На неотдавна проведена среща с 200 журналисти правителството ни запозна с един много важен проблем – колко открито ни управлява и как за всички неблагополучия са виновни предишни правителства и др. Не че не е вярно, но въпросът има и друг аспект. Една-единствена журналистка попита г-н Орешарски – „Кой и защо съсипа българското семепроизводство?” Колегите й се присмяха, защото въпросът й не бил във връзка с дневния ред. Ако колегите й притежаваха толкова необходимото за един журналист по-широко мислене, те трябваше да оценят, че това е един от актуалните проблеми на обществото, а не колко открито се управлява обран бостан... Нали ги виждаме – ще строим „Южен поток”. Пристигат трима добри чичковци, важни особи от Вашингтон, набиват му обръчите на г-на Орешарски и той съвсем открито заявява: „Южен поток” – йок. В България нямало ГМО. Хайде де! “Монсанто” ще открива офис в София, защо ли? Друг вестник ни обяснява защо няма опасност за пшеницата от полягане, защото в стъблата е внедрен ген, който не позволява това. А най добрата реклама на ГМО са пазарите в страната.
Ябълки с размер на дини, гладки като полиран мрамор, същински сексбомби, като в песента: „сексбомб, сексбомб, .... само да не си й мъж”, т.е. само да не ги ядеш. И само ябълките ли? Ами я си купете круши – едни красавици от Китай, Аржентина, Южноафриканската република, и то само по 4.50 – 5 лв. за килограм - почти без пари. И ако ви харесат, тичайте отново на пазара! А там - изобилие от плодове и зеленчуци и все едни такива европейски – от Италия, Франция, Германия, Холандия, Гърция и даже неевропейски – от Йемен (отровни), от Турция – също.
Тези дни в пресата се появи информация, че някои от „нашите партньори” ни продавали плодове и зеленчуци, купувани от трети страни, а ги представяли като тяхно производство - някакво безумие в резултат на откритото наше управление. Премиер-министърът не можа да отговори на въпроса на журналистката и я препрати към земеделския министър г-н Греков. Тук обаче възникват два въпроса – ако министър-председателят на една държава не знае кой и защо унищожава икономиката й, това е лошо, но ако знае и няма смелостта да го каже открито, е още по-лошо. Сергей Станишев отдавна посочи, че причината е в бюрократичното отношение на ЕС към нас, т.е. свръхрегулирането. Опааа.... Ето още един въпрос – а оти ги ручаме жабетата цели 25 години? Нали смъртният грях на социализма беше плановата, регулирана икономика? Тогава обаче не ядяхме „найлонови” домати. Не че казаното от г-н Станишев не е вярно, но това не е цялата истина. Ако наистина имаше откритост, то верният отговор на този въпрос е: България я унищожават тези, които се изживяват като нови световни господари, защото „те създават умишлено и целенасочено, добре планирано – войните, глада, властта, болестите и леченията, изменят и пишат „законите”, създават правилата на „играта”, в която ние сме губещите. Ако не знаем истината, ако не я търсим, те ще продължават да унищожават духа, здравето, самоличността ни
до девето коляно
Защото целта винаги е била една – пари, власт, световно господство” (Р. Тодорова – „Стоп – ГМО”!)
Ето – това е истината! А откритото ви управление, г-н министър-председател, е ала-бала в обран бостан. Значи, нас ни унищожават умишлено, целенасочено и добре планирано, а ние управляваме страната си открито и прозрачно. А не трябва ли да искаме от „нашите партньори” да се отнасят към нас открито, а ние да си управляваме държавата целенасочено и добре планирано, защото и ние имаме свои интереси?!
Наскоро попаднах на проучване на някакъв Институт за пазарна икономика (не зная колко са официално в България, но се появиха пет института, от които един на Сорос) – „Анализ на потенциала за отглеждане на плодове и зеленчуци в България–2012 г”. Окончателните резултати от „анализа” се разделят в три групи: 1. Най-перспективни култури при плодовете – орехи, малини, череши и ягоди; при зеленчуците – гъби, краставици и грах; 2. С потенциал – плодове – кайсии, праскови, грозде и киви, при зеленчуците – моркови, зеле и лук. 3. Без потенциал – –(седнете, ако сте прави!) – сливи, ябълки, домати, пипер и картофи.
