• Гласуването за провалени партии и политици е престъпление
„ДПС в Европа - Европа в България”- това беше предизборното послание на една от партиите, участвали в надпреварата от 25 май 2014 г. за разпределението на 17-те български кресла в Европейския парламент. ГЕРБ, които пропиляха не една, а почти четири години на страната си, агитираха с „България няма време за губене!”
Всички предизборни плакати, билбордове, видео- и аудиоклипове, платени съобщения и др., предупреждаваха, че купуването и продаването на гласове е престъпление. Предполагаемите обекти на това предупреждение го допълваха: „И гласуването за провалени партии и политици е престъпление!”
В някои страни от ЕС като Великобритания, Франция, Австрия, Словакия, Гърция и България избирателите наказаха два пъти управляващите партии и коалиции: веднъж, чрез слабата си избирателна активност (43,11% за ЕС, 35,5% за България и едва 13% за Словакия); втори път, подкрепяйки така наречените евроскептици като Партията на независимостта във Великобритания, Националния фронт във Франция, Партията на свободата в Австрия и „Сириза” в Гърция. В България надделяха привържениците на обединена Европа като левицата в лицето на „Коалиция за България” спечели едва 4 места в ЕП - с 2 по-малко от ГЕРБ, и толкова, колкото ДПС.
Доста изненадващо за българските политически нрави, скандалният Делян Пеевски се отказа от мястото си в ЕП в полза на Искра Михайлова, а в Реформаторския блок, който получи 6,4 % от гласовете, преференциалният вот трябваше да определи дали „червената кукувица” Меглена Кунева или Светослав Малинов ще отиде в Брюксел. Спечели мъжът.
Благодарение на тези избори на политическия небосклон след ГЕРБ изгря още една популистка формация - коалицията „България без цензура”(ББЦ).
ВМРО, „Гергьовден” и БЗНС на Румен Йончев. „Евроскептичните” „Атака” и “Националният фронт за спасение на България” (НФСБ) останаха без представител в ЕП.
Оказа се, че у нас все още се намират избиратели, подвластни или „наети” за магията, наречена ЕС. Европейци сме, ама не дотам, че да кажем като победителя на евроизборите във Великобритания Найджъл Фарадж: „Не искам Великобритания да напусне ЕС, искам ЕС да напусне Великобритания!” Някога бившият лидер на ДПС, днес негов пожизнен почетен председател, Ахмед Доган, казваше, че пътят на България към Европа минава през Босфора, та се питаме: когато „Европа дойде в България” дали последната няма да се е „преместила” в Мала Азия или в Африка? И дали тази перспектива не е за предпочитане пред „преместването” й в отвъдното?
Разбира се, ако на България й е писано да изчезне, това няма да стане по вина на Русия и Украйна, а заради страхливостта, лакейските рефлекси, продажността и некадърността на собствените й политици. Със 17 или с 30 евродепутати, все тая! Никой не може да навреди на Отечеството повече от собствените му политици и техните „наети” или безразсъдни избиратели.
Преди 138 години, когато през пролетта на 1876-а - според написаното от Иван Вазов „в няколко дена, тайно и полека, народът порасте на няколко века”, едва ли някой е сънувал, че за 25 години „свобода и демокрация” същият този народ ще намалее с два милиона души. И че ежедневно ще се топи от глад, здравеопазване, безработица и отчаяние. За какво са ни “ценности”, узаконяващи гей браковете и „третия пол”, щом на 14-ата година от 21-ви век сме най-бедната, най-корумпираната, най-безпомощната, най-болната и най-отчаяната нация в Европа. А Северозападът, начело с Видин – столицата на последното българско царство преди „онова присъствие”, е най-бедният регион на Стария континент. Може ли това да се промени със 17 депутати в ЕП и с един еврокомисар? И то ако тези, божем български „народни избраници”, се държат като врагове и помежду си, и спрямо българските държавни институции... Който намери поне един въпрос, по който целият ни „политически елит” е на едно мнение, заслужава Нобелова награда!
