На 25 май, на входа на НДК, улисан да изпълня изискванията на служителите по сигурността в изборната нощ, само на крачка от рамката на рентеновия скенер за оръжие, се видях приклещен от дебелия като тояга микрофон на самия мистър Дикофф. Винаги ми е било любопитно да наблюдавам как този понатежал с годините бивш скиор слаломира из коридорите на парламента, залага засади по ъглите, дебне и издирва своите “обекти” с единствената мисъл и мисия да отразява, коментира и изследва, непредубедено според него, живия живот в политиката, в обществото, в спорта. Спомням си кариерата му в Българска телевизия в компанията на неотразимите Иван Славков и Христо Цачев, следил съм, нека не прозвучи грубо, доста досадните му коментари в “Канал 3” по въпросите за феърплея във футбола. Когато го видях обаче като политически репортер и коментатор, разбрах, че най-сетне е намерил себе си, или по-точно него го е намерил този, който трябва. Нейсе.
Пиша тези редове, за да разкажа за едно неизлъчено интервю не защото искам да се самопрославя, а защото то в пълна мяра изразява свободата на т. нар. свободни медии в т. нар. българска демократична реалност, в която дори стари бойни коне като г-н Сашо Диков плувват целите в пот, когато продуцентите крещят в слушалката: “Кретен такъв, кога ще научиш занаята? Кого си ми докарал пред обектива!”
Да си призная, винаги съм бил на страната на тези бедняги, защото знам, че човек е сам в борбата си за хляб, особено пък ако иска непременно да демонстрира стандарт и успеваемост. Тогава, както би казал Бай Ганю, това истина, справедливост, етика - бош лаф...
Дотук толкова за морала, обективността и свободата на словото. Както се казваше в онзи анекдот за подчинения, дето силно настоявал да изкаже мнението си: “Г-н началник, аз също имам мнение, но да си призная, и аз не съм съгласен с него”.
Следва диалогът между моя скромност и мистър Дикофф, който реших, че трябва да запиша по памет.
Диков: (без обръщение) Вие сте известен като ултра ляв, направо комунист...
Минчев: Да, разбирам за какво ме питате. Аз винаги съм бил за истината и правдата. И ако те са характеристики за ултралявост, то аз наистина съм ултра ляв и мога да се съглася с вас.
Диков: Днес ГЕРБ отново ви победи като през 2009, когато вие заявявахте, че ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов...
Минчев: Вярно е. Това твърдяхме и мисля, че не подвеждахме народа. Опитвахме се да го предупредим за голямата опасност, към която върви. И се оказахме прави. България преживя страшни четири години, в които зае първото място по смъртност в Европа и последното по доходи. В кое сме излъгали? Вие тогава твърдяхте обратното и ни обвинявахте, че нашето било черен пи-ар. Може би защото споменавахме Костов, който, както е известно, не е сламено рус и със сини очи. Нали си спомняте разговора ни в “Канал 3”? Надявам се обаче, че все пак сте научили какво е метафора, щом държите микрофон. Костов в нашето послание тогава беше символ на разрухата, а ние предупреждавахме българския народ, че Бойко ще продължи неговата политика, и той го направи. Симеон Дянков въведе такъв геноцидно-изтребителен модел, че накрая хората горяха като факли, самозапалваха се, нещо невиждано в българската нова история.
Диков: Да оставим това, разликата е близо 10 % в полза на ГЕРБ. Станишев ще си подаде ли оставката?
Минчев: Не ми е известен крайният резултат, все още изборният ден не е приключил, аз също чух резултатите от екзитпола, той не е добър за “Коалиция за България”. Очевидно, за народа в изпита по зрелост пак се падна трудната тема за Винету.
Диков: Как си обяснявате тази загуба на БСП?
Минчев: Аз не съм член на БСП, председател съм на политическа партия “Нова Зора”. Анализът сигурно ще го направят ръководителите на БСП на предстоящата пресконференция. Но ако трябва все пак да взема отношение, няколко са факторите, които според мен са повлияли за резултата. Чук, че АБВ взема 4,3 %, а “Българската левица” - 3 %, за комунистите, които също участват, сигурно са гласували няколко хиляди. Изобщо ситуацията няма прецедент.
Диков: В какво се изразява той?
Минчев: В битката срещу БСП и “Коалиция за България” на тези избори не участваха само традиционните противници партия ГЕРБ, Сините и услужливите медии като вашата. Имаме качествено нов момент. В гръб на БСП действаше като партизански отряд АБВ. Един бивш председател на БСП - Георги Първанов, един заместник-председател - Румен Петков, и един кандидат за президент от БСП и “Коалиция за България” - Ивайло Калфин, бяха сред най-непримиримите хулители на своята бивша партия и на Сергей Станишев. Така отмъкват очевидно повече от 4 %. Наименованието “Българска левица” също е твърде объркващо, някак си особено се родее с Демократична левица, а където има левица, много хора си представят, че това е БСП. Интерпретацията на събитията в Крим и възсъединяването му с Русия, която направиха някои от ръководните фактори на БСП поради съюзнически задължения в НАТО и ЕС, също допринася за резултата.
Диков: И сега какъв е пътят?
Минчев: Пътят е само един. Нов политически проект, който ние в “Нова Зора”, наричаме единен народен фронт. И който е единствената спасителна за България формула. Концентрацията на енергията и волята на всички хора на социалната кауза и патриотизма в непримирима битка срещу геноцидно-изтребителния модел, който отново се задава. На тези избори не беше призован най-важният съюзник на “Коалиция за България” – българския народ, участваше само т. нар. електорат.
Диков: Значи, ОФ и Съветската армия да дойде?
Минчев: Съветската армия я няма отдавна. На ако намеквате за руснаците, те от над 300 години решават сами кога и къде да ходят. И нито географската ширина, нито географската дължина на която и да е точка от света, имат значение за тях. Както няма значение какво твърди пренаписаната днес история за тяхната освободителна мисия. Пък както обича да казва един от известните автори на “Нова Зора”, всяко освобождение на България е предпоследно.
***
На това място сам прекъснах интервюто, което, разбира се, мистър Дикофф или неговите началници, не позволиха да бъде излъчено. Предполагам, по технически причини. Или може би защото и те, и той си имат една мечта - да зарежат дънките и да обуят бели панталони... Само след месец в Рио започва световното.
