Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2014 Брой 22 (2014) ТАКТИКАТА ЗА УКРАЙНА. ТЕРАПИЯ ВМЕСТО ЛОБОТОМИЯ

ТАКТИКАТА ЗА УКРАЙНА. ТЕРАПИЯ ВМЕСТО ЛОБОТОМИЯ

Е-поща Печат PDF

След два месеца и половина мъчително очакване на реакцията на Русия след триумфалното връщане на Крим стана ясно, че руското ръководство залага на продължителна несилова стратегия за освобождаването на Украйна.  По време на Петербургския форум се изясни, че такава терапия предполага постепенно лечение на пациента, за разлика от мълниеносната военна операция.

Владимир Путин обяви извеждането на войските от границата, от една страна, а в същото време заяви пределно категорична позиция за газта и даде да се разбере, че Русия занапред няма да храни Украйна на кредит. Освен това за Украйна ще бъде обявена пълна икономическа и финансова блокада от страна на Русия в рамките на вече избраната тактика. Тази стъпка взема предвид зависимостта на украинските предприятия от Русия и липсата на европейска готовност за поемане на подобни разходи. Може с голяма сигурност да се прогнозира, че след няколко месеца Украйна я чака колапс.

Победата на Порошенко на президентските избори не променя принципно нищо. Както и досега, киевският радикален курс на Запад продължава. Продължава и задушаването на проруски настроените граждани и опълченци от Донбас (където фактически нямаше избори) с ръцете на наемниците от Националната гвардия и „Десен сектор”. Ще продължи и подялбата на наследството на Янукович между олигарсите и русофобската истерия.

Всъщност един самозванец ще смени друг. Новият самозванец, Порошенко, веднага обяви, че възнамерява „да разговаря с Русия”, но ключовите въпроси ще са връщането на Крим и курсът към ЕС. Ето как при заявена готовност за диалог, сама по себе си тази възможност е под въпрос, и то голям въпрос. Същевременно борбата на клановете след изборите в Киев ще се изостря и не е изключено Порошенко да се окаже нищо повече от една, по думите на Путин, преходна фигура. Тоест, фигура, нужна на САЩ само заради поредицата разрушителни процеси, отключена от тях самите. Затова е безсмислено Русия да залага на който и да е от киевската хунта, тя трябва да избере своя линия на поведение според степента на успеха в противостоянето със Запада.

Вашингтон води

голяма и продължителна война с Русия

за да не допусне нейното възраждане в навечерието на краха на доларовата система.

След неуспеха в Сирия, където Путин успя да блокира агресията и разрастването на хаоса, Западът форсира превръщането на проекта „Украйна” в проект „Бандеристан”, за да усили многократно хаоса и радикализирането на многомилионните територии, погранични с Русия. Жалко е, но трябва да си признаем, че към днешна дата успяха. Ние загубихме първия рунд от битката за Украйна – дипломация и „оранжевисти”, извършен бе държавен преврат и сваляне на Янукович, което пък зачерта мирната преориентация на Киев от Брюксел към Москва.

Като цяло, загубихме и втория рунд на битката – позволихме на самозванци да се задържат на власт и да провеждат наказателни операции, като опазихме от тях единствено Крим. Колкото и директно да звучи, но от 21 февруари Киев е под властта на еврофашисти и прозападни олигарси. Съпротива има само в Донбас и в Луганск (благодарности на опълченците-доброволци), всички други региони малодушно клекнаха пред самозванците и преглътнаха фалшивката, наречена „Единна Украйна”.

От друга страна, американците със собствените си ръце на практика разрушиха изкуственото държавно образувание, създадено на изконна руска територия от самия Запад. Квазидържавата Украйна вече никога няма да бъде каквато бе, тя е обречена на крайна радикализация или на разкол. Но и едното, и другото са смъртоносни за споменатия проект.

