• Ясни цифри и факти срещу празното политическо говорене
На 11 юни, сряда, първия работен ден на Народното събрание, след земетресението с искането за оставка на правителството и “затягането на колана” около “Южен поток”, Румен Гечев, зам.-председател на Комисията по икономическа политика и туризъм при 42-рото НС и народен представител от “Коалиция за България”, даде отговор по повод последното искане на ГЕРБ за вот на недоверие по финансовата политика.
Отговорът бе изчерпателен, сравнително лаконичен и в известен смисъл обръща надолу с главата натрапваните “истини от последна инстанция”, че държавата е пред фалит. Публикуваме изказването на Румен Гечев в автентичния му вид. И също така, колкото и да се стараят да си запушват ушите от опозицията, фактите все пак говорят сами за себе си. А Румен Гечев ги предлага в най-достъпния им вид.
Зора
Председател Алиосман ИМАМОВ: Уважаеми колеги, желаещи за изказвания? Господин Гечев, заповядайте за изказване.
Румен ГЕЧЕВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин премиер, госпожи вицепремиери, министри, колеги! В последния момент реших да използвам малко по-различен подход, да използвам международната статистика. Очевидно в залата на парламента, когато се обсъжда вот на недоверие, съвсем естествено донякъде е политическите сили да защитават различни позиции, интерпретирайки едни и същи числа, предоставени от Националния статистически институт. Аз обаче използвам статистиката на „Евростат”, на Европейския съюз, която е публикувана на 7 юни в „The Economist” – списанието, което е достъпно в интернет, в това число и в библиотеката на Народното събрание.
Споделям опита на колеги, които винаги се придържат към международните сравнения, за да оценим къде се намира България, къде стоим добре и къде са нашите проблеми.
Първият аргумент на опозицията беше по отношение на два основни момента – бюджетния дефицит и държавния дълг, колко е страшен бюджетният дефицит и колко е страшен държавният дълг, независимо от неговия дял в брутния вътрешен продукт.
Уважаеми колеги, сигурно ще ви е любопитно, ако задам риторичния въпрос: ако вземем 193-ите страни – членки на Организацията на обединените нации, колко от тях имат бюджетен излишък? Знаете ли колко? Четири страни. Две от тях са износителки на петрол – Саудитска Арабия и Норвегия. Една-единствена страна от Европейския съюз – локомотивът на Европа, Германия е с половин процент плюс – това е третата страна. И четвъртата страна е Швейцария.
Сто осемдесет и девет страни по света се намират в бюджетен дефицит, който се простира от минус 0,1 % до минус 15 %. Така че напълно нормално е. Това – и за нашите зрители, които не са икономисти, а и за колегите, които не са икономисти: бюджетният дефицит по принцип е нещо нормално, допустимо. Нещо повече, необходимост за стимулиране на икономиката, което е обяснено от различни икономически школи и се прилага от десетилетия, да не кажа столетия, в световното стопанство.
Като казваме, че бюджетният дефицит е в 99,9 на сто от страните – членки на ООН, вторият въпрос е: какъв да бъде този бюджетен дефицит, тъй като той може да бъде минус 0,1 %, може да бъде минус 100 % и така нататък?
Да видим какви са показателите на Република България.
Уважаеми колеги, в Еврозоната – развитите страни, от данните за първото тримесечие на 2014 г., бюджетният дефицит е минус 2,6 % от БВП. В Съединените щати е минус 2,8 %. В Китай, който има близо пет трилиона долара валутни резерви, бюджетният дефицит е 2,2 %. А в някои развити страни, в това число – Япония, бюджетният дефицит е минус 8 % от БВП.
В Република България бюджетният дефицит за първото тримесечие на 2014 г. е минус 1 %!
Какъв е изводът, уважаеми колеги? Минус осем в Япония, минус три, средно почти, в Съединените щати и в Еврозоната – в България е минус един!
Какво става с аргумента, че бюджетът от минус 1 % за първото тримесечие е ужасен? Излиза, че България е в пъти по-добре от развити, да не говорим за развиващи се страни.
Вторият въпрос за бюджетния дефицит – и тук ще похваля добрата новина: при управлението на ГЕРБ вие задържахте бюджетния дефицит в прилични рамки – около и под 3 % в отделни години. Това е много добре.
