Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 22 (2014) ЖИВЕЕМ В ЗЕМЯТА НА БОТЕВ

ЖИВЕЕМ В ЗЕМЯТА НА БОТЕВ

Е-поща Печат PDF

Когато мислим и говорим за Ботев, ние го поставяме не само в миналото, но и в настоящето. Със своето поетично наследство и жизнен път той се извисява до общочовешкия идеал за хармонична личност. Прозренията му за свободата, човечността, саможертвата, социалния напредък звучат смайващо актуални и вълнуващи и в наши дни. Той не е само символ, идол от миналото, а пример за подражание и сега. За тази светла личност са изречени и написани най-силните думи, сътворени с родния език. Ние, младите хора на България, можем само да добавим към тях: обичаме Ботев, прекланяме чела пред саможертвения му подвиг, пазим неговите песни в сърцата си, черпим вдъхновение от него. Обичаме поета, без даже да осъзнаваме дълбочината на това чувство, и искаме да живеем в неговата земя.

Мъдрите хора определят Ботев като „граница на понятието България”. При него България е най-голяма, най-велика, единствена и световно съизмерима. Моята сегашна България живее по-скоро със спомена за едно отминало величие; за отдавнашни, славно спечелени битки; за отишли си вече от този свят свръхличности – интелектуалци, герои, романтици, идеалисти. Моята родина изглежда малко позастаряла, позанемарена, изоставена от децата си. Тя може да възвърне изгубения си блясък, но затова е нужно не да изнася емигранти, а да внася свободни, жизнени, одухотворени българи. Тези безценни личности ще обнадеждят народа и ще му върнат огъня, вярата, душевността.

Ботевото слово притежава магия, която запечатва в душите ни най-съкровеното желание на поета: да бъдем свободни! И ето я нашата свобода – малко странна, дрипава, безкрайна на думи и оскъдна на действия, лицемерно използвана за користни цели, понякога анархистична, непредсказуема, понякога повече своеволие, отколкото свобода. И все пак земята на Ботев е свободна. Народът диша нейния въздух, както и този на независимостта. Заветът на поета родолюбец е изпълнен: „само тоз, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата.” Но на тази земя, в която живеем ние, хората не са щастливи – последни във всички класации по песимизъм, недоверие към институциите, бедност. Ето, вече сме европейци и по произход, и по право, но сме накрая на опашката по доходи. Един източен мъдрец е казал: „Там, където народът гладува, не си струва да се говори за свобода.” А където има глад, там вирее отчаянието, избуява самосъжалението, леят се горчиви сълзи. Ако беше жив, Ботев сигурно би написал още по-яростна версия на „Смешен плач”. И сигурно щеше да събуди народа си от мъртвешкия летаргичен сън, в който е изпаднал.

Мечтата на поета за свобода не е просто самоцел; той иска тя да възтържествува, за да може „човечността да се възцари”. И на фона на държава-мащеха за своите граждани, земята на Ботев ражда свободомислещи, морални и добродетелни деца. Именно те дадоха урок на безхаберните управляващи, самозваните месии и саморекламиращите се политици. Те, духовните наследници на поета революционер, превърнаха „панаира на суетата” – абитуриентския си бал, в „панаир на добротата”. Те ще идат на своя празник с бели тениски, а спестените пари ще дарят на ощетените от съдбата – „пеперудени” деца. Ето я тази човечност, за която Ботев е мечтал; родена от недрата на народа, извираща сякаш от нищото, на фона на мутри, Златки, реалити герои, „големи братя” и „къртици”. Въпреки че духовните ценности не са на мода в земята на Ботев, въпреки че хората свикнаха с лъжата и несправедливостта, въпреки че солидарността е закърняла – има надежда... Надеждата я носим ние, младите хора на майка България.

