„Народът трябва да се разтърси, преди да си послужим с него”
Талейран
Кризата с Украйна и неотдавнашното спиране на строителството на газопровода „Южен поток” в българския му участък (след срещата на трима американски сенатори с премиера Пламен Орешарски на 8 юни 2014 г.) за пореден път повдигнаха въпроса за смисъла на българското членство в Европейския съюз. Наред с другото, този инцидент показа и колко струват нашият суверенитет и „евроатлантическият цивилизационен избор”, който българският „политически елит” направи преди години вместо нас. Оказа се, че български суверенитет няма нито в НАТО, нито в Евросъюза.
И ако за България, страна енергийно, икономически и политически зависима от Изтока и Запада, този факт е обясним с нейната безпомощност, учудващо е, че и страни като Франция са ощетени откъм суверенитет заради собственото им творение, наречено ЕС. Нали французите Робер Шуман и Жан Моне се смятат за герои във Франция, понеже са инициатори на европейското обединение? Нищо че според публикувани през 2003 г. документи от архивите на американските секретни служби те също са били обект на „финансиране” от страна на ЦРУ.
Констатация за узурпирания суверенитет и другите щети на Франция от еврочленството бе направена не от някой „тъмен балкански субект”, а от натуралния французин Пиер Дерен в неговата книга „Манипулаторите и Европа” (изд. „МАТС”, август 2013 г.). При това Дерен не е член на някоя лява, дясна, либерална или националистическа формация, а критикува и едните, и другите заради двусмисленото им отношение към ЕС и американския диктат.
Основната теза на Дерен е, че Европа се подчинява на САЩ посредством две „оръжия за масова колонизация”. Първото е федерализмът, проповядван от „елитите”; второто са големите европейски медии и културни учреждения, които все повече се „американизират”. Най-напред като собственост, след това и като съдържание.
Пряко или косвено, моделът „Холивуд” и „хамбургер културата” превземат Стария континент, подготвяйки почвата за политическото и икономическото му колонизиране от Щатите. И за форматирането на Европа по американско подобие.
Дълбоките води на илюзията
Европейският съюз е на път да се превърне във федерално образувание, подобно на САЩ, разрушавайки съставляващите го европейски държави и нации.
А зависимите от Щатите шефове на европейски институции, като Европейската комисия (ЕК) или Европейската централна банка (ЕЦБ), както и медиите, в чиито ръководства има американски „инвеститори”, се превръщат буквално в рупори на американската икономическа, политическа, културна и военна експанзия. Изложена на въздействието на тези оръжия, Европа се отдалечава от своите традиционни ценности, една от които е разбирането за националната държава като единствената сигурна среда за развитие на нацията и за запазване на нейната културна, икономическа и друга идентичност.
“До каква дълбочина на илюзията или предубеждението трябва да потънем наистина, за да повярваме, че европейските нации, изковани с безброй усилия и страдания през вековете и имащи всяка една своя география, история, език и институции, биха могли да престанат да бъдат себе си и да формират само една единствена такава!”. Това е написал Шарл дьо Гол в своите „Мемоари на надеждата”, (том 1. „Обновлението” (1958 – 1962), публикувани през 1970 г. от издателство „Плон”).
По време на пресконференция, дадена в Елисейския дворец, вече като президент на Републиката, отговаряйки на един журналист, Де Гол отправил следното предупреждение по сюжета „Европа”: “В резултат, когато няма да има Франция, Европа и политика, която някой да може да наложи на всяка една от шестте държави, хората ще се въздържат да правят такава. Но тогава може би този свят ще тръгне след някой отвън, който ще има такава (политика – б.р.). Може би ще има федератор (обединител на федерация – б.р.), но той няма да е европейски”.
В едно телевизионно интервю по време на президентската кампания през 1965 г. Де Гол подчертава, че нещата трябва да се приемат такива каквито са; че политика се прави само въз основа на реалностите; и, че ако скачате като козле на стола и викате „Европа! Европа! Европа!”, това няма да доведе до нищо и нищо не означава. А реалностите, това са европейските нации и техните държави.
