Нова Зора

Европейският съюз на кръстопът: да бъде или не?

Двегодишната дългова криза и рецесията в Европейския съюз, която повечето европейски лидери наблюдаваха пасивно доста време, и която постави под въпрос оцеляването на еврото, разпали важния дебат дали и как обединена Европа ще оцелее. От една страна са тези, които обясняват кризата с липсата на по-нататъшна наднационална интеграция. “Главната причина, поради която еврозоната е подложена на изпитание, е, че пазарите осъзнаха фундаменталната слабост в нейния дизайн”, пише Жан Писери-Фери, директор на базирания в Брюксел Институт Брьогел, във “Файненшъл Таймс”. “Развива се перверзно взаимодействие между банката (Европейската централна банка - ЕЦБ) и слабостта на суверенитета. А банката няма мандат да го спре.” В Париж, бившият шеф на ЕЦБ - Жан Клод Трише, се изказа още по-категорично: европейският проект бил “непълен” и ЕС се нуждаел от “европейско правителство и европейски финансов министър”. През септември в Берлин бившият германски канцлер Герхард Шрьодер призова за създаване на “Европейски съединени щати”... за да се избегнела бъдещата икономическа криза. “Ние ще трябва да се откажем от националния суверенитет” в полза на общо правителство, заключи Шрьодер.
Бившият белгийски министър-председател писа, че федералният европейски съюз е „единствената опция“ и може да се състои от ядро от 12 държави (а не сегашните 17) от еврозоната, които ще използват престижната титла „Съединени европейски щати“, заобиколени от по-слабо интегрирани държави.
Тази идея за две трети интеграция е стара и отразява сегашното състояние на нещата, когато не всички държави-членки на Европейския съюз са и членове на еврозоната. На заседанията на Европейския съвет първоначално се настояваше да участват само държавите от еврозоната. Останалите държави-членки обаче се възпротивиха.
Дания, която не е член на еврозоната и е една от най-добре развиващите се страни в условията на сегашната финансова и икономическа криза, се противопостави на 2/3-интеграцията.

Датското президентство на европейския Съвет на министрите, което започва от 1 януари 2012 г., ще се бори срещу създаването на „два клуба“ в Европейския съюз. Това заяви Николай Вамен, министър на външните работи на Дания, пред „Юропиън войс“. „Ако се разделим на две, ще тръгнем в грешна посока“, каза той, и допълни, че идеята била подкрепена от огромното мнозинство от държавите-членки на ЕС по време на дискусиите в Съвета на Европа на 23 октомври. Десетте държави извън еврозоната, опасявайки се, че могат да бъдат изолирани от процеса на вземане на решения, се противопоставили на първоначалния план срещата да се проведе в сряда, 26 октомври, и да е само на лидерите от еврозоната. Очевидно Европейският съюз е раздиран от противоречия и на тях няма еднозначен отговор сред държавите - членки.
Двата “локомотива” на европейската интеграция - Франция и Германия, имат противоположни възгледи за конструкцията на Европа. Традициите на голизма, с неговия акцент върху “Европа на отечествата”, със силна държавност и суверенитет, не са съвсем чужди на френския президент Никола Саркози. Той иска повече власт за главите на държавите-членки (Европейския съвет) - т.е на механизма за междудържавно сътрудничество, на което пък се противопоставя Германия, която се стреми да въведе наднационални институции, които да ликвидират напълно националния суверенитет.
Едва ли националният суверенитет е причина за сегашната икономическа, финансова и политическа криза, и едва ли пълното му ликвидиране е панацея, защото и сега 27-те членки на Европейския съюз и 17-те държави от еврозната са се отказали от значителна част от суверенитета си.
Интересно защо тогава финансовата и икономическата криза, започнала в Съединените американски щати, няма изгледи скоро да приключи. По-вероятно е да се изрази във финансово цунами, което завинаги ще ликвидира долара. Още когато за първи път в историята на САЩ кредитната агенция „Стандард енд Пуърс“ свали кредитния рейтинг на САЩ от ААА на АА, много анализатори посочиха, че банкрутът на долара, т.е. фалитът на САЩ, в близките 12-16 месеца е неизбежен.
Управляващата върхушка на САЩ, която отдавна се е сраснала с финансовия капитал и големите банки, се опитва „да реши“ кризата, по-голяма от Великата депресия 1929–1933 г. по два начина: първо, като печата долари, които от 1971 г. нямат златно покритие, и второ, чрез bailout (кредитиране - бел. ред.) на банките и на големите компании като нефтените, газовите, военните, иновационните и други, които се смятат за „твърде големи, за да бъдат оставени да фалират“, тъй като са важни за оцеляването на Америка като геополитическа и икономическа сила.