Нещо ме хваща за гърлото.
Обзема ме гняв. Дави ме унижение, срам и омерзение от прочетеното. И питам - кои са тези „специалисти”? Кой и защо им е възложил тази мерзка задача? Защо не реагират българските учени и селскостопански специалисти? Запознат ли е г-н Греков и съгласен ли е с тези препоръки? Сред учените, които са писали учебниците за висшите учебни заведения по селско стопанство, стои името на български учен с фамилно име Греков, твърде вероятно е да е роднина на министъра на земеделието и храните проф. Греков... Как ли би оценил той този „анализ”? Защото изпълнението на препоръките в него вече е на ход. Например общинският каварненски вестник „Факел” от 16 юни публикува съобщение за предстоящ публичен търг с явно наддаване за отдаване на земя под наем за отглеждане на трайни насаждения – орехи, в селата Българево, Селце, Вранино, Раковски и Челопечене за срок от 34 години, а някои вестници се „утрепаха” да публикуват реклами за вълшебните качества на ягодите. Не се правете на изненадани, ако от утре започнат да ви убеждават да ядете само гъби, краставици и грах, орехи и малини и в никакъв случай български домати и ябълки, които никак, ама никак не са полезни за вашето здраве и даже го застрашават!
А защо на пазарите изчезнаха българскте плодове и зеленчуци?
Тук искам да внеса едно уточнение – преобладаващата част от плодовете и зеленчуците, отглеждани у нас произхождат от Америка, Европа, Китай, Египет и др., но са български, защото векове наред са отглеждани, селекцонирани и култивирани в българските условия и носят вкуса, сладостта и аромата на българската земя. А нашите градинари са научили половин Европа как се отглеждат плодове и зеленчуци. Това ни отнеха „нашите партньори” с ликвидационните съвети, рожба на нашите димукрати.
Днес в България семена на зеленчуци не се произвеждат. На пазара се продават само семена с инициали ЕU, а дали са на ЕС или на “Монсанто”, това никой не може да каже. Селски стопани масово се оплакват, че много често засетите от тях семена не поникват или получените от плодовете семена са с нулева кълняемост, а отгледаните зеленчуци да са с плачевни пазарни, т.е. вкусови качества.
Всеки уважаващ себе си селскостопански специалист или стопанин, преди да засее семената, трябва да има ясна представа за тяхната автентичност, сортова чистота, чистота на семената, кълняемост и кълняема енергия, стопанска стойност и абсолютно тегло на семената.
Българските сортове зеленчуци са извънредно ценен селекционен материал, който се използва не само у нас, но и в редица съседни страни за създаване на нови, по-съвършени сортове.
В близкото минало в България имаше безукорен фито-санитарен и ветеринарен контрол. Днес липсата на контрол върху вноса и качеството на изнесените на пазара семена, плодове и зеленчуци, както и липсата на твърдо установени качествени стандарти и разумна ценова политика, мутренският терор по пазарите, убива у производителите всякакво желание за производство на плодове и зеленчуци. В близкото минало много от сортовете зеле, пипер, праз, лук, патладжан и др. са били описани в каталозите на руски, унгарски и др.фирми търгуващи със семена. В тях е подчертавано, че оригиналните елитни семена от тези висококачествени сортове са доставени от България.
Качеството на плодовете и зеленчуците се обуславят от наследствените особености на сортовете и условията, при които се отглеждат растенията. Всички видове и сортове имат своя биологична характеристика и изисквания към външните условия. Именно те са причината у нас да се отглеждат успешно овощни култури от умерения климат – ябълка, круша, слива, череша и виреещите в южните райони на умерения климат – дюля, кайсия, праскова, орех и южни крушови и ябълкови сортове, а не маслини, лимони и портокали и др. от субтропичния климат.