Вторият въпрос е: на каква цена се поддържа този сравнително нисък бюджетен дефицит? Каква е разликата в политиката на сегашното правителство и на колегите от ГЕРБ?
Колеги от ГЕРБ, вие постигнахте този добър резултат при замразени доходи в публичния сектор, при замразени майчински и при замразени пенсии. Новото е, че по-добрият показател в бюджетното равновесие на страната се постига при размразени доходи в публичния сектор, при увеличени социални помощи и при размразени пенсии плюс отделянето на половин милиард инвестиционна програма, което се прави за първи път от последните петнайсетина години!
Следователно изводът или аргументът, че бюджетният дефицит е лош, или правителството увеличава бюджетния дефицит, противоречи на световната статистика и на политиките на Европейския съюз.
На следващо място, вторият основен аргумент на колегите от опозицията е държавният дълг, с различни възклицания как расте – в милиарди, в евро и в левове.
Дами и господа, да видим как стоят нещата с държавния дълг в България. През последните 7-8 години държавният дълг в България бележи тенденция на понижение с леки колебания, и в момента би трябвало всички да знаем, че той се движи в границите малко под и около 20 %.
Какво става в другите страни по света?
В Еврозоната делът на държавния дълг в брутния вътрешен продукт е малко над 80 %. В отделни страни: примерно в Гърция е 175 %, в Италия – 132 %, в Германия – близо 80 %.
Преди няколко месеца президентът Обама помоли, поиска от Конгреса да му разреши да излезе от конституционното ограничение, да увеличи държавния дълг на Съединените американски щати над 100 % от БВП, тоест пет пъти повече от летвата, по която в момента стои България – 20 % от БВП.
Може би ще ви е любопитно, но този дял на държавния дълг в развита Япония е 220 % от БВП. Това, разбира се, не означава, че българските правителства следва да увеличават държавния дълг. Разумна ще бъде политиката на това правителство и на всички следващи, да поддържат държавния дълг като дял на БВП в граници, които са предвидими и които са по-ниски от средните показатели на Еврозоната и на Европейския съюз.
Освен това, в конкретика имаше атаки върху дълга за тази година – от около 3 млрд. лв.
Дами и господа, този дълг – 3 млрд. лв. през 2014 г., е заложен в Закона за бюджета, който приехме през декември миналата година. Правителството не може да направи нищо, не бива да прави и то не прави нищо, което е извън Закона за бюджета! Там е заложено този дълг да бъде 4,4 млрд. лв. за 2014 г. Половината от тези средства приблизително отиват за изплащане на дълга от 2002 г. – стари дългове, и половината от тази сума е заложена в Закона за бюджета като бюджетен дефицит, който в края на годината не би следвало да надхвърли 2 % от брутния вътрешен продукт.
Освен това, като международно сравнение – не само че ние поддържаме изключително приличен и достоен бюджетен дефицит в сравнение с най-развитите страни в Европа и извън нея, не само че държавният дълг на България е под контрол и е в границите на 20 %, четири пъти под средния показател на развитите страни от Европейския съюз, но ние съумяваме отново да повишим фискалните резерви на България! Те бяха приблизително 8,2 млрд. лв. през февруари 2013 г., извинявайте, при смяната на правителството – 2012 г. През 2009 г. – 8,2 милиарда. През февруари 2013 г. при смяната на властта фискалният резерв беше слязъл на 3,7-3,8 млрд. лв.
Не е ли хубава новината, че в момента при подобрени параметри и събираемост на бюджета тази година фискалният резерв е нараснал на 6 млрд. лв.?
В заключение, дами и господа, на базата на обективните числа – тук няма нужда от излишни коментари, българското правителство се движи добре по отношение на фискалната дисциплина. Не само че няма нищо застрашаващо в тези параметри, но те отговарят на най-добрите стандарти.
Това, разбира се, не означава, че и ние нямаме претенции към правителството. Разбира се, че събираемостта може да бъде по-добра. Разбира се, че трябва да се подобри оперативната работа и организацията на отделните институции. Но ние нямаме основание да се съобвиняваме като българи преди всичко, че фискалната ни система се намира в критично състояние. Обратно, фискалната система на България се намира в много добро състояние и тенденциите са умерено, много умерено оптимистични. Благодаря Ви.
Председател Алиосман ИМАМОВ: Благодаря, господин Гечев. Реплики има ли? Няма.