Кредитирането на големите банки се осъществява чрез наливане на свежи пари, а на големите корпорации - чрез предоставянето на субсидии и заеми с ниски лихви. Тази политика облагодетелства 400 души в САЩ, или по-малко от 0.1% от населението. Нарекоха я финансов тероризъм на елита на САЩ спрямо останалите 99.99 % от народа. Дейвид де Гроу, с когото имам честта да си кореспондирам, и който е един от главните инициатори на движението „Окупирай Уолстрийт“, разкрива потресаващи данни как през последните години социалното неравенство в САЩ стана съизмеримо с това в банановите републики: над един милион смъртни случая годишно, 65% с нулеви активи, 2.3 милиона души в затворите за дългове, над 1 трилион долара дългове на студентите, които не могат да си намерят работа, за да ги върнат и т.н. На този фон икономическият елит е спечелил над 46 трилиона долара (виж www.AmpedStatus.org/network  http://OWSnews.org/).
По същия път върви Европейският съюз. Много анализатори отбелязват, че сегашното положение в еврозоната и в ЕС е непоносимо и може да доведе до разпадане - пълно или частично, на обединена Европа. Спекулира се кое първо ще „гръмне“ – еврото или доларът. Независимо кое ще е първо, верижната реакция за почти целия свят е неизбежна. Достатъчно е да се каже, че европейските лидери са объркани, изплашени и нямат обща визия за изход от ситуацията.
Без съмнение съществува сериозен дисбаланс в задлъжнялостта на държавите, които участват в европейския валутен съюз. Икономически силните и богати  държави като Германия и Холандия по правило разчитат на държавите от еврозоната като Гърция, Испания, Италия, Португалия и други да изнасят търсенe.

Тези задлъжнели страни продължават да са нетни вносителки, благодарение на финансирането на излишъците на държавите-износителки. Това е възможно само ако държавите, при които стойността на експорта превишава стойността на импорта - като Германия - са склонни да осигурят финансиране на купувачите на техните продукти. Това обаче не става с плащане на налични пари, което медиите пропагандираха и много хора в Германия го повярваха.
Истината е, че Гърция, Испания, Португалия, Ирландия и другите страни - длъжници имат с държавите кредиторки двустранни договори, където заемите са гарантирани и с лихви, облагодетелстващи кредиторите. Така богатите държави в еврозоната допринесоха до голяма степен за сегашната криза. Тя задълбочи социалното неравенство във всяка една от държавите-членки на Европейския съюз, а и между Севера и Юга, ядрото и периферията в обединена Европа. За сетен път бе доказан формулирания от Ленин закон за неравномерното икономическо и политическо развитие на империализма. Никакви „социални“ и „регионални“ програми на ЕС не са в състояние да решат проблема, защото коренът му е в самата икономическа и политическа система, на която е построена обединена Европа.
Очевидно това положение не може да продължава вечно. При подобна система пропастта между кредиторите и кредитополучателите става толкова голяма, че дълговете, съпоставени с възможността за тяхното обслужване, стават огромни и неизплатими. Ето го основният структурен порок на еврозоната и главната причина за бедствията на пазара, а не измисленият проблем за националния суверенитет и рецептите за повече наднационална интеграция. Не е учудващо, че именно тях обаче предпочитат Германия и други богати държави от ЕС, понеже в тях е и ножа, и хляба.
Докато ЕС укрепваше и развиваше наднационалните си институции през изминалите години (Лисабонският договор от 2009 г. въведе институциите на президента, министъра на външните работи и дипломатическата служба на ЕС), подкрепата на народите на държавите-членки стигна дъното. Дори в една от най-облагодетелстваните от интеграцията държави - Германия, 48 % от наскоро анкетираните настояват за излизане на страната от ЕС.
На 29 октомври т. г. в Берлин се състоя поредната многохилядна демонстрация срещу господството на банките и финансовата политика на правителството. В икономическата столица на Германия Франкфурт на Майн, движението „Окупирай Франкфурт“ вече трета седмица има палатков лагер пред сградата на Европейската централна банка.
