...Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставяй знак за спомен тук от теб, о, вероломен!
Махвай се от моя взор! ...
... Той програка: „Nevermore!“
Едгар По, “Гарванът”
Със затварянето на избирателните секции в страните от ЕС започва битката за избирането на новия председател на Европейската комисия. Фактът, че ЕНП има повече места в ЕП обаче не осигурява автоматично председателското място на Жан-Клод Юнкер, както с див ентусиазъм и пяна на устата обяви в нощта след изборите главатарят Винету... Може би основание за това му дадоха думите на Юнкер след обявяване на резултатите, които той е чул, но както винаги, явно не е разбрал до край: „Не ме интересува кой какво казва, не се моля на никого, аз спечелих изборите. Двуцифрената разлика в седалки, която има ЕНП над ПЕС, ми дава правото да се опитам да потърся мнозинство в Европейския парламент и Европейския съвет и да се боря за поста председател на Европейската комисия”.
Впрочем самият Борисов продължава да смята, че след като ГЕРБ спечели изборите за депутати в ЕП (чрез своята клиентела, която държи властта в три четвърти от общините, МВР къртиците, чиновниците, които Орешарски не поиска да уволни и с помощта на АБВ срещу БСП, чиито негласували членове наказаха партията си за позицията по украинската криза), той веднага следва да стане премиер. Ако беше толкова просто, каквато е логиката на иначе подивелия за власт Борисов, тази седмица трябваше да валят оставки на премиери в цяла Европа, като се започне от неговия „приятел” от Англия Камерън (който той свойски нарича „Дейвид”и който гнусливо се отдръпна, когато Борисов се опита да го прегърне) и Франсоа Оланд във Франция и се стигне до съседна Гърция, където дясната партия на Андонис Самарас „Нова демокрация” също загуби, но тъй като малко чете и очевидно трудно разбира прочетеното, Борисов няма как да знае, че за разлика от бандата, където действа правото на силния, при демокрацията има правила, с които всички са длъжни да се съобразяват. Но за Борисов засега толкова. Той и обслужващата го и добре захранена от него журналистика не заслужават да им отделяме повече внимание. Те и без това не се интересуват от процедурните правила при избора на председател на ЕК. За тях важи не силата на правото, а правото на силата. И ще продължат да крещят “Оставка”.
Що се отнася до
голямата сделка в Брюксел
битката за председателското място в ЕК ще е тежка и тя сега тепърва започва.
Съгласно тези правила и Договора от Лисабон, който се прилага за първи път след тези евроизбори, Жан-Клод Юнкер тепърва ще трябва да се бори срещу кандидата на социалистите Мартин Шулц, или може би срещу една трета номинация - тенденция, която се очертава като компромис.
Факт е, че досега никой от двамата основни претенденти не изглежда готов да се откаже от борбата. Трябва да се има предвид, че за избирането на новия председател на Европейската комисия се изисква освен мнозинството от членовете на парламента, което не спечелиха нито една от големите партии, а също така и одобрението на Европейския съвет на лидерите на 28-те страни членки.
Според резултатите от изборите, обявени в понеделник, 26 май, ЕНП на Юнкер бе обявена за победител с 214 места, но й липсва абсолютното мнозинство, за да излъчи председател на ЕК. Партията на европейските социалисти и демократи, с напускащия председател на ЕП Мартин Шулц, спечели 189 места. Съгласно Договора от Лисабон, който както казахме се прилага за първи път, Съветът от 28 лидери на ЕС, като вземат предвид резултатите от изборите, посочват кандидат за президент на Европейската комисия в Европейския парламент, и следва гласуване в парламента на ЕС, което да одобри номинацията.
За да се избере нов председател на комисията, кандидатът трябва да получи абсолютно мнозинство от членовете в парламента (376 места от общо 751) и да си осигури квалифицирано мнозинство в Европейския съвет.
Цялата тази процедура обаче при сегашните обстоятелства ще отнеме време за търсене и осигуряване на политически съюзници. Както Юнкер, така и Шулц (тъй като и двамата са твърдо уверени, че имат шансове да спечелят най-високия пост на Европейската комисия) вече започнаха контактите си с политическите групи в Европейския парламент. „За да спечели поста, Жан-Клод Юнкер ще трябва задължително да получи подкрепата на 190 депутати от групата на социалистите и 60 депутати от Алианса на либералите и демократите, за да компенсира евентуална промяна в мненията по време на гласуването на кандидатурата му през октомври”, съобщи високопоставен представител на Европейския парламент”. Не е ясна също и позицията на националистите и евроскептиците, които са една пета от Европарламента.
От своя страна, Мартин Шулц обяви, че ще търси
сигурни политически съюзи
тъй като той смята, че е по-вероятно той да спечели. Шулц разчита на съюза с либералите, които имат 66 места и Зелените, които държат 52 места в ЕП.
На практика обаче перспективата на положителен вот от всички тези групи не се смята изобщо сигурна. Както в случая с Юнкер, така и по отношение на Шулц има редица евродепутати враждебно настроени към техните кандидатури. Подобна е картината и в Съвета на европейските лидери, дори в рамките на ЕНП и ПЕС.