Земята на Ботев ражда деца, които се вписват идеално в мечтата на твореца за хармония между интелект и физическо развитие. Въпреки липсата на подкрепа от държавата за насърчаване на техните заложби, те покоряват върхове в спорта, културата и науката. В своята практика на учител Ботев е оформил принципите за възпитание и подготовка на будни, честни, искрени, родолюбиви граждани. Той е вярвал в мисията на училището като място за развитието на талантливи и работливи хора. И ето, съвременното българско училище отгледа своите прекрасни „надежди”, прославили българския гений по света. Малките математици, физици и химици, печелейки медали и отличия по олимпиади, карат световните асове да говорят с уважение за Родината ни. Самата НАСА безапелационно издигна на първо място измежду 700 отбора младите варненски астрономи за проекта им „Green space” („Зелен Космос”). И всичко това е, защото повечето български учители развиват почти апостолска дейност. Те самите сякаш са унаследили от титана на Възраждането стремежа за подкрепа на младите таланти по пътя към съвършенство. И нищо че имената на малките умници не са така популярни като много скандални и псевдоелитарни персони. Народът ще се отърси от отровното облъчване с жълтини. Ще преоткрие добродетелите и моралните ценности, крепили го през вековете. Защото се знае: „Народът е толкова мъдър, колкото е необходимо”.

Сигурно е, че освен мислители, земята на Ботев ще роди и водачи – почтени, искрени, подготвени. За тях думите и делата ще означават едно и също. За тях най-голямото щастие ще бъде свободата на мисълта. А онези, които не я познават, ще бъдат достойни за съжаление. Достойни за съжаление ще бъдат и тези, за които Поетът изглежда екстремист, нарушаващ статуквото, предизвикващ смут и объркване, неудобен. Творецът е неприемлив за тези, за които конформизмът е жизнена среда. Като всяка велика личност, Ботев е под прицела на недоброжелатели. Нашата земя е родила и такива, които искат да забранят поета или трупат известност, като го „мразят”. Херостратовият комплекс е заразил бедни душици, които във виртуалния свят се опитват да се обсипят със слава на гърба на твореца. Един клик – и имената на тези жалки създания никой няма да помни и знае. А за всички останали Ботев остава нашата българска икона.

Сега, през най-красивия месец май, когато абсолютно всички българи са обединени в честването на братята равноапостоли Кирил и Методий, ние, децата на България, си спомняме за Ботев и неговия завет. Поетът мечтаел двамата братя да бъдат чествани с цялата обич и признание, кодирани в душите ни. За него те са „гениите, които са записали знаменателно събитие в нашата бурна история”. А химнът, който звънти от всеки дом, ще изпълва всеки от нас със законна гордост, че и ние сме дали нещо на света.

Титаните на нашето Възраждане са най-чистите и скъпи на сърцето личности в нашата история. С безмерната си жертвоготовност, както и с известна доза наивност, те озаряват този период. Ботев е именно такъв един пример. При него липсата на разминаване между думи и дела го прави истински идеал за всички нас. Една изключителна личност, съчетала гениален поетически талант, безкомпромисно публицистично перо и абсолютна отдаденост на революционната идея. Властимащите винаги щедро прокламират почитта си към Ботев, кълнат се в делото му, редят помпозни и натруфени речи.

Българската икона няма нужда от всичко това, защото той отдавна се е сдобил с безсмъртие, той е жив и реален, а не скъпоценна реликва от миналото. Затова всички обичаме Ботев; затова и пазим идеала „жив е той, жив е”. Затова искаме да живеем в неговата Земя, по неговите правила.

И ще направим всичко за това – и възможното, и невъзможното.

 

* Есето на Румен Воденичаров-младши е спечелило първа награда в Националния литературен конкурс, организиран от Министерството на образованието и Областното ръководство на гр. Враца – „Живеем в земята на Ботев”, който се провежда в рамките на Ботевите дни.

Заключителният етап и награждаването се проведоха в гр. Враца, на 30 май, по време на традиционните Ботеви празници.

Честито, Румене!