Европейските страни с техните толкова различни интереси, сходства, история и икономическа идентичност не биха могли да се асоциират все едно се реди пъзел. Ако това стане, тази Европа от федерален тип ще бъде неуправляема в политически план заради редицата проамерикански настроени европейски страни и факта, че те тайничко ще се ръководят от САЩ. Тоест, още тогава Де Гол е предсказал, че един федерализиран ЕС ще бъде просто
американско оръдие за подчиняването на Европа
Днешните европейски елити знаят, че всяка манипулация започва с контрола на чувствата. Поради това, вместо с разумни аргументи, те се опитват да услужат на американските си работодатели и „спонсори”, залагайки на емоцията. Казано с езика на Талейран, опитват се „да разтърсят” народите, преди да ги отведат там, където желаят управляващите във Вашингтон. “А Европа, продължава Дерен, предизвиква толкова емоции след двете световни войни. Това е безспорно - простото произнасяне на името Европа вече отприщва легитимно желание за мир у засегнатите народи: толкова са се разкъсвали през вековете европейските страни. Тогава, който и да се противопостави на Европа, наложена от елитите, непременно ще бъде враг. Манипулацията започва тук! “.
Важна роля в този процес играят медиите, които залъгват аудиторията със сладникави истории и разпокъсвайки информацията, „придават смисъл на събитията”. Тоест, налагат „политически правилното” им тълкуване. Например когато Марио Драги беше назначен за шеф на Европейската централна банка на мястото на французина Жан-Клод Трише, медиите изтъкваха, че е италианец и че е оглавявал Банката на Италия. Нарекоха го дори Супер Марио - по името на героя от една видео игра, но премълчаха, че е бил на ръководен пост в скандалната американска банка „Голдман Сакс”. (По същия начин „жриците на свободното слово” у нас, които съпровождат Бойко Борисов чак до тоалетните в парламента, „забравят”, че архитектът на неговата „успешна” финансова политика, Симеон Дянков, отиде да работи в руската ВТБ. В момента той е ректор на Икономическата школа на Русия и хвали Евразийския съюз. - Бел.ред.).
Противниците на договорите от Маастрихт и Лисабон също биват причислявани към „враговете на Европа”, вместо тези, които даваха лъжливите обещания за пълна заетост, за растеж, за големи дела, за социална хармонизация на страните към високото ниво, за мирно развитие и следване на път, различен от този на САЩ и Китай. Самият Маастрихт беше една манипулация, но манипулациите продължават и днес.
В речта си пред Националното събрание на Франция, произнесена на 5 май 1992 г., Филип Сеген казва от името на голистите: “Признавам на драго сърце, че конформизмът, който ни заобикаля, да не говорим за истинския интелектуален тероризъм, който властва днес, дисквалифицира предварително всеки, който не се присъединява към новата вяра и буквално го излага на опозоряването. Който поиска да се разграничи от федералния култ, веднага бива подет от създателите на общественото мнение. В най-добрия случай – като отрицател на модерността; в най-лошия случай – като свиреп националист, готов на всичко, за да предаде Европа на старите демони, които тъй често вършеха своето зло”.
След кампанията за референдума за Маастрихт шантажът на елитите към европейското чувство продължи и беше предназначен главно за съблазняване на младежта, която е по-лесно манипулируема.
Този шантаж продължава и днес.
Вървящият през пустинята пътник
“Макар че в началото, казва Филип Сеген, европейският проект не се наричаше Европейски съюз, той носеше знака на федерализма – невъзможен и неосъществим. И всеки, който го оспорваше, биваше третиран веднага като „анти европеец”, дори като фашист или дебил”.
“Противниците на този европейски проект бяха презирани както от десницата, така и от левицата, пише Дерен. Днес трябва да им се извинят, защото с времето техните анализи се оказаха прецизни. И по-специално за опасностите, които представляваше създаването на единна валута за европейските страни, с толкова различна икономическа идентичност”.