Типични примери в това отношение са тези с унгарския министър-председател Виктор Орбан, чиято партия е член на ЕНП, но не поддържа кандидатурата на Юнкер, и канцлерът на Австрия, Вернер Файман, макар и лидер на социалдемократическата партия, който наскоро заяви, че „ние трябва да подкрепим номинацията на Юнкер”. Британският премиер Дейвид Камерън също не подкрепя Юнкер и заяви, че: „Бившият министър-председател на Люксембург твърде много се изявява като федералист, за да бъде президент на Европейската комисия.”
Срещу кандидатурата на Юнкер се обявиха и други дясно центристки държавни мъже, шведският Фредерик Рейнфелд и финландският Юрки Катайнен. Срещу него бе и холандският премиер либерал Марк Рюте. Интересно е, че Дейвид Камерън поне засега отхвърля и двете кандидатури - на Мартин Шулц и Жан-Клод Юнкер. Въпреки че Ангела Меркел също не иска да види нито един от двамата начело на Европейската комисия, сравнително доброто представяне на социалдемократите в Германия на изборите и устойчивостта на коалицията с тях ще действат като лост за „налагане” на решение в полза на Шулц. Освен всичко Шулц е сънародник и е много важно Германия да притежава този важен пост в ЕС. Тя вече даде сигнал за това по време на неформалната среща на върха на ЕС в Брюксел следобед на 28.05. Обявявайки мнението си за номинацията на Юнкер, която като член на ЕНП трябваше да направи, Меркел същевременно призна, че няма политически блок, който да разполага с мнозинство в ЕП. Пред репортери Ангела Меркел заяви, че „трябва да има преговори и компромис между политическите групи”.
Франсоа Оланд, като социалист, също подкрепя кандидатурата на Шулц, но поражението на партията му в евроизборите може да доведе до компромиси с оглед на преразпределение на портфейлите на комисарите в следващата Европейска комисия, които той може да получи в замяна.
От своя страна кандидатът на ЕНП Юнкер има неблагоразумието да настрои срещу себе си евроскептиците, крайно левите и националистите, като в изказването си след изборите подчерта: ”Въпреки че популистите не спечелиха изборите, подкрепата за тях в някои страни е нещо много “шокиращо”.
Такова е засега накратко разположението на силите в ЕС. Във всеки случай то е само началото на големите наддавания, задкулисните игри и пазарлъците.
Къде сме ние, кого подкрепяме
и което е по-важно, как ще рефлектира тази битка в нашия политически живот?
Ако трябва да кажем с едно изречение, нашето правителство ще подкрепи кандидатурата на Мартин Шулц, а под напора на реваншистката върхушка на Винету, отражението на тази битка в ЕС ще се възпроизведе типично по балкански. Сега му е времето на келепира. А пречката за келепира е разбира се, правителството.
Тъкмо това успя да калкулира преди 25 май предизборният щаб на ГЕРБ и точно да го разясни на своите хиени, готови винаги за голямо лапане.. Борисов им обеща скалповете на министрите и ехото на бойния вик не утихва... Правителството се очертава като жертвения агнец на битката ЕНП-ПЕС.
Това пролича още в изборната нощ, когато подразбрала от първите резултати, че май спасява панделата, върхушката на ГЕРБ формулира задачата „оставки веднага”. На обслужващата журналистика от „правилните” медии също й замириса на плячка и веднага побърза да полегне, несмущавана от морални задръжки. Така картината се изясни напълно.
Очертава се ясно пълен синхрон в психологическите атаки на мръсния сговор между недоразумението Плевнелиев, Винету и наемника във всяка акция срещу БСП Георги Първанов в сваляне на правителството и осъществяване на старозаветната идея за пълен разгром на БСП.
За подготовка за финална дестабилизация на страната, за сваляне на правителството говори и подредбата на сутрешните и вечерните информационно-пропагандни блокове на Нова телевизия и БТВ, чиито емисии отново започват с вувузелите и барабаните на шепата кресльовци от площада пред Народното събрание или пред Министерски съвет.
Неприкрита и в разрез с добрата журналистическа практика е нагласата на водещите на тези телевизии тенденциозно да подбират теми и събеседници, които открито да атакуват, най-често несправедливо, правителството и мандатоносителя БСП по всевъзможни въпроси. Важното е да има кал, катран и перушина. Истината нека я търси кой както може.
В активното мероприятие за насилствено сваляне на правителството отново активно са включени и всички протестърски групи от НПО-та и усмихнатите, умните и образованите, за които по списък отговаря Ивет Добромирова (медиен консултант на Плевнелиев), както и неговата т. нар. морална опора лумпените от ГЕРБ, които са готови за радикални действия.
В многогласния хор на гарваните се откроява хриптящият баритон на “гост, дошъл от друг простор... на гарван черен стражът верен, верен на погинал блян химерен...” Но да остави Едгар По, тези нито са го чели, нито ще го проумеят.
При подобна сложна ситуация, в която разпадът на порочно заченатия ЕС е въпрос само на време, а икономическият геноцид, сривът в българската национална идентичност и ценностна система е факт, който заплашва оцеляването на българската нация, насъщна необходимост е да се осъществи идеята, издигната още на първия национален конгрес на ПП „Нова Зора” за единен народен фронт срещу поредния антидържавен, антисоциален и антинационален сценарий на неолибералния олигархичен и мутренски капитал в България.
Условията за това вече са назрели, още повече че голяма част от съществуващите различия в левите и патриотичните партии и организации, под напора на стихиите на времето и общата политическа съдба, все повече изчезват. Време за бавене няма!
