През 2015-а се навършват 350 години от първия Софрониев препис на „История славяноболгарская”
Ще се намери ли издател на изписаната и изрисувана преди 25 години от Евгений Босяцки „Славянобългарска история” на Паисий Хилендарски?!
На 21 май големият български художник Евгений Босяцки щеше да навърши 85 години. Той си отиде от този свят преди пет години след три инфаркта, с отворени очи и горчива надежда да види отпечатана „Славянобългарска история” на Паисий Хилендарски (преведена на новобългарски от академик Петър Динеков), която изписа на ръка и изрисува в продължение на 13 години – 296 страници (формат 50/35 см) с около хиляда рисунки: илюстрации, винетки, орнаменти и заглавни букви.
За нея художникът ми е казвал, че „всички помнят само: „О, неразумний и юроде, поради что ся срамиш да се наречеш болгарин?”, а тя е книга-библия за българския народ... Четях „Историята” на Паисий и плаках на всеки ред. Казвам ти това, Кириле, не от прост сантиментализъм. Неговата вяра, неговата любов към българския народ едва ли някой друг е имал. Той не дава една прашинка да падне върху лицето на България, с всички сили воюва за България... Като я рисувах, нищо не съм измислял, имах усещането, че сам Паисий ми водеше ръката, сякаш ми казваше на коя страница какво да направя.”
За колосалния труд на художника академик Петър Динеков написа: „Изданието, което подготвя Босяцки, е изцяло художествено, живописно – неговата задача е не само познавателна, но то е подчинено на идеята да ни въведе преди всичко в духовния и емоционалния свят на Паисий и на епохата, в която е живял. Бих го нарекъл издание творческо. А тъкмо такова издание е необходимо за нашето общество – да действа исторически, емоционално и естетически. Убеден съм, че то ще бъде посрещнато от читателите с интерес и признателност”.
Изкуствоведът проф. Атанас Божков бе категоричен: „Евгений Босяцки отдавна е достигнал до лични професионални прозрения, които респектират... Той е доказал убедително, че може да навлиза в проблемите на историческото минало с възторг и разбиране... Свързва се плътно с характерните отлики на нашите културни традиции (особено в областта на средновековната книжна украса, на приложните изкуства от Възраждането, на стенописните ансамбли от ХIII-ХVIII в.) и това не му е попречило да намери едно съвременно, свежо и стилно звучене на всяка от страниците, които е разработил”.
„Не си спомням да има в историята на нашето книгоиздаване след въвеждането на печатарската машина нещо подобно на труда на Евгений Босяцки – откровен е художникът Пенчо Кулеков. – Целият текст да е рисуван и богато украсен! Всичко – и шрифт, и заглавни букви, и винетки, и тия многобройни декоративни елементи да са така майсторски пречупени през личния стил на художника, че да добият едно съвършено ново звучене”.
Уви!.. Цели двадесет и пет години отникъде разбиране, отникъде помощ. Не си ли спомняте: президент-юрист „прогони” от България оригинала на „История славяноболгаская”, след него президент-историк не обърна внимание на уникалната „Славянобългарска история”. А книгата е и с превод на английски език (от Гочо Чакалов) в отделно брошурно тяло към нея, предвид бъдещото й разпространение по света!
ПП. Не бях близък с Евгений Босяцки, но той илюстрира две мои книжки – „Запустялата колиба” (1977) и „Заповедите на един цар” (1980). Срещали сме се и сме разговаряли в дома му, в ателието му в квартал „Изгрев”, и по време на изложбите, които бяха истински празник за него и почитателите му.
Останал съм с впечатлението, че маестро Босяцки бе широко скроена личност, аристократ по рождение и по дух. Сам се определяше като „велик славянски човек”.
„Моята кръв е славянска, изкуството ми е славянско” – обичаше да казва художникът.
Баща му, Дмитрий Николаевич Босяцки, е руски дворянин, майка му е от рода на Васил Сребров – съратник на Д. Благоев и Н. Габровски, внучка е на първия кмет на Севлиево Христо Спиридонов.
“Сега се насажда един дух срещу всичко руско и срещу Русия. Русия е велика, тя без нас може, ние не можем без нея. Никога няма да ни изостави. Но ние се оказахме много неблагодарни. Като казвам неблагодарни, това не е народът, а просто нашите политици. Без разлика на цветове”, казва Евгени Босяцки.
Художникът живя осемдесет години, но остаря преждевременно. На 20 март 1994 г. злодеи запалиха ателието му в квартал „Надежда”, след като откраднали част от картините, а друга част от половинвековното му творчество бе унищожена. Как се живее с пенсия от 70 лева и 12 стотинки?.. А искаше да завърши живописните си творби, да ги възстанови от пожара, да продължи да работи.
