Библейската мъдрост твърди, че бащите яли кисело грозде, а скриптели зъбите на синовете им. Присещам се за нея винаги, когато ме връхлетят необяснимите въпроси на необяснимия български обществен и политически живот. Да, сложна душа е българинът, „разнолика, нестройна”, както го е заковал поетът. Друг би казал, че от Осанна до Разпни го за него е въпрос просто колкото да мигне с клепачи. Турчинът би добавил, че достлукът на българина му е на коляното, а виж, умът му, идва отподире. Сиреч, когато се обърне колата. Иначе е борец за правда, но само се опитай да го накараш да се обърне назад, да погледне какви ги е свършил, кому е вярвал, кого е следвал. Нейсе. Обичам го и не хвърлям камък по народа си. Нему, по силите ми, дадени от бог, се опитвах честно да служа, и нежели, както би изохкал дядо Славейков, с клечки да му отварям очите. Не се съизмервам с мъдрата и присмехулна сянка на този страдалец за българщината. Не се каня и аз като него да изплача, че не сме народ, а мърша.
Но вече година откак се опитвам да схвана протуберансите на духа в сградата, на която е написано „Съединението прави силата”. Вече година, откак дивом се дивя на словоблудства и политическа импотентност, на разпри и раздори, на глухи закани и през зъби изплюта отрова. И се питам това ли е еманацията на народния дух, това ли са слугите народни, щом при всеки опит да се поразхлаби примката, надяната на врата на народа, скачат като ужилени, сякаш не са негови синове и дъщери, а нови еничари в нова полуда.
Половината народни представители например посрещат министър-председателя с ропот и скандирания „оставка”. Другата половина – с ръкопляскания, одобрителни възгласи и станали на крака. Мерзостта е в това, че тъкмо тези, които му ръкопляскат, утре, образно казано, ще му вземат главата – по политическа целесъобразност. И аз съм сред тях. И се питам дали трябва да се подчиня на колективната воля.
Пиша тези редове в деня, когато под бурни аплодисменти правителството издържа петия вот на недоверие, внесен от ГЕРБ за една година. Министър-председателят Пламен Орешарски благодари, а аз мога да свидетелствам, че нито един аргумент на убогите опозиционери не издържа аргументите и фактите, посочени от министъра на финансите Петър Чобанов и депутатите от КБ. Междувременно от цялата страна ме питат: защо предавате властта, тъкмо малко по малко нещата потръгнаха и вече се отказвате от нея! Затова ли ви избрахме, затова ли цяла година в студ и пек отстоявахме правото ви да управлявате?
Други стигат и по-далеч във времето, припомняйки ми не един идеен и организационен погром.
Още ли е жива лукановщината
питат, пак ли 4 февруари, докога? Какво да им кажа?
Да ги попитам ли за новия цивилизационен избор, за това дали знаят какво е Вашингтонски консенсус и Вашингтонски обком. И дали има милост между камъните на господарската мелница. Не, вече чувам отговора им – няма. Там милост няма.
Но хайде тогава да я караме подред.
Всичко, което се случва в България днес, е в пряка връзка с направения от политическия ни елит в годините на прехода т. нар. евроатлантически цивилизационен избор. Неговото най-ярко проявление след въпросите на днешния ден, е това, което сполетя кабинета Орешарски по повод изграждането на газопровода „Южен поток”. Забележително е, че след като правителството не се огъна пред серията предупреждения, заплахи със санкции и пр. редуващи се нови и нови претенции на ЕК към проекта (че не бил в съответствие с европейските изисквания, че не допускал до тръбите други износители на газ, че трябвало да се въведе единна европейска цена на газта и пр.) на авансцената излезе истинският сайбия на Европа – администрацията на Белия дом и Конгресът на САЩ.
Най-напред на сайта на американското посолство в София се появи текст, изразяващ в заплашителен тон остро несъгласие с процедурата за възлагане на обществени поръчки, при която една руска компания „Стройтрансгаз” бе спечелила търга и стана основен изпълнител на проекта „Южен поток”. Това веднага се зловидя на сайбията и той обяви, че „Стройтрансгаз” е включена в „черния списък” на Вашингтон: заради „анексията” на Крим от Путин и намесата на Русия в бунтовете в Източна Украйна.