Споровете за и против Маастрихт и ЕС, при които противопоставянето на последните се представяше като свидетелство за „антиевропеизъм”, напомнят баснята за вървящия през пустинята пътник, който не искал да пие застояла вода. Така едни от неговите спътници правели извода, че не е жаден, а други - че не обича водата. “За да се наложи Европа на Маастрихт, продължава Дерен, достатъчно беше да се противопостави емоцията срещу аргументите и събеседникът да се обвини, че е против Европа. Процедурата беше макиавелистка”. (В България за „антиевропеец” и „рубладжия” обявяват всеки, който е за изграждането на АЕЦ „Белене” или „Южен поток” и против колонизацията на страната под формата на американски ТЕЦ, на ВЕИ, „европейски” ЕРП и „инвестиции” в монополни търговски вериги. Очевидно поръчителят на манипулациите по темата „Европа” е един и същ – американската империя, която се домогва до контрола над Стария континент. -Бел. ред.).
В своята книга Пиер Дерен изрежда 50 такива манипулации, някои от които са валидни за целия ЕС, други се отнасят предимно за Франция. Например че противопоставянето срещу федерализма е „антиевропейско”. Сякаш Европа не е географски континент, каквито са Азия, Африка или Америка, та човек може да бъде против мястото, където живее? Все едно да кажеш на китаеца, че е против Азия, или на африканците, че са против Африка.
И къде е тук демокрацията
Друга манипулация е заклеймяването във фашизъм на всеки, който иска европейските държавни граници да бъдат затворени за нелегални имигранти и ислямски терористи. В същото време елитите защитават един ЕС, който е недемократичен и чиято икономическа доктрина е капитализмът без граници. “Това е начин да се маскира истинският фашизъм на нашето време – този на либерализма!”.
Третата манипулация се състои в това, че няма какво да се избира между привързаността към суверенитета и федерализма – това било решен въпрос. ЕС - това била Европа и ние сме обречени да живеем по-малко добре. А за какво да влизаме в съюз, където ще живеем по-зле?
Четвъртата манипулация - ЕС е демокрация. Пълна лъжа! През 2005 г. французите гласуваха против договора, установяващ една Конституция за Европа, но през 2008 г. елитите я приеха под името Договор от Лисабон. “А какво да кажем за Еврокомисията, истински технократичен октопод, съставен от хора, които не са избирани; но който непрекъснато увеличава своята власт?” – пита възмутено Дерен.
Да, наистина, решенията в ЕС, включително за неговото „преориентиране”, се вземат с квалифицирано мнозинство. Чл. 238, параграф 3, т. “б”. на Договора от Лисабон за функционирането на ЕС дефинира квалифицираното мнозинство като равностойно на най-малко 55 % от членовете на Съвета, който представлява участващите държави членки и обединява поне 65 % от населението на тези държави. Но този член предполага наличието на блокиращо малцинство, което може да осуети всяко преориентиране. Достатъчно е Германия и нейните сателити като Полша и Унгария да са против тази преориентация, предлагана от съюзна Франция на другите страни, за да не се случи тя никога. Все пак политиката на ЕС е политика и на Германия и тя се изразява в икономически план. Защо да се я променя? Но къде е тук демокрацията?
Тази сладка дума свобода
Манипулация е и твърдението на елитите, че ЕС – това е свободата. Защото либералната доктрина на Съюза е чисто и просто капитализмът, който поставя европейските народи в конкуренция между самите тях; и който подчинява държавите на диктата на банките. Резултатът от всичко това е непрекъснатото нарастване на безработицата, бедността и насилието след създаването на ЕС.
Тогава за каква свобода говорят елитите? Може би за свободата на банките и на американските многонационални компании, които заробват монетарно европейските народи?
Случаят с американската банка „Голдман Сакс”, която учеше гърците да представят продажбите на инфраструктурни обекти като „чужди инвестиции” и така да скриват истината за бюджетния си дефицит, е христоматиен пример за измамата и заробването на цял един народ. Тогава Белият дом не само не наказа измамниците, но тръгна да спасява фалиралите частни банки, принуждавайки Германия да плаща за безумията в Гърция.
следва