Русия не направи нито силово прочистване от западни агенти на цяла Украйна, нито подкрепи открито Новорусия (тоест - разкола). Защо? Според мен основната причина е, че Русия не е готова да скъса окончателно със Запада и създадената от него доларова система. Този процес е колкото необходим, толкова и опасен за нас. Ако Русия се откаже от долара и спре да плаща държавния дълг на САЩ чрез инвестиции в ценни книжа, тя безспорно би нанесла сериозен удар по спекулативната финансова система на Запада (а ако го направи заедно с Китай, ударът може да бъде смъртоносен). Но също така ще занули икономиката си, ще изложи на огромен риск хората и държавата. Наистина, рано или късно, от долара ще трябва да се освободим (и имам незримо усещане, че това е планирано постепенно, започвайки от първата петилетка на Евразийския съюз през 2015 г.). Само че трябва огромна и прецизна подготовка за такава стъпка, трябва да се изградят самодостатъчни механизми за функциониране на народното стопанство. Засега ние дори нямаме собствена платежна система и не можем да си позволим пряк сблъсък с все още най-силната световна система, поглъщаща две трети от ресурсите на планетата и със стотици военни бази по цял свят. Но това е въпрос на

време, което работи в полза на Русия

и като цяло за антизападната коалиция. Затова колкото по-дълго време избягваме пряката конфронтация (но без да се отказваме от своята геополитика), толкова по-щателно ще се подготвим и ще натрупаме сили, по-безболезнено и спокойно ще протече замяната на западната хегемония с многополюсния свят, осенен от мощта на Изтока.

Очевидно е, че преминаването към нова икономическа парадигма трябва да става максимално безболезнено за гражданите на Русия, което означава, че докато можем, ще се договаряме с емисионните доларови центрове, ще го правим, без да късаме с тях на мига дори и заради Украйна. В същото време историческата визита на Путин в Китай, който изведе взаимодействията на Русия с Изтока на качествено ново равнище, ни приближи в значителна степен до тази цел. Затова и Западът играе ва банк в ситуацията с Украйна, понеже разбира, че с всяка изминала година шансовете ни за пълна икономическа самостоятелност нарастват и че тя ще се превърне в крах за него.

От началото на майдана в Киев, и особено след 21 февруари, когато всички споразумения бяха насилствено денонсирани и изхвърлени като фигурки от шахматна дъска, Вашингтон продължи да изостря ситуацията, принуждавайки Русия да се откаже от намерението да отстоява своя суверенитет.

Русия отстъпи за Украйна, но не и за най-важното – Кремъл продължи да следва своята линия, изчисти докрай риториката си, ускори подготовката за мобилизация на икономиката и предупреди Федералния резерв, че в случай на по-нататъшно изостряне на ситуацията, ще се откаже напълно от долара (изявлението на Глазев) и няма да поддържа пирамидата, изградена от него.

В един момент изглеждаше, че руското ръководство директно ще го направи, но впоследствие явно е взето решение да не се форсира ситуацията, още повече че Западът позабави оборотите и не благослови киевската хунта за масовото престъпление в Славянск.

По този начин Русия отложи за известно време развръзката по линия на Украйна и финалният бой със Запада (поне до 2015 г.) и избра тактиката на постепенна терапия на Украйна вместо лоботомия – речта за следването на режим на максимално неблагоприятстване на отношенията с Киев.

Фактически Русия е напълно готова да се откаже изцяло от подкрепа за украинската икономика, която винаги е подхранвала и продължава да го прави и днес. Първо, преминаване към авансово заплащане за газта, което или ще доведе до заплащането му от ЕС (обаче как да вярваш в това?), или към газов бандитизъм от страна на Киев и накрая до пълно спиране на газовия поток. Владимир Путин даде да се разбере, и предупреди европейците, че е готов да действа твърдо и че Русия няма намерение да плаща тръбопровода, за чиято сметка живее Киев. Това ще удари и по Русия, но по-силно ще удари Европа и Украйна.

Второ – отказ от промишлено сътрудничество с украински предприятия (възможно е да има изключение за Донбас). Става дума за 245 завода, които работят с руски поръчки и продължават да захранват бюджета на Киев за сметка на Москва. Досега Русия не се решаваше на пълен разрив в промишлените връзки, понеже това ще навреди не само на елита, но и на работещите от двете страни на границата. Сега обаче ситуацията достигна предела си – ако искате в Европа и смятате Русия за враг номер едно, – бъдете така любезни да се откажете от всичко руско. Естествено, че и Русия ще пострада от прекратяването на сътрудничеството с украинските заводи, но ако се съди по оценката на ръководството на страната, ние бихме могли да урегулираме сами производството на най-важните продукти (преди всичко двигатели и детайли за военната област) в кратки срокове.

