Никога не съм крил критичното си отношение към ДПС. Никога не съм смятал, че тази партия отговаря на изискванията на нашата Конституция. Още през 1992 г. група депутати внесохме в Конституционния съд искане да се признае ДПС за противоконституционна партия, доколкото е изградена на верска и етническа основа. Претърпяхме обаче поражение.
На заседанието си от 13 април 1992 г. Конституционният съд с участието на 11 съдии от всичко 12, обсъди внесеното от нас искане. Шестима съдии – Младен Данаилов, Нено Неновски, Милена Жабинска, Любен Корнезов, Пенчо Пенев и Александър Арабаджиев – подкрепиха искането ни. Петима съдии – Асен Манов, Цанко Хаджистойчев, Николай Павлов, Иван Първанов и Теодор Чипев - го отхвърлиха. Доколкото не получи подкрепата на необходимото мнозинство от 7 гласа, нашето искане се смята за отхвърлено. Така благодарение на гласовете на петимата конституционни съдии, изявени привърженици на СДС, верско-етническата партия ДПС се вписа в политическата система на страната ни.
Благодарение на изравнените сили на български национални партии ДПС придоби неочаквано решаващо значение. На победа се радваше онази национална партия, към която партия ДПС се присъединяваше. Със своите 20-30 депутати тя предрешаваше изхода от противоборството между съответните национални партии. Така се роди и митът за мъдростта на лидерите на ДПС, които винаги побеждавали. Нямаше никаква мъдрост, имаше добре пресметната корист.
Смятам, че ДПС и сега продължава да се проявява като партия на етническа и верска основа. Дори в собствения й устав – чл. 1, ал. 1, намира израз тази нейна природа. В тази разпоредба ДПС се декларира като партия, която се бори не за правата и свободите на всички български граждани, а за „правата и свободите на малцинствата в България”, т.е. тя се изживява не като общонационална, а като малцинствена партия, в частност, като партия на българските мюсюлмани и на гражданите с небългарско етническо самосъзнание. И самото практическо поведение на тази партия издава нейния верско-етнически характер. Тя например непрекъснато иска изграждането на джамии, но не е имало случай, доколкото зная, тя да е поискала в някое населено място да се изгради християнски храм.
Особени възражения буди ръководството на ДПС, представлявано от функционери като Ахмед Доган и Лютви Местан. Ще призная обаче, че не винаги съм имал неприязненото отношение към тях, което имам днес.
Когато Доган бе в затвора, пътека направих до Държавния съвет да моля от името на Комитета по правата на човека да го помилват. Но Доган твърде скоро разкри своята природа на политически търговец, т.е. човек, който прави от политиката търговия. От всяко свое действие той иска да извлича пари, и то много пари. (За някаква хидроконсултация получи милион и половина лева.) Проявява и невероятно политическо безсрамие: „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата”, заяви той по време на среща в село Кочан, община Сатовча. И беше не съвсем неочаквано, че този човек, дотегнал и на чужди, и на свои, получи звучен шамар от Енимехмедов.
С Местан в самото начало имахме съвсем прилични отношения. Бях му дал своя книга, в която между другото бях представил и своето положително отношение към българските турци. Той ми върна книга с думите: „Г-н Вълканов, не подозирах, че сте толкова широко скроен”. Правеше впечатление на коректен и смислен човек. Но разочарованието дойде, когато в дневния ред на парламента се постави въпросът за съдбата на Славянския университет в България. За мое изумление, Местан гласува за закриването на университета. Смятах, че би следвало да се въздържи да взема отношение към тази толкова важна за един славянски народ институция. Не би. С ехидна усмивка той гласува за затварянето на университета. Това по същество бе удар не просто срещу въпросния университет, а срещу славянската душа на България. Оттогава прекъснах всякакви отношения с тази особа.
За мен няма никакво съмнение, че Местан е дълбоко неискрен човек, че е далеч по-коварен от Доган, който бе цинично брутален, докато този е изискано перфиден. Подобно на двуликия Янус, и Местан е с две лица. Ако едното му лице ви се усмихва, не бъдете сигурни, че ви се усмихва и другото лице. Когато ви подава едната си ръка за поздрав, внимавайте дали с другата няма да ви нанесе изненадващ удар.
Местан използва заетото от ДПС възлово място във властта, за да изнудва своите партньори. На предизборни събрания той държи речи не на официалния в държавата ни език, а на турски, използвайки съвършено несъстоятелния довод, че бил искал и старите турци да го разберат (сякаш има български граждани, които да не знаят български език). Стъпка по стъпка той разширява зоната на своето властово влияние във вреда на българския национален интерес.
Тези дни Местан отново прояви своята природа на неверен съюзник. Без предварителни консултации с представители на БСП той се обяви за предсрочни избори. Той се надява, че като пие кафе с този и онзи, ще може да получи още по-голям дял от държавната власт. Би трябвало обаче всички партии и партийни ръководители да са разбрали, че съюзът с партия като ДПС и с хора като Местан е пълен с опасни рискове. Не бива да се допуска една малцинствена партия като ДПС да решава наши общонационални въпроси. Крайно време е ДПС да се изведе от държавната власт, което би подействало оздравително за нея.
Неприязненото ми отношение към ДПС и към нейните лидери няма нищо общо с моето отношение към онези български граждани, които имат турско етническо самосъзнание. Смятам турците за добри, почтени и трудолюбиви хора, много от които са ми социално по-близки от някои наши българи, готови да смъкнат и ризата на последния бедняк. В ония години, когато протичаше така нареченият възродителен процес, открито се обявих срещу това небивало посегателство върху самосъзнанието на възрастните хора, заставяйки ги да променят името си. В този смисъл бе и моето изказване на състоялото се на 18 юли 1988 г. заседание на Комитета по правата на човека, оглавяван тогава от К. Теллалов. Но очевидно е, че не би могло да се сложи знак на равенство между ДПС и трудовите турци. На единия полюс имаме корист, на другия – тежък честен труд за всекидневния хляб.
Заключавайки, искам да се върна към заседанието на КС от 13 април 1992 г., когато ДПС бе допуснато до политическия живот в страната ни. Както посочих, тогава нито едно от застъпените становища не получи необходимото мнозинство от 7 гласа, което означава, че – нека отново подчертая! - решение по обсъждания тогава въпрос изобщо няма. С други думи, въпросът за конституционноправния статус на ДПС, т.е. въпросът за легитимността на тази партия продължава да стои.
6 юни 2014 г.