Ясно е защо Българско не „гърми като едничка държава в цяла Европа”, както мечтаеше Васил Левски. Защото българи използват и ЕК, и ЕП, за да се дискредитират взаимно като „троянски коне на Русия” или като проамерикански лобисти; като разхитители на европейски фондове и подставени лица на олигарсите; като фалшификатори на избори и създатели на полицейщина и т.н.
Как при такова „старание” пред Вашингтон и Брюксел, при такова клепане и откровени антибългарски доноси, другите ще ни вземат насериозно? Не са ли всички предупредителни писма, санкции, заплахи, пилотни проверки, мониторингови доклади и други актове на ЕК предизвикани от публикации в българските медии и нашепвания на опозиционни политици? Кой уважава политически келепирджии, готови всеки миг да сменят партии, убеждения и „братя”, за да са близко до хранилката на ЕС, при това в разрез с историческите традиции, чувства и интереси на своя народ, без никаква стратегическа визия и приемственост в полезното, направено от други поколения и политици.
Ето затова у нас не са възможни дългосрочни енергийни, икономически, инфраструктурни, социални и други проекти. Защото хем не щем да плащаме за тях, хем когато други ги реализират за своя сметка, чакаме одобрение от Вашингтон и Брюксел, хем ни се ще да вземаме транзитни такси и да черпим евтина енергия.
След провала на проекта „Набуко”, предизвикан не от руската „Газпром”, а от американските санкции срещу Иран - един от най-големите износители на природен газ, сега се полагат неистови усилия за отказване на Русия от проекта „Южен поток”, който ще мине и през България. Без него страната ни ще продължава да зависи от капризите на крадливата шайка в Киев, която хем не си плаща полученото руско синьо гориво, хем не участва, за разлика от Германия, в разработването на руските газови находища, хем настоява за цена от 268,5 долара за 1000 куб. м, които да плати с пари на ЕС и МВФ.
У нас съмнителни енергийни „експерти” като Бойко Борисов, Делян Добрев и натиреният бивш директор на „Булгаргаз” Васил Филипов разказват приказки за несметните газови и петролни залежи в българските участъци на Черно море („Хан Аспарух”, „Терес” и „Силистар”). В „Дискусионно студио” на телевизия „Скат” Филипов каза, че Русия пречела на разработката на тези находища, както и на находищата от шистов газ. Каза и нещо, от което би трябвало да се заинтересува прокуратурата - че руснаците му били предложили 50 млн. щ.д. подкуп, за да подпише неизгодно за България газово споразумение, но той... отказал.
Плува ли корабче в окото?!
Защо при тази „неподкупност” Филипов беше отстранен от поста си? Може би защото рушветът е бил предназначен за друг? Или защото все пак е бил получен от някой, който е побързал да отстрани неудобния свидетел? С какво ли са купили неговото досегашно мълчание?
В българската европарламентарна група десните, включително и либералите, ще преобладават. Най-сиромашкият народ в ЕС да бъде представляван и „защитаван” от десни евродепутати - такова чудо е невъзможно дори в Латинска Америка и Африка! За десните в сегашното Народно събрание, да не говорим. Един от тях, синът на кмета на Ботевград, Даниел Георгиев, втори мандат депутат от ГЕРБ, направо „изби рибата”. Само за един ден подаде молба за напускане на ГЕРБ и отиде в ББЦ на Николай Бареков, след което ни лук ял, ни лук мирисал, се върна в старата кошара. Каза, че бил „много лоялен” към ГЕРБ и нямал чувство на срам. Не бил направил това салтомортале за пари, понеже никоя партия нямала толкова пари, че да го купи: бил „непродаваем”... Но не му било писано да остане и в ГЕРБ, защото от Южна България Бойко Борисов поиска депутатът хамелеон да напусне парламента, а на 22 май ИК на ГЕРБ го изключи от партията. Така, още преди да се е явил на избори, Бареков увеличи парламентарната си група с още един депутат. А ПГ на ГЕРБ се превърна буквално в „Група за европейско развитие на Бареков”. Ако пък е верен слухът, че Борисов и Цветанов са набили предателя, ГЕРБ направо може да се отъждестви с нигерийската групировка „Боко Харам”. Въпреки това много „дясно мислещи” се надяват да попаднат в бъдещите парламентарни листи на ГЕРБ, като почнеш от бившия седесар Георги Марков (гладувал против конституцията, после назначен за конституционен съдия въпреки агентурното си досие, в момента адвокат на ГЕРБ и на президента Росен Плевнелиев), минеш през безработния журналист, и тоже кадър на ДС Иво Инджев и свършиш с другия величав - Георги Коритаров от „Свободна зона”. Към тях се присламчва и бившият социалист проф. Георги Близнашки, минал през авантюрата АБВ, за да се орезили с президентската подписка за референдум по изборното законодателство. Същата, в която се оказаха над 100 000 фалшиви участници, които никога не са се подписвали. Но няма по-голям глупак от учения глупак...