Третата мярка – пълна блокада за достъпа на украински стоки на руския пазар (а може би и в рамките на целия Митнически съюз). Това е колосален удар за украинската икономика, като имаме предвид ориентацията на производителите и нежеланието на европейците да отворят своите пазари. И отново това ще облагодетелства руските предприятия и ще създаде работа и нови производствени линии. Не е изключено и забрана за използването на работна сила от Украйна, а това означава около три милиона души, и то чак до въвеждането на визов режим.

Битката за Украйна предстои

Това са крайни мерки, които съществено ще направят доста труден живота на украинците, мнозина дори ще бъдат жизнено застрашени, но тези мерки са съвсем възможни и ефикасни от гледна точка на натиска срещу Киев и измитането на прозападната хунта от там.

Рискът за Русия при такъв сценарий не е икономически, защото ние спокойно можем да си позволим подобни разходи, които сигурно ще възникнат в процеса на терапията на Укарйна. Проблемът е в информационно-идеологическата област, която ще стане още по-агресивна към официална Москва и към руските граждани. Очевидно е, че олигарсите в Киев ще ни обвинят за всички свои трудности, и лично Путин, антируската истерия ще се засили в пъти, въпреки че сега ни изглежда невъзможно. Бандеризацията на масовото съзнание на гражданите на Украйна ще става все по-дълбока с всеки месец, в който Киев остане под властта на олигарсите. Единствената надежда остават донецките и луганските опълченци, които ако издържат, ще бъдат истинска заплаха за Киев и опора на проруски настроените граждани. Освен това тактиката за блокиране на Украйна и отказът от пряко противодействие срещу хунтата може да доведе до още по-голяма дерусификация на Централна Украйна и на същия този Днепропетровск.

Ние загубихме предишните етапи на битката за Украйна заради поражението на терена на информацията и в главите на хората. Но и преди сме губили войната за съзнанието на тамошните жители, а при новата тактика това може да е още по-категорично – пробуденото руско самосъзнание в същите тези Харков и Одеса, след заплахите от страна на хунтата и липсата на пряка поддръжка от Русия, може да падне до нулата.

Друг е въпросът и друга е надеждата за Новорусия, съставена от Донбас и Луганск. Новият президент на Киев непременно ще бъде изправен същия избор, както и предишният самозванец – или да унищожи Донецката народна република и Луганската народна република със сила, или да преговаря.

Както изглежда, Порошенко е настроен да унищожава. А това може да стане чрез масови разстрели от реактивни системи (защото опълченците отбиват успешно всички други видове нападения и спецоперации на Националната гвардия). При реален геноцид Русия не може да остане настрана и ще защити руснаците от Новорусия също както защити осетинците и абхазците от Саакашвили по време на Петдневната война. Обаче ако ги защити с военна сила, Русия едва ли ще спре дотук и ще бъде принудена да влезе с армията си в Украйна. Така стратегията на постепенна терапия ще бъде заменена на мига от лоботомия и всичко ще се ускори и ожесточи, независимо от желанието на Москва и плановете й да принуди Киев с мирни средства.

Новорусия може да стане онзи катализатор, който ще взриви ситуацията и ще изостри максимално сблъсъка между Русия и Запада. Ако това не се случи и Киев не се осмели, Новорусия ще се превърне в поредната непризната република под руски протекторат, и като отчитаме финансовото й значение за Киев, на практика тя ще ускори падането на прозападния режим. Без Крим и промишления Донбас Украйна е обречена на бавно умиране и – вероятно - измъкване от украинизацията и русофобията.

Във всички случаи битката за Украйна предстои. Важното е в нея да има по-малко пострадали и жертви.

* Авторът на този текст Едуард Иванович Биров е журналист, експерт в Центъра за проблемен анализ, главен редактор на портала „Россия навсегда”

26 май 2014 г., tass-analytics.com

 

 

* Лоботомията е доста болезнен и директен за лечение на психични заболявания най-често с нулев ефект като терапия, и с фатални най-често последици за пациента