• ИЛИ НОВИЯТ „БРЕТЪН УУДС - 2“
Изразът „Бретън Уудс-2“ става популярен, но всеки по своему разбира тази мъглява формулировка. Едни, като носталгия по златния стандарт, други, като връщане към идеята на Джон Кейнс за създаване и приемане на наднационална валута от типа на „банкор“ (валута, предложена в 1944 г. от английския икономист Джон Кейнс за международна разплащателна единица. Курсът на банкора е свързан с покритието му в злато, а всички останали валути се изразяват в банкори), или като такава да бъдат използвани специални изкуствени международни платежни средства *, които в 1970 г. в неголеми количества бяха емитирани от МВФ. Трети смятат, че “Бретън Уудс-2” принципно трябва да се отличава от американо-английския проект, обсъждан през 1944 г., и че светът трябва да има някалко регионални валутни зони.
Експертното общество въведе понятието „Бретън Уудс-2“ още в края на 20 век. През 1994 г., във връзка с половинвековния юбилей на конференцията, беше създаден Комитет за актуализиране на Бретън Уудс, оглавен от някой си Марк Узан. На официално ниво идеята за „Бретън Уудс-2“ пръв изказа италианският сенатор Оскар Петерлини. В разгара на финансовата криза през 2009 г. Петерлини официално внесе в италианския сенат „Предложение за реорганизиция на международната валутна система - нов Бретън Уудс“. Документът беше одобрен от голям брой депутати в Горната палата. Въпреки че в този документ не се говореше нищо за връщане към златото, в него се подчертаваше необходимостта от контрол върху печатането на пари, което да бъде обвързано с реални активи и стоки, а не с финансови активи.
Обръщаше се внимание на това, че светът се нуждае от финансова система с фиксирани валутни курсове и забрана за свободно трансгранично движение на спекулативни капитали.
На срещите на Г-20 във Вашингтон (ноември 2008 г.) и Лондон (април 2009 г.), на които се обсъждаха пътищата за изход от световната финансова криза, също нееднократно се огласяваше изразът „Бретън Уудс-2“. В разгара на финансовата криза на форумите на Г-20, Г-8, Г-7 и подобни на тях се правеха радикални предложения за преустройство на световната валутна и финансова система. Някои дори казваха, че е необходимо свикване на световна конференция „Нов Бретън Уудс“ в самата ООН. Предлагаше се на нея да бъдат приети ред изключително важни международни договори: 1) Всеобща икономическа харта, основана на предложенията на германския канцлер Ангела Меркел, 2) Глобална енергийна харта, предложена от страните нето износители на енергоресурси, и 3) Значителни поправки в Устава на ООН, включващи създаване на Съвет за финансова сигурност. Но след като бурята на световната финансова криза отмина, политическите лидери веднага забравиха за проекта „Нов Бретън Уудс“.
В края на 20 век възникна илюзията, че светът може да стане еднополярен и да се управлява от Вашингтон. Под флага на глобализацията започна осъществяване на Pax Americana. Но днес Вашингтон губи своето влияние в света и по всичко личи, че повторение на Бретън Уудс няма да има.
Новият Бретън Уудс на Джордж Сорос
В същото време може да се говори за нов Бретън Уудс като реанимация на проекта на Джон Кейнс, който преди 70 години не е бил подкрепен от учестниците в конференцията. Най-известният изразител на този вариант на Бретън Уудс е финансовият спекулант Джордж Сорос. Още в 2009 г., в апогея на световната криза, милиардерът обяви подготовката на конференция „Нов Бретън Уудс“.
През април 2011 г. тази конференция се състоя, за нея няма много оповестени подробности. Сорос събра в Ню Хемпшир около 200 учени, делови хора и държавни лидери под егидата на неговия Институт за ново икономическо мислене (Institute of New Economic Thinking - INET), което му струва 50 млн долара. На срещата участваха знаменитости като бившият председател на Съвета на директорите на Федералния резерв Пол Волкер, бившият премиер-министър на Великобритания Гордън Браун, нобеловият лауреат и бивш вицепрезидент на Световната банка Джоузеф Стиглиц, известният икономист, директор на Институт за земята, Джефри Сакс.
Мероприятието на Сорос беше толкова секретно, че можеше да бъде сравнено със заседание на Билдербергския клуб. Известно е само, че всичко е протекло под лозунгите на кейнсианството. Говорело се за ролята на Китай като полюс на световната икономика и политика, за необходимостта от преход към наднационална валута и за създаване на световен емисионен център (Световна централна банка), за преустройство на световната финансова система.