Във Великобритания Консервативната партия, която през 1973 г. вкара страната в това, което тогава беше Европейската икономическа общност, днес настоява за референдум за членството в ЕС под напора на обществените настроения. В Италия, Испания, Португалия и други страни народите осъзнаха, че между интересите на бюрократичните структури в Брюксел и техните жизнени интереси има пропаст. Да не говорим за народа на Гърция, който вече близо две години е в бойна готовност по улиците и площадите . На 28 октомври, само два дни след приемането на “спасителния пакет от мерки” от лидерите на държавите от ЕС, гърците отново излязоха на протест, защото решенията от Брюксел налагат строги икономии: съкращаване на работните места и доходите в обществения сектор, рязко повишаване на данъците, въвеждане на спорния данък върху собствеността, приватизация на държавната собственост.
На 26 октомври, на срещата на европейските лидери, бе взето решение международните кредитори - частните банки, да отпишат 50 % от заемите, отпуснати на Гърция, и да й дадат още 100 милиарда евро. Но ситуацията в Гърция се разви извън плановете на всички. (В петък, 4 ноември, Еврокомисията е наредила да бъде разработен план за действие в случай на излизане на Гърция от еврозоната. А в Кан, където се провежда срещата на Г-20, Жан-Клод Юнкер предупреди, че ако гърците чрез референдум поискат да излязат от еврозоната, те трябва сами да намерят пътя за изход от европейското пространство - бел. ред.).
Специалистът по Европа на Съвета по външна политика в САЩ Себастиян Малаби, бе твърде скептичен, че европейските банки ще се съгласят да отпишат просто така около 100 милиарда евро, от отпуснатите 210 милиарда. “Дори ако лидерите от ЕС са успели да постигнат такава подстрижка, това само ще свали дълга на Гърция спрямо БВП до 120 % през 2012 г. и няма да я  превърне  в жизнеспособна икономика,която може да взима заеми на свободния пазар.”
Въпросът е дали народите на Гърция, Италия, Испания и други страни ще се подчинят на строгите икономии, за които настоява Германия. На 28 октомври протестиращите в Солун изгориха германското знаме, а някои издигнаха лозунг “Меркел е равно на Хитлер”. Мнозина с основание смятат, че сделката с Брюксел означава да се даде съдбата на  Гърция в ръцете на чужди сили - Германия, Европейската комисия, оглавявана от нея, и МВФ.
“В Гърция национализмът е платформа, която се споделя от всички политически сили”, казва Димитрис А. Сотиропопулос, професор по политология в Атинския университет. “Гърция е водила много, много сурови войни срещу чужди армии, включително германската и италианската... А имаше и диктатура, която се толерираше от САЩ. Така че ние имаме много сложни отношения с чуждите сили”.
Повечето европейски граждани са озлобени към Европейския съюз, защото политиката му е в интерес на големите банки и транснационалните корпорации и прехвърля бремето на икономическата и финансова криза върху средната класа и бедните слоеве от населението. Множат се демонстрациите в Европа и по света в подкрепа на движението "Окупирай Уолстрит", което започна на 17 септември т.г. и вече обхвана цяла Америка. Лозунгът „Ние сме 99 %“ даде мощен тласък на социалната революция. Остава да видим дали европейските институции ще бъдат свалени от европейските улици и площади, което ще означава краят на ЕС като политически и икономически съюз, или европейският политически елит ще им вдъхне нов живот, като отчете исканията и правото на преобладаващото мнозинство от европейците на по-високо качество на живота. В последното аз лично силно се съмнявам.
Повечето европейски правителства - от социалистите в Гърция до социалистите в Испания, са гаранти на статуквото. Те прилагат същите мерки на строги икономии, като орязват социалните и икономическите функции на държавата в духа на неолибералната доктрина за сметка на нарастване на полицейските й функции. Всички европейски правителства, подобно на елита в САЩ, осъществиха bailout (кредитиране - бел. ред.) на банките и големите корпорации. Последните решения на срещите на върха в ЕС - да се налеят пари в големите европейски банки, които са свързани с американските, не решава проблема за „оздравяване“ на еврозоната. Европа за разлика от Федералния резерв на САЩ не може да печата пари до безкрай. А и не това е решението.
На 1 октомври  тази година Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Щиглиц предупреди, че и САЩ, и ЕС трябва да вземат мерки за повишаване на икономическия растеж. По-късно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие(ОИСР) излезе със същата препоръка. Прогнозата на ОИСР сочи минимален ръст в еврозоната от 0.3% през 2012 г., а през май т.г. се залагаше на растеж от 2 %. Рецесията в еврозоната продължава. Строгите мерки за икономии, които се налагат като част от сделките за “спасяване”, задушават растежа, необходим за покриване на дълговете. Ситуацията е патова.
