противници на Орбан не отричат, че мерките отговарят на националните интереси. Действията на Орбан и изявленията му срещу „диктата на Брюксел“ и „безнаказаността на чуждите компании, които ограбват унгарците“, определено се харесват на хората в утежнено икономическо положение. Те се чувстват излъгани от прехода и от измамните уверения, че с влизането в ЕС ще се решат основните им проблеми. Вместо обещаните развитие-просперитет-братство, те получиха монополи-нищета-омраза... Затова лозунги като „Ние няма да бъдем чужда колония“, повдигат духа им и поне частично компенсират поруганата им национална гордост. А вероятно ги изпълват с надежда, че най-после нещата може да се променят.
Демонстрациите в подкрепа на правителството са много по-многолюдни, отколкото митингите на опозицията. Впрочем, тя продължава да е твърде разнолика, не е в състояние да се консолидира, нито да противопостави убедителна програма срещу, както го нарича, „популизма“ на Орбан, докато правителството има подкрепата на твърдо ядро от консервативни кръгове и относителното одобрение на най-разнородни слоеве на населението, които виждат в кабинета Орбан възродител и крепител на националните традиции. Тези сравнително широки слоеве не се интересуват котката дали е бяла или черна. Харесва им твърдия подход на Орбан, не толкова пропагандата, че нещата се подобрявали. Тези кръгове със сигурност подкрепиха ФИДЕС на изборите – активно или пасивно – и допринесоха Орбан отново да седне на премиерския стол.
Освен слабостта на унгарската левица, за силата на ФИДЕС, допринася и влизането на ксенофобска партия в парламента. Идеолозите на „Йоббик“ черпят от пронацисткото минало, когато през 1944 г. марионетката на Хитлер Ференц Салаши е поставен да управлява страната. „Йоббик“ е първата открито неонацистка партия, която стъпва в ЕП. С това Унгария бие камбаната за тревожно политическо развитие. Обстановката обаче чудесно обслужва ФИДЕС. На лансираните от ЕК упреци за недемократичност на управлението, Орбан сочи надясно към „Йоббик“: оттам идва заплаха за демокрацията и ФИДЕС е единствената демократична формация, която може да се справи с тази заплаха.
Ако посланията на Орбан срещу диктата на Брюксел и грабежа на чуждестранните монополи излизаха от устата на министър-председател от левицата, обезателно щяха да го обвинят във всички смъртни грехове, „международната общност“ щеше да скочи да спасява демокрацията и вероятно щеше да му спретне едно майданче. Орбан обаче е един от основателите на ФИДЕС и убеден антикомунист. Поведението му предизвиква спорове не само заради водената от правителството му икономическа политика и противопоставянето му на официален Брюксел. За хората от непосредственото му обкръжение, а също за широкия кръг от привърженици, той определено е силен лидер със собствена стратегическа визия. Нещо повече, Орбан е явление от европейски мащаб, който убедено следва свой проект, иска да извади Унгария от кризата, да върне самочувствието на унгарците, а доколкото е възможно, и усещането им за принадлежност към едно отминало величие.
Той определено смята, че има принос за създаване на модел, който може да бъде копиран от другите страни-членки, които все по-гласно се обявяват за реформиране на ЕС. В реч през април 2013 г. в Брюксел Орбан подсказва именно това, че страната му е „лаборатория на ЕС“, защото благодарение на парламентарното супермнозинство на ФИДЕС, тя може да си позволи експерименти, немислими в други страни. Посланието е повече от ясно: пътят за изход от кризата е пътят на унгарските реформи.
Като вещ юрист Орбан много добре е схванал двойните стандарти в нормите на Евросъюза, не само в политиката на ЕК. Овладял е и „тънкостите“ на ЕС-конституцията, след като успешно стъпва на ония антимонополни клаузи, които могат да облагодетелстват Унгария.
Аргументите на Орбан се основават на принципи. Той ратува за един автентичен капитализъм, контролиран от държавата, който „уважава правилата на пазарната икономика и приема честната печалба“. Но не приема да ограбва хората... Кризата, следователно, е резултат от отсъствието на автентичен капитализъм. Иначе казано, Орбан вярва, че може да се постигне капитализъм с човешко лице. Икономическите му възгледи са смесица от заемки от Австрийската школа (възгледите на Фридрих фон Хайек по-специално), критикуваща пазарния фундаментализъм от дясноконсервативни позиции; философията на държавния капитализъм като база за оцеляването на малките нации; от шведския модел на „държавата на всеобщото благоденствие“; всичко това заедно плюс силно присъствие на държавата в процесите на регулиране. През януари 2007 г. списание „Икономист“ характеризира Орбан като „циничен популист“, а политиката му – като „подвеждаща, авторитарна, в социалистически стил“. Седем години по-късно тази характеристика е на път да бъде опровергана. Авторитетното английско издание, изглежда, е пропуснало „тайната“ на проекта му. А тя е търсене на алтернатива за реално развитие, не за растеж чрез „превъртане на хартии“. И алтернативата определено сочи на Изток.
Нека повторим основните принципи на статегическия проект на Орбан:
- Икономическо развитие не може да има без стабилен правов ред, без да се овладеят законодателната и съдебната власти; ерго, добрите закони и справедливото правораздаване създават условия за развитие, а не обратното;
- Унгария трябва да има алтернативен план при евентуално разпадане на Евросъюза в този му вид;
- Алтернативата сочи към разширяване на икономическото сътрудничество с бившето съветско пространство, Китай, Близкия изток...
- Антируската реторика в официалната пропаганда е предимно за външна консумация, за пред определи кръгове в Брюксел и отвъд океана, както и за определен, твърде широк кръг от унгарската публика; не бива да се забравя, че антируските сантименти на унгарците са традиционни, датират от 1849 г.
Засега нещата са все още в търсене на компромис между европейския модел, който Орбан многократно подчертава, че е старомоден и разбирането на ФИДЕС за т.нар. азиатски модел. Но ако вярно го дешифрираме, проектът на Орбан може да доведе на практика до разклащане на статуквото, налагано от определени сили в ЕС и отвъд океана.
КРАЙ