Джорж Сорос като рупор на клана Ротшилд
Добре известно е, че Джордж Сорос е креатура на клана Ротшилд и играе ролята на рупор на техните идеи. От публичните изяви на този прочут със своите шокиращи и неетични ходове финансов спекулант може да се добие известна представа за неговите господари. Ротшилд са абсолютни космополити и не са свързани с нито една държава, за разлика от Рокфелер, на които Америка им е нужна, защото на нейна територия е печатната машинка и военно-промишленият комплекс, който я пази. Ако говорим за това какво разбира Сорос под „световни пари“, то това е по-скоро комбинация от наднационална валута и злато.
Сорос неведнъж е заявявал, че разглежда Китай като модел на новия световен финансов ред на мястото на САЩ. Сорос нарича Съединените щати бреме на световната икономика заради поевтиняващия долар, отбелязвайки необходимостта от нова световна валута във вид на изкуствени платежни средства (SDRs), емитирани от МВФ.
Понякога Сорос бива определян като привърженик на идеите на Джон Кейнс, но това е заблудата на факта, че критикува пазара и твърди, че той не може да бъде саморегулиращ се механизъм. Всъщност Сорос е противник на държавата и държавното регулиране. Той е привърженик на регулирането на икономиката с помощта на големите корпорации и банки. Такова регулиране според него би могло да се допълва с регулиране от страна на наднационални органи. Примери за такива органи са институтите на ЕС, за създаването на които Сорос има дял.
На Сорос му харесва Европейската централна банка, Европейската комисия и другите органи на евроинтеграцията не защото осигуряват някаква икономическа ефективност и подобряват живота на хората, а защото работят за приближаването на края на националните държави, разчиствайки терен на монополите и банките.
Джордж Сорос не се стеснява да заявява, че Америка не му допада. Но не затова, че води разрушителни войни по цял свят. Не затова, че в нея социалната поляризация е най-голяма. Не затова, че в нейните затвори излежават присъди повече от 2 млн. души, а още 4-5 милиона са осъдени, но се разхождат на свобода поради недостиг на на места. И не затова, че в Америка е организирано тотално послушване на телефонните разговори. Америка не се харесва на Сорос, защото в нея все още остават запазени много от атрибутите на държавността. Ето защо Сорос беше един от главните спонсори на предизборната президентска кампания. Така могат да бъдат обяснени и някои нелогични на пръв поглед решения и постъпки на днешния стопанин на Белия дом, които възмущават патриотите на Америка. **Ако назовем всичко с точните думи, то Сорос е ревностен адепт на финансовия капитализъм.
Точно на този, за който преди един век австрийският социалист Рудолф Хилфердинг, имайки предвид финансовия капитализъм, писа че това е банкократия - т.е. диктатура на банките. Подобен модел на обществото доста напомня на обединен концлагер.
Говорейки за Сорос, нека споменем още един човек на Ротшилд - бившият изпълнителен директор на МВФ Доминик Строс-Кан. Той, подобно на Сорос, недолюбва Америка и долара и работи за намаляване ролята на зелената валута. Известно е, че малко преди да започнат военните действия срещу Либия през 2011 г. Строс-Кан се срещнал с либийския лидер Муамар Кадафи и заявил поддръжката си за неговия проект за въвеждане на регионална валута - златен динар. Нещо, което породило недоволство у стопаните на печатната машина на Федералния резерв и станало причина за неговата скандална оставка и малко по-късно - за агресията на НАТО в Либия.
Новият световен финансов ред в „широк културен контекст“
На Ротшилд не им се нравят националните валути. Това, според тях, е анахронизъм от 20 век, който пречи за установяване на световно правителство. А за да може по-скоро да се избавят от националните валути, трябва да се унищожи националната държава. За целта трябва да се разклатят колкото е възможно повече всички културно-нравствени устои на обществото.
Наблюдението върху дейността на Сорос показва, че той подпомага културното израждане на човечеството. Сорос подкрепя правата на „подтискани малцинства“, правото на аборт, атеизма, легализацията на наркотиците, ефтаназията, сексуалната просвета, феминизма, еднополовите бракове и т.н. Той тръби за глобализация във всички нейни разновидности, за масова имиграция, за контрол на раждаемостта. Тези идеи Сорос разпространява по цял свят, в 60 страни, чрез фондациите на неговия Институт за отворено общество (ОО). Разходите им са на сума от около 600 млн. долара годишно.
В пропагандата на идеите на Сорос се включват ветерани от политиката, финансите и средствата за масова информация. Сред тях може да отбележим бившия президент на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Жак Атали.
Сходството между идеите на Сорос и Атали е поразително. И двамата са космополити до мозъка на костите, и двамата залагат на организиращата роля на банките, и двамата яростно нападат остатъците от национална култура и религиозност, и двамата пледират за необходимостта от световна централна банка, световни въоръжени сили и т.н. Усещането е, че зад двамата стои един и същ господар, и възложител.