Решенията на Европейския съвет от 23 и 26 октомври т.г. са палиативни и няма да разрешат кризата на еврозоната и на ЕС. Макар че глобалните пазари реагираха позитивно - еврото се вдигна над 1,4 щ.д. за първи път от септември, Барбара Рокфелер, финансов анализатор на FXStreet.com, предупреди, че “пазарът награждава еврото за проява на решителност ( от европейските лидери) без отношение към качеството на решенията”. Джоузеф Тениъс, пазарен стратег на фондовете на Джей Пи Морган в Ню Йорк, каза пред Ройтерс, че е окуражаващо принципното съгласие на европейските лидери за това, какво трябва да се случи, но същевременно “да се изпълни този плани и да се постигне консенсус по детайлите, е като да се опиташ да събереш стадо от котки”...
Обявеният от Георгиус Папандреу референдум за втория „спасителен пакет“ мерки, можеше поне да даде възможност на гръцкия народ да вземе съдбата си в свои ръце. Но това намерение повлече след себе си политическа криза в Гърция. Най-добре е Гърция да напусне еврозоната и ЕС и да обяви окончателно спиране на плащанията по дълговете, т.е. фалит. И има на какво да разчита - миналата година в гръцкия шелф на Средиземно море бяха открити големи залежи от газ, а редица икономически анализатори посочват, че износът на втечнен газ е една от най-добрите инвестиции в сегашното смутно време.
Сериозното предизвикателство за оцеляването на еврозоната и на Европейския съюз в сегашния му вид е не толкова Гърция (нейната икономика е само 2 % от европейската), а Италия. Тя е третата по големина икономика в обединена Европа и е повече от два пъти по-голяма от икономиките на другите държави-длъжници Гърция, Португалия и Ирландия, взети заедно.
Дългът на Италия е 1 800 милиарда евро, или 118% от БВП. Към тази сума трябва да се добавят още 400 млрд. евро, които страната трябва да изплати през 2012 г. Срутването на Италия ще означава край на единната европейска валута. В тази страна финансовата, икономическата и социалната криза се допълват и от политическа. Младежката безработица в страната е 29,6 %. Това високо равнище е съпоставимо с младежката безработица в Тунис и Египет преди началото на техните революции.
Същевременно, както отбеляза един италиански вестник, в Италия сегашното правителство „практически престана да съществува преди много месеци“. Способността на Италия да се справи с огромния дълг  се спъва и от нарастващите разногласия между министър-председателя Силвио Берлускони и министъра на финансите Джулио Тремонти. Въпреки вътрешния натиск Берлускони отказва да подаде оставка. Той обеща да продължи политиката на строги икономии.
Редица инвеститори и анализатори се съмняват дали равнището на експанзия на Европейския механизъм за финансова стабилност (ЕМФС) от сегашните 440 милиарда евро до 1 000 милиарда евро ще е достатъчно да спаси Италия. ЕМФС е замислен като застрахователен фонд. Той трябва да застрахова купувачите на новоемитиран държавен дълг на страните от еврозоната. Тъй като застраховката е значително по-евтина от застрахованите активи, се очаква да се привлекат инвеститори за изпадналите в задлъжнялост държави. Досега ЕМФС е гарантирал заеми от 87 милиарда за Португалия и 65, 5 милиарда евро за Ирландия. Очаква се той да направи това и за Италия и Испания.
„Ние не сме убедени, че в случай на сериозна криза - при първа загуба на застраховката на държавни облигации от 20-25 %, наистина ще е достатъчно да бъдат привлечени инвеститорите да купуват новоиздадени италиански облигации“, казва Холгер Шмидинг, главен икономист в немската банка “Беренберг”.
Огромните разходи, свързани с потенциалното спасяване на Италия, Испания и други големи европейски икономики, подтикват европейските правителства да вземат решение за по-нататъшното развитие на европейската интеграция.