Доскорошната българска селскостопанска научна и производствена практика сочеше, че по своите качества много от произвежданите у нас семена, плодове и зеленчуци превъзхождат вносните. Научно-изследователските институти и великолепните български учени, които работеха в тях, бяха изследвали подробно онтогенезата т. е. индивидуалното развитие на всеки организъм, което обхваща всички настъпващи в него промени, регенеративнте прояви на овощните растения – водния баланс, храненето, влиянието на външната среда и размножаването. Както овощните, така и зеленчуковите култури бяха изучени подробно както в цитологично, така и в генетично отношение. Това откриваше простор пред селскостопанските спецалисти, които вършеха чудеса. От сорта “Заря х Комет” те получиха най-високия добив на домати у нас – 24,826 кг от декар. Сортът “10 х Бизон” - най-широко застъпеният за ранно производство за износ, заемаше 95 % от целия износ на домати. Сортовете домати, създадени в ИЗК „Марица”, бяха лидери в доматеното производство и в износа на ранни домати в чужбина. За десетилетието 1981 – 1990 г. България е изнасяла 1.7 милиона тона годишно зеленчукови консерви, 1.7 милиона тона компоти и конфитюри. По производство и износ на ябълки бе на второ място в Европа и на четвърто в света.
През 80-те годни на 20 век в България са засаждани около 280 – 300 хил. декара с домати полско производство. Произвеждани са от 800 – 900 хил. тона годшно. Днес България произвжда 8 пъти по-малко домати – около 103 хил тона. (Български фермер „На опашката сме по производство на домати”). През 1986 г. у нас са произведени 543 хил. тона ябълки, а през периода 1970 – 1991 г. средногодшно по 325 – 438 хил. тона, през 1994 г. сме произвели 90 хил. тона, а днес производство на български ябълки почти няма.
Малка България, чиито ябълкови насаждения имаха предимно промишлено-стоков характер с тенденция за още по-голяма концентрация и окрупняване на ябълковите градини, започна да създава т.нар.
суперинтензивни овощни градини с поглед към 21-ви век
Площта на съвременните овощни насаждения нарастваше бързо. За 5 години - 1960-1961 г., бяха засадени 65 000 декара палметни ябълкови и крушови градини. Работеше се усилено и за увеличаване площта на ореховите, вишневите и ягодовите овощни градини и се разширяваше ремонтът на старите градини. Държавните земеделски стопанства осигуряваха на селското ни стопанство елит-рекорд семена, посадъчен материал и расови животни. Създадоха се маточни градини за съхранение на богатото биоразнообразие. Още през 60-те – 70-те години на 20 век в България бяха създадени условия за решително преминаване към безпочвено отглеждане на зеленчуковите култури по методите хидропоника (американците днес много се гордеят с тази новост), методите гравий или гравийна среда – отглеждане върху изкуствен субстрат, контейнерен начин на отглеждане на растенията в изкуствени хранителни разствори и др.
Още тогава българските учени и селскостопнски специалисти гледаха в 21 век.
Главни страни производители на ябълки в света са САЩ, Италия, Франция, Германия, Япония, Холандия, Швейцария, Австрия, Полша и др.
След Китай Европейският съюз е най-големият производител на домати – с 16 милиона тона годишно – 7 милиона тона за директна продажба и 9 милиона тона за преработка. Ето затова ядем „найлоновите” им домати, защото на нашите пазари от 80 до 90 % от предлаганите плодове и зеленчуци са внос от чужбина. Това е и причината българските ябълки, сливи, домати, пипер и картофи да са „без перспектива”. От крупни износители на плодове и зеленчуци се превърнахме във вносители. Това е унизителен, срамотен, позорен факт. А резултатите от откритото управление на идиотите от всички правителства след 1989 г. ги демонстрира тези дни по една от телевизиите възрастна жена, която със сълзи на очи говореше, че си мечтае да си хапне сиренце, ама няма с какво да си го купи, а кашкавал не е вкусвала от три години.
Ако и бъдещите ни управници продължат да ни управляват все така открито, съветвани от офисните зомбита на Сорос и компания, много скоро ще ядем не само „найлонови” домати, но и варени киселици.