На 8 юни премиерът Орешарски бе посетен от трима американски сенатори – Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън, с които, както бе съобщено, е разговарял и за „Южен поток”. Все ни се струва обаче, че са разговаряли само за този газопровод, защото веднага след това неочаквано за мнозина Орешарски обяви, че спира изграждането на газопровода до изглаждане на противоречията с Брюксел. И за най-лековерния би било невероятно да допусне, че тези трима американски сенатори са станали говорители на Брюксел. По-скоро истината е, че те директно са предали нарежданията на Белия дом за прекратяване на проекта. Както се казва на езика на дон Корлеоне, на министър-председателя на България може би му е било направено предложение, на което не може да откаже.
Предложението ще да е било толкова категорично, и се е отнасяло до всички по фронта, защото още на следващия ден и сръбският вицепремиер Зорана Михайлович обяви, че и Сърбия ще трябва да отмени началото на построяването на газопровода „Южен поток”. По-нататък следва
пътят на ехото
Западният шантаж, американски и европейски, приведе в движение и коалиционния партньор на БСП в това управление. След две срещи на Ахмед Доган в посолството на САЩ последва – след първата, – кафето на Лютви Местан и Борисов в Кърджали, а след втората – „новия курс за плавен преход към стабилизиране на политическия процес”. Последва и изпреварваща пресконференция на председателя на ДПС Лютви Местан, на която той изненадващо обяви, че на правителството му остават само четири месеца. Така железният стратегически партньор на БСП, „най евроатлантическата” партия, спечелила четири евродепутатски места с пазаруване на гласове в циганските общности у нас и в чужбина, захвърли желязната си подкрепа за правителството, оправдавайки се с волята на избирателите в избори, които нито разпределят власт, нито преразпределят влияние. ДПС стигна и по-далеч – посочи като най-подходящо време за провеждането на предсрочни парламентарни избори края на ноември или началото на декември 2014 г. Иска ми се да попитам - на кои избиратели се позова г-н Местан? Питам, защото съм уверен, че най-малко мнението на избирателите го интересува. Така или иначе, не стана ясно кого брои в случая - дали напазаруваните избиратели, или тия, които вече 25 години отиват под строй към урните и на които позабравеният днес герой Ремзи Осман декламираше на турски по митингите: „Който не гласува за ДПС, куршум в главата”. В отговор се чуваше само
„вай-вай-вай”
Но беше реч за волята на избирателите. В страните членки на ЕС, във Великобритания и Франция например, отдавна би трябвало правителствата на Дейвид Камерън и Франсоа Оланд да са подали оставка, защото излъчилите ги партии се класираха на евроизборите не втори като КБ, а трети – като ДПС! Поради традиционно ниската избирателна активност на този вид избори обаче никъде в Западна и Централна Европа не се забелязват такива политически телодвижения. Нещо повече, резултатът от тях въобще не е аргумент във вътрешнополитически смисъл. Така че зад завоя на ДПС със сигурност стоят „некои съображения”. Тези съображения обаче нямат нищо общо с официалните декларации на ръководството на ДПС. Те само пряко засягат една-единствена ценност за ДПС – властта! И преди всичко облагите, които тя ще им донесе от нейното упражняване. А властта, както добре им е известно, само привидно я раздава суверенът. Тя произтича единствено от съображенията на Вашингтонския обком.
През целия 25-годишен преход, по думите на Ахмед Доган, той е бил инструментът, с който се разпределят порциите в бизнеса. Помним откровенията му през 2009 г. в Кочан. През тези години, подкрепяйки или коалирайки се с български партии, участието на ДПС във властта е носило пари, много пари за партията и за ръководството. В резултат - пълзящата феодализация на цели региони е факт, който все повече се набива в очи. След всяко подобно съортачване обаче българските партии са губили влияние и доверието на своите избиратели. Съдбата на СДС, ОДС, НДСВ, БСП е нагледен пример за това.