Като споменахме за резила с подписката, нейният инициатор, президентът Росен Плевнелиев, предстои да изпие още две горчиви чаши: първо, заради своята промонополистична и лобистка политика в сферата на енергетиката (нерегламентираната му среща с шефа на ЕVN във Виена); второ, заради своя закъснял антикомунизъм и русофобия. Засега конституцията и главният прокурор го спасяват от неприятно разследване за държавна измяна, но призивите му за засилване на санкциите срещу Русия получиха неочакван отпор от самия канцлер на Германия.
Госпожа Ангела Меркел заяви, че не санкциите, а добрите отношения с Русия отговарят на европейските интереси. Казано с други думи, Плевнелиев работи против европейските интереси. За българските той съвсем е забравил, види се. Остава и на него Меркел да изпрати послание, както на турския премиер Реджеп Ердоган, който на 24 май трябваше да се срещне с турските гастарбайтери в Кьолн... Предвиждайки как Ердоган ще се отнесе към протестиращите в Кьолн срещу неговия режим, Меркел го предупреди, че ако не може да се въздържа, добре ще е да се откаже от посещението си...
„Майдановска” Украйна, на която адвокатства нашият държавен глава, проведе на 25 май „демократични” президентски избори в условия на продължаваща „антитерористична операция”. Още на първия тур, с над 54 % от гласовете бе избран „шоколаденият крал”, олигархът Петро Порошенко, а кмет на Киев стана лидерът на партията „Удар” бившият професионален боксьор Виталий Кличко. Веднага след победата си Порошенко заяви, че ще отиде да преговаря с протестиращите в Донецк и с Кремъл. Преди изборите Киев беше обещал до края на май да изплати на Русия 4 млрд. щ. д. за минали газови доставки, обаче само за първото тримесечие на 2014 г.
Украйна е задлъжняла с 1,64 млрд. долара. за доставените й 6,1 млрд. куб. м (на цена 268,5 долара за 1000 куб. м). Знаейки как Киев „усвоява” европейските пари, ЕК отпусна едва 100 млн.евро. Най-вероятно разплащането с Русия ще се отсрочи.
В същото време руският президент Владимир Путин заведе в Китай шефа на „Газпром” и цяла група бизнесмени, които сключиха десетки споразумения. В Пекин Путин подписа с китайския си партньор договор, наречен „сделката на века”. Съгласно договореното с КНР, по газопровода „Силата на Сибир”, който ще бъде построен съвместно, след 4-5 години към Китай ще потече руско синьо гориво в обем 38 млрд. куб. м за 30 години, на цена 350 долара за 1000 куб. м и обща стойност 400 млрд. щ.д. В КНР не питат защо ще плащат газта по-скъпо от Германия: и при тази цена руската газ е два пъти по-евтина от катарската. А ако разплащането стане във валута, различна от долара, Вашингтон ще усети опакото на собствените си санкции срещу Москва: доларът ще излезе от търговията с енергийни носители!
Освен това Русия и Китай проведоха съвместно военноморско учение... Военното сътрудничество на двете световни суперсили е сериозно предупреждение за Вашингтон и НАТО.
