В продължение на цяло десетилетие платените медии и журналисти упорито изграждаха мита, който най-грубо и условно може да наречем “Бойко Борисов супермен”. Като се почне от позите със запасан пистолет на местопрестъплението, когато беше главен секретар на МВР, и се свърши със спортните му изяви, народът трябваше да вижда в негово лице бащицата закрилник и силната ръка, който пред нищо не се огъва и ще реши всички проблеми на държавата. И дори множество анекдоти на тази тема, уж иронични, всъщност подхранваха тези внушения.
Каква обаче е истината? Зад тежкарско-мъжкарския лик на Б. Б. всъщност се крие един неуверен в себе си човек, който при най-малкия протест изпада почти в истерия и заплашва с оставка.
Така стана и сега - в навечерието на протеста и стачките Б. Б. заяви, че няма да отстъпи под натиска и че е готов да подаде оставка. “Не искам да съм премиер на държава, където народът се бунтува и не иска да разбере мерките. Имаше го това в Италия и Гърция. Ние за първи път искаме като държава и народ да си оправим бакиите”, заяви той пред Би Ти Ви. “След като не искат, даваме оставка, влизаме в политическа криза. Нито ми е целта да съм премиер, нито с това, че ще ми искат оставката, могат да ме уплашат”.
Само че явно е много, много уплашен. Защото усеща, че имиджът на супермен е безвъзвратно сринат.
Както е казал Ейбрахам Линкълн, може да лъжеш целия народ за известно време, може да лъжеш част от народа непрекъснато, но не може да лъжеш непрекъснато целия народ. Дано и българският народ най-сетне да е разбрал, че Б. Б. не е това, за което го представят. Че фокусът на супермена е в ... отражението, а то обикновено е деформирано.
Фокусът е в отражението