Не зная дали разговорите в хотел „Монт Вашингтон“ през април 2011 г. са излизали извън рамката на програмата на световните финансови форуми, но няма съмнение, че целта на „стратегически мислещия“ Джордж Сорос е разрушаване на основите на традиционното общество. В своята програмна статия, отпечатана шест месеца преди конференцията „Нов Бретън Уудс“, той пише: „Реорганизацията на световния ред трябва да се разпростре и по-нататък, извън финансовата сфера“.
Така милиардерът изразява виждането на своите господари, за които парите, финансите, валутните курсове, фиксингът на златото, ценните книжа, кредитите, деривативните инструменти, борсите и другите атрибути на съвременната финансова система са само средства, а крайната цел е властването над света.
Статията на проф. Валентин Катасонов е отпечатана в пeкинското англоезично списание „Тhе 4 th Меdia“, 25.06.2014
Превод от руски Румен ВОДЕНИЧАРОВ
* MDRs, нещо като валутна „кошница“, стойността на купюрите се определя от стойностите на няколко валути, напр. американски долар, евро, японска йена и британски фунт. - Бел. пр.
** Може да си представим на какво ще заприлича Украйна след „реформата“ на МВР, която ще бъде финансирана от Сорос. - Бел. пр.
Проф. Валентин Катасонов е председател на руското икономическо общество „Сергей Шарапов“. Той е един от най-последователните критици на съвременната банкова система, която толерира либералната офшорна икономика, която от „пари прави пари“, а при фалит на големи банки прибягва до особен „банков социализъм“, т.е. държавата спасява банки с парите на данъкоплатците, като политиците, разрешаващи намесата й, повтарят клишето „Това е за последно!“. Нещо, в което се убеждаваме с примера на Корпоративна търговска банка – политическите спекулации с нея в България.
Проф. Валентин Катасонов успява разбираемо да обяснява сложните финансови процеси на съвременния капитализъм. На него принадлежат следните афоризми и метафори: „Банките правят пари от въздуха. От 1 долар те правят 10 долара“. „Днес банките не толкова инвестират, колкото кредитират. Те събират парите ви и след това отиват на фондовите пазари да спекулират.“ „Усъвършенстването на съвременната банкова система прилича на обучение за каране на кола не с 4, а с 3 колела.“
За българските политици, които тези дни са много горди от постигнатото съгласие при президента за влизане в Европейския банков съюз (ЕБС) ще бъде от полза последната статия на известния икономист, публикувана на 25 юни 2014 г. в пекинското англоезично списание „The 4-th Media”. От нея те ще разберат, че който влиза в съюз, какъвто е ЕБС, ще трябва да плаща и „членски внос“. Националната валута е един от атрибутите на националната държава, което пък обяснява защо Великобритания не се разделя с фунта стерлинг, а Марин льо Пен обещава ако я изберат за президент, да върне франка на французите.
Членството в ЕБС работи за доктрината на Сорос и Ротшилдови, което значи за абсолютната власт на банките. С други думи, новият курс е „от корпоратокрация към банкокрация”.
ЗА СВЕТОВНОТО ЗАДКУЛИСИЕ И РАЗЧЛЕНЯВАНЕТО НА РУСИЯ
Иван ИЛИН
Ще установим веднага, че подготвяното от международното задкулисие разчленяване на Русия няма ни най-малки основания, никакви духовни или реално политически съображения освен революционна демагогия, нелеп страх пред единна Русия и стара вражда към руската монархия и към Източното православие. Ние знаем, че западните народи не разбират и не търпят руското своеобразие. Те проверяват здравината на единната руска държава за собствените си търговски, езикови и завоевателни цели. Те възнамеряват да разделят единния ни “венец” на части, да ги счупят поотделно и да разпалят с тях угасналия огън на своята цивилизация. Необходимо им е да разчленят Русия, да я изравнят със запада и така да я погубят: план на ненавист и властолюбие...
И когато след падането на болшевиките световната пропаганда хвърли в руския хаос лозунга “Народи на бивша Русия, разделяйте се!”, ще се открият две възможности: или в Русия ще се появи руска национална диктатура, която ще вземе здраво в свои ръце “браздите на управлението”, ще угаси този погрешен лозунг и ще поведе Русия към единство, пресичайки всички и всякакви сепаратистки движения в страната; или пък такава диктатура няма да се създаде и в страната ще започне невъобразим хаос в придвижвания, връщания, отмъщения, погроми, безредие на транспорта, безработица, глад, студ и безвластие...
Не е умно това. Не е далновидно. Бързо в ненавистта си и безнадеждно във времето.
Русия не е човешка прах и не е хаос. Тя е преди всичко велик народ, който не е пропилял силите си и не се отчаял в своето призвание. Този народ се е нагладувал по свободния ред, по мирния труд, по собствеността си и по националната си култура. Не го погребвайте преждевременно!
Ще настъпи историческият час, той ще въстане от мнимия си гроб и ще поиска правата си обратно!
Из книгата „Нашите задачи”
