• За една статия, в която злобата няма граници
В събота, 14 юни, в ранния следобед ми се обади моя близка, която с дълбоко развълнуван глас ме попита: “Чете ли днешната „Преса”? Не, отговорих, какво има там! Тя продължи: “Публикували са една ужасна статия на Димитър Иванов за Сергей Станишев”.
Не бях особено впечатлен от определението „ужасна”. Последните 25 години съм чел какви ли не статии, поради което едва ли някоя нова статия би могла да ме „ужаси”. Но силно развълнуваният глас на моята близка ми се стори достатъчно сериозно основание да изляза и да си купя вестника.
Статията, подписана от „проф. Димитър Иванов” , бе озаглавена „Сергей –Съсипителят!”. Зачетох се и с определени усилия успях да прочета цялата статия.
Не бих казал, че статията е чак толкова „ужасна”. Но ще кажа, че усещането, което тя остави у мен, бе повече от неприятно. Питах се дали написаното от някой би могло да предизвика твърде противното чувство, което остави у мен статията на Иванов. Във всички случаи тя би могла успешно да съперничи на писанията на Близнашки, Парамов, Татяна Дончева и на някои други особи от този сорт.
Не нося предварително лошо чувство към Д. Иванов, макар че имам към него и някои все още незададени въпроси. Заедно с това ще кажа, че нито съм приятел, нито почитател на Сергей Станишев. Напротив. Настроен съм силно критично към него и смятам, че имам достатъчно основания за това. Някои от критичните ми бележки към Станишев имат и своя медиен израз.
В статията на Д. Иванов обаче няма критика, има неовладяна злоба, злоба без граници, злоба, която в самозабвението си преминава отвъд границите на здравия разум.
Критиката към наш другар, колкото и основателна да е, винаги носи (трябва да носи) в себе си и малко наша, собствена болка за неговия провал, ако смятаме, че той наистина се е провалил. Не може да ни радва провалът на никого от нашите другари, доколкото неговият провал е в някаква степен провал и на всеки един от нас. Освен това не изпитвам никакви симпатии към ония, които групово се нахвърлят върху изпаднал в определено затруднение човек (който и да е той). Това е все едно да тръгнете да биете вързан човек – нещо, което никой почтен човек не би си позволил.
Няма да правя подробен анализ на всеки от 12-те пункта, в които Д. Иванов отбелязва греховете на С. Станишев. Повечето от тях са в насипно състояние, без да е направен дори и опит да бъдат обосновани. Бил се Станишев съюзил с заинтересовани лица, които финансирали издигането му на власт (!?); сменял бил министри (!?), обслужвал бил силните на деня в геополитиката (!?), участвал бил в многобройни заменки и разпродажба на държавна собственост (!?), участвал, той, Станишев, а не Първанов (!), активно в разцеплението на партията (!?) и пр. и пр. обвинения, за някои от които С. Станишев с пълно основание би могъл да го даде на съд. (Не го съветвам обаче да прави това - не си струва!)
На всичко отгоре „екзистенционално-ценностната система” на Станишев се разминавала с морала и ценностите на БСП, толкова добре представяни, както трябва да се мисли, от самия проф. Иванов. (Тук г-н професорът трябваше, за да повдигне статията си на необходимото научно равнище, да спомене Камю или Сартър – невъзможно е да се говори за екзистенциалност, без да се прибегне поне до едно от тези две имена, все пак).
Но в п. 9 от обвинителния акт на Д. Иванов срещу Станишев откривам истински словесен бисер, който ще си позволя да цитирам целия (четете и се наслаждавайте на проявеното от Д. Иванов необикновено проникновение):
„9. Подпомага (той, Станишев - В.В.) активно демографската криза – бедност, безработица, липса на нормално здравеопазване и образование, висока битова престъпност, и в резултат – постоянно и устойчиво намаляване на населението”.
Тук изумлението стига своите граници. Досега си мислихме, че демографската криза се дължи на обективни фактори, а сега разбираме, че единствената причина за тази криза е той и само той – Съсипителят Станишев. Как не сме могли досега да разберем, че именно този човек, Станишев, е подпомагал и то активно тази пагубна за нацията ни демографска криза?!
Сега, когато Д. Иванов ни отвори очите за грозната истина, ние, загрижените за бъдещето на нацията, трябва вкупом да тръгнем и убием с камъни злодея Станишев, след което да се отдадем на радостното очакване, че за година - две с помощта на човека с неограничените възможности Б. Борисов ще възродим нацията до размерите поне на ония 9 милиона, които тя имаше по времето на омразния социализъм.
Трябва да видим, че Димитър Иванов и другите като него обективно работят за връщането на Бойко Борисов във властта. Не мога да приема това. Без колебание ще кажа, че ако трябва да избирам между Станишев и Б. Борисов във всички случаи ще избера Станишев. Колкото и грешен да е, той поне не ме кара да изпитвам чувството на срам. Б. Борисов, напротив, ме кара да се червя от срам за себе си и за нацията ни.
Дайте си сметка за случващото се: от равнището на един държавник като Тодор Живков ние отново и отново се сриваме до равнището на неговия пазвантин. Как тогава да се гордея, че съм българин?!
И за да приключа с тази пренеприятна тема, ще си позволя да запитам Д. Иванов, дали той не смята за възможно всички тези обвинения, които отправи към С. Станишев, да се отправят с много по-голямо основание именно към Б. Борисов?!
Предлагам ви да прочетете статията на проф. Д. Иванов. До някакъв момент ще се гневите, както се гневеше моята близка, но след това ще започнете да се забавлявате, както накрая се забавлявах и аз.
16 юни 2014 г.