Междувпрочем, чужди журналисти твърдят, че от западните санкции срещу Русия най-много щяла да пострада Франция, защото за нуждите на руския военноморски флот френски корабостроителници строят два амфибийни щурмови кораба клас „Мистрал”, за които Русия ще заплати 1,6 млрд. долара. Те могат да носят самолети, хеликоптери, танкове и амфибийно десантно формирование в състав от 900 души, предназначено за къси разстояния. Срокът за предаване на корабите наближава.
И Турция не гори от желание да участва в антируските авантюри на Вашингтон. Министърът на външните работи Ахмет Давутоглу участва в срещата на върха на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Азия, проведена в Шанхай. След това направи изявление, че азиатските лидери трябва да работят рамо до рамо, за да осигурят мира, стабилността и благоденствието на Азиатския континент.
В политиката няма вечни приятели и врагове, има вечни интереси. И ако България не може да определи кои са нейните вечни интереси, толкова по-зле за нея.
Земята ще остане кръгла и ще продължи да се върти и без ЕС, НАТО, ГЕРБ, РБ, „Синьо единство”, Бойко Борисов и Росен Плевнелиев. Тя ще се върти около оста си и ще обикаля около Слънцето - истинското, не онова от Банкя, което с компромата за Бобов дол смяташе да си отмъсти за Костинброд. Помогна му и Георги Първанов със своето АБВ, което получи едва 4 % от гласовете, не спечели нито един евромандат, и сега иска нови избори... В крайна сметка провали европейското бъдеще и на ренегата Ивайло Калфин.
Но докато олигархът Иво Прокопиев диктуваше „опорни точки” на пропрезидентските и прогерберските медии, в Източна Украйна обявиха, че ще национализират собствеността на олигарсите. У нас обаче те обикновено стават „лидери на общественото мнение”, медийни магнати, евродепутати, президенти или съветници на държавния глава. Ето това е разлика, която също не е в полза на България.
Разбира се, от нашите „независими” медии никога няма да чуем и видим истината за ставащото у нас, в Сирия, Украйна или където и да било другаде. Те забелязват само антируските прояви. Например на 21 май „Нова тв” излъчи репортаж за „голяма” проукраинска демонстрация в Донецк, представяйки обичайния автомобилен трафик за „протестно шествие на 500 автомобила”. А в деня на евровота същата телевизия трябваше да излъчи материал как работодателите в Бобов дол принуждават работниците си да гласуват за БСП. Анонимен качулат „миньор” свидетелстваше, че предварително са били изплатени аванси и заплати, съпроводени със заплахи за уволнение на „неправилно гласувалите”. Очаквало се прокуратурата да се самосезира, което тя не правела.
Авторите на този „репортаж” пропускаха две важни обстоятелства: първо, че анонимните „свидетели” могат да се откажат от своите показания; второ, че според българското законодателство нерегламентираното използване на СРС не се приема като доказателство в съда. Иначе Бойко Борисов би трябвало отдавна да е привлечен под отговорност заради „Мишо Бирата” или за „седянката” в собствената му къща в Банкя, записана без разрешение на съдия. Нали заловените от прокуратурата и жандармерията „надпечатани” бюлетини в Костинброд бяха истински, а въпреки това още няма осъден? Съдът на два пъти връща обвинителния акт за доработване, понеже не посочвал целта на създаването и начина, по който щял бъде използван този „излишък”... Няма по-сляп от този, който не иска да види.
След оповестяването на окончателните изборни резултати победилите и победените партии и политици се засипаха с взаимни обвинения за фалшификации, манипулиране, купуване и изнудване на избирателите. А регистрираните в ЦИК над 60 000 наблюдатели, вместо да осигурят правилното протичане на гласуването, съчиняваха най-вече сигнали за изборни нарушения. Нищо ново!
Европа „дойде в България”, но вместо „европейци” намери „парии презрени”, роби на труда, грабени от „свои и чужди гости”.
Българите не станаха повече европейци, но се надяваме, че поне няма да позволят с лозунги за „европейски ценности” да ги превърнат в по-големи русофоби от тези на киевския майдан.
За доминиращия „политически елит” не гарантираме: той е повече американофилски, отколкото проевропейски, а най-малко от всичко е пробългарски.
Оттук произтича и евроскептицизмът на българите, ако някой пита...