„Драмата в Рим прави по-лесно за Брюксел да оправдае необходимостта от нови пълномощия и повече (наднационална) власт, която да господства над грешните правителства чрез бюджетна и фискална дисциплина“ - пише в „Тайм“ Лео Сендровиц. Международният бизнес-редактор на „Дейли Телеграф“ Амброуз Евънс Причард смята, че Германия е изправена пред избор за бъдещата посока на Европа чрез решението си дали и как да спаси Италия и Испания: „Последиците от това са фундаментални. Германия сега трябва да е склонна или да купи, или да гарантира дълговете на Испания и Италия и правейки го, да премине  рубикона  към фискалния и политическия съюз, или да приеме, че МВФ трябва да пресече пагубните последици за германската външна политика.“
Германия избра компромисен вариант. Освен ЕМФС беше създаден и специален фонд съвместно с МВФ, където ще се съхраняват отпуснатите средства от нововъзникналите крупни икономики като Китай, Бразилия и Индия. Преди това тези три икономически гиганта отказаха помощ за еврозоната извън МВФ. Китай в момента държи европейски държавни дългове за около 500 милиарда щ.д. Ролята на Китай в поддържането на изкуствената общоевропейска валута, създадена през 2002 г., е значителна. Еврото, както и доларът, се крепят предимно на Китай - чрез неговия износ в тези региони. Още преди повече от две години и половина обаче китайският президент Ху Цзинтао обяви, че Китай лесно ще се отърве от тези две фиктивни валути, като увеличи вътрешното си потребление. А Китай е най-огромният вътрешен пазар – с население над 1 милиард и 300 милиона души. Китайците очевидно вече са успели да се отърват от голяма част от активите си в евро. Не е далечен денят, когато китайският юан ще стане главната световна валута.
Шефът на ЕМФС – Клаус Реглинг, пое на преговори с Китай (28 октомври), после и с Япония. Пекин отказа да се включи в увеличаването на капитала на ЕМФС. Появиха се слухове, че той може да предостави на еврозоната 100 млрд. долара срещу злато. Какъв чудесен начин да се отърве от другата фиктивна валута - долара. Германският вестник „Ди Велт“ вече писа, че има голяма опасност Европа да стане прекалено зависима от Китай.
В. „Стандарт“ от 3 ноември съобщи, че Италия има 100 дни до фалита. Той се позова на италианския в. „Република“, който цитира експерти от швейцарската банка “Креди Сюис“. Според експертите във вторник (1 ноември) доходността на 10-годишните италиански облигации е достигнала прага от 6 %. „След преодоляването на този праг страната разполага само със 100 дни, за да се справи самостоятелно и да избегне намесата на ЕС“.
Считайте, че еврото “ще изгърми”. Ще го последва верига от фалити в Европа и САЩ.
Останалите по-големи икономики в Европа също са в дългова криза. Сред тях е и Испания, която е 12-ата най-силна икономика в света. Нивото на безработицата в тази страна е най-висока в ЕС – 21 %. Младежката безработица в Испания е 48 %. Социалното недоволство и тук подлага на изпитание както националния елит, така и този в Брюксел.

Съществуването на Европейския съюз е политически оправдано само ако той способства за постигане на по-високо равнище и качество на живот на всички народи, които го населяват. Сегашното политическо и икономическо устройство не спомага за постигането на тези цели, защото е подчинено на интересите на големите банки, транснационалните корпорации и финансовите спекуланти. Всяко оздравително за еврозоната решение се осъществява твърде бавно, докато спекулантите и капиталовите пазари реагират почти мигновено.
Четиригодишното членство на България в ЕС така и не донесе, и няма да донесе, очакваните от мнозинството от населението възможности. България си остана нетен вносител на храни и промишлени стоки от ЕС.
Преди повече от 20 години, когато не бяхме членове на тогавашната Европейска икономическа общност – предшественика на ЕС, въпреки съществуващите тарифи и бариери, България изнасяше повече стоки за Западна Европа отколкото сега. В Обединена Европа възникнаха нови бариери като например Шенген, ограничаването на достъпа на работна ръка от България в някои страни от ЕС и най-главното - драстичното обедняване на населението, стигащо до геноцид над нацията ни. Всеки опит за обективен анализ на членството на България в ЕС обаче се заклеймява като „националистичен“.
Платените глашатаи на европейската и евроатлантическата интеграция, които са взаимно свързани, не приемат и най-плахите заявки за евроскептицизъм.
Апологетите на ЕС и НАТО са представени във всички парламентарни партии в България. Но кой попита народа иска ли да влиза и при какви условия в тези две организации. И до днес няма общонационален дебат за техния характер, цели и влияние върху оцеляването на българския народ. Демокрацията в автентичното й значение като „власт на народа“ е опасна за тяхното съществуване.
3 ноември 2011 г.