Благодаря ти, Украйна, за това, че отново ни научи да бъдем руснаци. За това, че изправихме рамене. За това, че ни подари нови герои и мъченици. За това, че ни накара да уважаваме и понякога дори да се възхищаваме на нашия президент. Ти беше така убедителна и последователна, че някои от нас днес искрено вярват, че ни е нужен култ към личността в такива извънредни исторически ситуации. Те, разбира се, са малцинство. Но ти, родилнице, всеки ден умножаваш числото им, пред гледката на геноцида над руснаците в твоя изток. Скоро ние всички ще сведем глава пред вестителя на Божията воля! А ако президентът се откаже от скръбната съдба, ние ще изберем оногова, който няма да се откаже. Не става дума за президента, става дума за нашата потребност да се възхищаваме на подвига на най-добрия сред нас. Това значи смърт на егоизма и стъпка към пълната победа. Тайното знание на предците, канонизирали своите князе. Твоята история “за древните укри * - властелините на Вселената”, ни убеди в евангелската мъдрост, в това, че мъдростта на днешното време е всъщност безумието. Затова и ние няма защо да се срамуваме.
Благодаря ти, Украйна, че изпълни нашите съсухрени от леност и пиянство души с живата вяра в Христа! Руският лугански юноша, ден преди гибелта си на барикадите в Новорусия, написа песен за своя събрат – светия Евгений, екзекутиран заради отказа да снеме своя православен кръст. В песента си той жали, че не може да положи живота си в нозете на бога. Е, положи го. И сега десетки руски юноши жалят по същото това. Търсят повод да принесат жертва в името Господне и за славата му. И така с подвиг да оцветят сивия си живот.
Благодаря ти, Украйна, за това, че ни зареди с оптимизъм. Отново ни стана интересно да живеем. Ама ние сме хищници? Нали така казваш? Започна да ни харесва. На мода са ултрасите. Момчета с желание отиват във военни училища или като наемници, по договор. Не ги сдържа, искат да сложат ред по целия континент. Ние не можем дълго да ги удържаме, пък и неохотно ще го правим. Каквото и да е, ще по-добре, отколкото да се носим като безформени лайна по европейското течение.
Благодаря ти, Украйна, за това, че върна поне малко от целомъдрието на нашите младежи. Истинско, а не наложено. Поклонническият кръст в Киев, кръстът на твоето проклятие, присади у нашите младежи отвращение към вулгарното. Ти направи децата ни по-аристократични. Те ще имат здрави семейства и много деца. Чисти хора – здрави семейства – много деца. Това е истинско! Това може да се възпее!
Благодаря ти Украйна, задето ни прочете отново „Ромео и Жулиета” в изпепеления Одески дом на профсъюзите. Ние разбрахме, че истинската любов е когато няма какво да губиш. И в живота по-малко ще търгуваме. А фразата „вечна любов” вече не ни звучи като виц.
За много неща ти благодаря, Украйна, но най-много за честността, въпреки че тя не ти е присъща. Накрая повярвахме, че ти искрено ни ненавиждаш и презираш. И това е завинаги. Разбира се, това не променя отношението ни към теб. Ако дойде беда, ние отново ще умираме за теб, ще умираме с милиони. Просто ние сме други. А ти, сестрице, си нашето вечно смирение пред бога. Раната незарастваща.
Текстът е публикуван на страницата на Агентство гражданской журналистики „Ридус” (Ridus.ru)
* укри - племе на западните славяни, обитавало в 6-7 век крайбрежието на река Укер; по аналогия - украинци; теорията за древните укри твърди, че живеели на брега на хипеборейския океан преди 140 хиляди години, тоест, те са една от най-древните раси на земята. - Бел. пр.
Иван Иванович Охлобистин е руски актьор, режисьор, сценарист, драматург, журналист и писател. Свещеник от Руската православна църква, временно под възбрана за свещенослужене. Към днешна дата е креативен директор на компанията „Baon”. През 1997 г. става водещ на религиозното тв-предаване „Канон”. На 26 ноември 2009 г. бе разпространена новината, че Охлобистин помолил Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил да го освободи от служене заради „вътрешни противоречия”.
На 7 януари 2014 г. Охлобистин пише открито писмо до президента на Русия Владимир Путин с молба да възстанови в Наказателния кодекс на Руската федерация параграф, отменен през 1993 г. - за мъжеложство. Мотивът му е, че приетите закони за забрана на т. нар. пропаганда на хомосексуализма според него са „недостатъчно ефективни”.
Иван Охлобистин е носител на множество награди в областта на киното, и като режисьор, и като актьор.