Но такава е била волята на Вашингтонския обком
Така се стигна и до поредното дистанциране на ДПС от БСП. Тук, разбира се, театърът е повече от задължителен, нали все пак трябва да се спаси престижа и на двете партии преди предсрочните парламентарни избори. Сиреч, трябва да бъде скрит позорът от раболепното изпълнение на съответните заповеди, защото правнуците на генерал Къстър демонстрират уважение към политическия ни елит, характерно за епохата на знаменития им праотец. Театърът обаче, като сложно изкуство, би трябвало да подаде и друг сигнал - патриотично настроените избиратели, на които депесарската алчност и злоупотреба с власт им е дошла до гуша, трябва да се досетят, че може да поработят за консенсуса никога повече българска партия да не се коалира с ДПС. Не че ще стане, но би допринесло за допълнително консолидиране на депесарските редици и би оправдало новия подход за нов стратегически партньор на ДПС. За които е важно кацата с мед да не свършва.
Да погледнем към ГЕРБ, които вече са под наркозата на турското кафе, но още не знаят, че много по-рано ще приключат политическото си битие, отколкото са предполагали. Пред взора им се мержелее властта, която те наивно вярват, че са извоювали чрез т. нар. гражданска енергия на протестите, макар да им е известно, че те бяха и хилави, и платени. Тях обаче хич не ги е еня, че ДПС ерозира и унищожава българската държавност, разколебава държавно-творческия елемент на българската нация и разширява своето влияние сред широки групи от населението, търгувайки с техните гласове; че ДПС не е никаква либерална партия, че при нея не става дума за либерални ценности и европейски норми, че тя е нещо средно между султанско ленно владение и корпорация, и нейният железен принцип е да стриже раята и това да не се променя.
За другото - иншаллах, и това ще стане
Само що се спомена за задължително гласуване, и веднага бе обявено, че това е акт на отмъщение заради проевропейската позиция на ДПС по проекта „Южен поток”. Заклеймено беше и гласуваното в парламентарната Комисия по правата на човека предложение да бъде отменена срамната за българско народно събрание декларация, приета с гласовете на ГЕРБ и Демократи за силна България в 41-вия парламент, ако някой е забравил, в нея смяната на имената по време на възродителния процес бе квалифицирана като опит за етническо прочистване и геноцид от страна на българската държава. Ни повече, ни по-малко, сега ДПС обяви, че това е отмяна на „възродителния процес”. И обвини останалите български партии, че отново изваждат етническата карта. Някога древните са казвали: гневиш се, Юпитере, значи си виновен. Бих добавил, и гузен, и подплашен. Та с какво Доган и Местан, пък и цялото ръководство на ДПС, бяха стреснати до степен, че се отрекоха от правителството? Да не би да е обвинение за руска зависимост. Можем само да гадаем, защото който трябва, той знае. Но паниката беше пълна, до степен, че при второто си публично изявление Местан заяви, че България не бива да строи „Южен поток” въпреки Брюксел. Изглежда, че и на друг мазол ще са били настъпени ръководителите на ДПС. Стана известно повторното им залюбване от страна на турското ислямистко правителство на Реджеп Ердоган. На конференцията на “Балгьоч” (конфедерация на изселниците от Балканите в гр. Бурса) турският вицепремиер Бюлент Арънч изтъкна, че партията на Касим Дал не е оправдала надеждите им. А с Местан, за разлика от неконтактния и трудно разбираем Доган, можело да се работи. Все не ме напуска мисълта, че не е съвсем безопасно да те уличат за партньор на Ердоган и приятели. Така или иначе, веднага след пресконференцията, на която Местан оповести курс към предсрочни избори, в. „Уолстрийт джърнъл” в броя си от 7 юни, отбелязва:
дните на българското правителство са преброени
На 9 юни от Вашингтон се обади и привиканият за инструктаж лидер на ГЕРБ Бойко Борисов, който след като беше предложил на американските компании газовото ни находище „Хан Аспарух” в Черно море, без да посочи и спомене необходимите изгоди за българската страна, направо обяви, че след провала с „Южен поток” правителството трябва незабавно да подаде оставка. Направи го със самочувствието на човек, комуто са казал, че Вашингтон вече е планирал не само предсрочните парламентарни избори у нас, а и победителя в тях – партия ГЕРБ.
Борисов обаче изненадващо изрази „желанието на всички български граждани”, и от тяхно име обяви, че трябва да отминат световното по футбол и задължителните летни отпуски и чак тогава да се проведат избори. Както правилно читателят може би вече правилно е отбелязал за себе си - въпросът за референдума увисна. В коридорите на Народното събрание на 12 юни можеше да се чуе как щуращият се професор по конституционно право Георги Близнашки, председател на инициативния комитет на подписката за референдум, говори велеречиво пред микрофоните на трудно схващащи същината на въпроса журналистки. Но съвсем не можеше да обясни защо в подписката на същия инициативен комитет има толкова много фалшиви подписи. Няма да му подсказваме, той знае. За читателя ще кажем, че са събирани от верните на ГЕРБ държавни чиновници направо от информационните масиви на общини, кметове и пр. Защото никой не е видял и една маса насред площада, никой не е чул за информационна кампания в подкрепа на референдума, никой не е видял активисти по подлези, спирки и гари. Не глас народен, глас божи, г-н професоре, а както кажат Вашингтон и Брюксел. И американският посланик г-жа Мърси Рийз. Защото, изглежда, у нас още не се е родил политик, който като Ердоган да каже на американските и другите западни посланици „не сме длъжни да ви търпим на наша територия”. Ислямист, ислямист, но с характер. Той знае, че слабите и страхливите не могат да бъдат партньори на Чичо Сам, не могат да бъдат партньори дори и на Туриця. Те могат да бъдат само васали.
Когато читателят държи в ръцете си този брой на „Нова Зора” много неща, неясни днес, вече ще са известни. Най-известна от всички неизвестни ще бъде
датата на изборите
Само по себе си това още от днес поставя редица въпроси. Не питам защо, вече знам, че изборите ще са заради „Южен поток”. САЩ не искат този руски и европейски проект и тъкмо заради това атакуваха най-слабото и уязвимо звено – България. Тук те бяха отгледали свои съюзници и трябваше да ги употребят – една ослепяла от жажда за власт опозиция в лицето на ГЕРБ, и една съуправляваща партия - ДПС, която моралният кодекс на исляма не задължава да бъде коректна към неверниците. Ако „Южен поток” не премине през България, аллах акбар. Лошо няма, ще премине през Ана Ватан.
Междувременно в суматохата БСП ще се опита да реши своите вътрешно-организационни и идейно-ментални проблеми. Дай боже да съумее. Мисля все пак, че зададената посока да се търсят виновните извън нея, включително и сред съюзниците от „Коалиция за България”, не е плодотворният път. Вече се чуха гласове, че БСП не трябвало да се крие в кухи схеми като „Коалиция за България”. Последен го изрече г-н Антон Кутев пред „24 часа”. Иска ми се да му кажа, че не би трябвало да говори от името на БСП поне заради това, че за много от партиите в коалицията съвсем не е той основанието, заради което те са в нея.
Поне за „Нова Зора” е така. Ние сме в „Коалиция за България” не защото сме запленени от ролексите и джиповете на милионерите в нея, а защото сме братя по участ и болка на хилядите честни социалисти, отдали младост и сили на съзиданието в името на България. И въпросът за единението с тези хора е главният въпрос на проблема за съюзника в битката за България. Те винаги са били за нас и пример, и вдъхновение. Ведно с хилядите мъченици на социалната кауза, героите на съпротивата, патриотите на България в битката с фашизма. Те са нашата опора за единен народен фронт, както и ние сме тяхната надежда, че правдата няма да бъде премълчана. И именно с тях ние ще го създадем. А кастилското високомерие на бърборковци, макар завършили културология, става все по-безсмислено като сапунен балон, който вятърът на времето случайно е довял и отвял. А идеята остава, защото е безсмъртна.
