През 2010 г. издателство „Нова Зора” публикува книгата на руския икономически анализатор Николай Стариков, озаглавена „Криза. Как се прави това?” Тя изяснява проблема с разразилата се през 2008 г. финансова криза, започнала в САЩ с пукването на балона с ипотечните жилищни кредити. Книгата на Стариков, чийто тираж се изчерпа отдавна, обяснява какво се крие зад неясните за широката публика термини като „недостатъчна ликвидност”, „лоши кредити”, „сток опции” и други „финансови инструменти”.
Ще припомним написаното от автора, че изразът „недостатъчна ликвидност” означава просто, че парите ги няма. Или са откраднати, или са профукани в предварително обречени начинания.
Важното е, че банковите кризи могат да бъдат и умишлено предизвикани, за да се прикрие някакъв колосален пладнешки грабеж, или за да бъдат „изтрити” нечии дългове. Друг е въпросът, че от рухването на една или няколко банки могат да бъдат заинтересувани и техните конкуренти. Но да се обвинява държавата в умишлено довеждане на банките до несъстоятелност и в раздухване на психоза сред вложителите, това е абсурд!
Я, колко пророци!
Банковата криза, която се разрази през 1996-1997 г. в България, стопи спестяванията на вложителите, но заличи и дълговете на така наречените кредитни милионери. Този факт трябва да се навира в очите на всички „пророци”, които днес обявяват, че са предсказали случилото се с Корпоративна търговска банка (КТБ). А също така и на онези, които уверяват, че нямало как за един ден от КТБ, на която Цветан Василев беше главен акционер, да се изтеглят в брой 206 милиона лева чрез трето лице и да се изнесат зад граница. Има и още как. Вярно е, че два дни след сензационното изявление на управителя на БНБ Иван Искров за изнесените с чували от КТБ 206 млн. лева, от прокуратурата уточниха, че парите са били откраднати в периода 2011-2014 г. А във фаталния за някои ден 19 юни, два дни преди да влезе синдик в КТБ, са били изготвени фалшиви документи за отпускането на несъществуващи кредити. Тоест, Бойко Борисов, който настоява незабавно да бъдат арестувани премиерът Орешарски, министърът на финансите Чобанов, министърът на вътрешните работи Йовчев и шефът на ДАНС Писанчев, сам трябва да мисли за арест. Защото и неговото правителство, и МВР на Цветан Цветанов са проспали течащия в КТБ грабеж. Обаче нека днес „експертите” да не се чудят как почти 1 тон банкноти са били натоварени на личния самолет на Цветан Василев.
В страна, в която убиват възрастни хора, за да им вземат мизерната пенсия, срещу съответно възнаграждение ще се намерят хора, които да осигурят една камионетка за транспортиране на откраднатите 206 млн. лева. И ако трябва, с чували и кашони ще мъкнат парите до нея и до самолета на банкера. Друг е въпросът защо от банковия надзор на БНБ, от ДАНС и МВР са проспали тази „операция”, за която е бил уведомен с анонимно писмо, пуснато в пощенската му кутия, бившият министър на културата, сега депутат от ГЕРБ, Вежди Рашидов. Именно той, според собствените му твърдения, е уведомил прокуратурата за грабежа на 1 млрд. лева от КТБ. Не само от загриженост за народното добро, а защото имал неблагоразумието да скъта няколко милиона в КТБ. Обяснимо приключение: тя предлагала най-високата лихва. Тоест, спестовникът се е ръководил от обикновена човешка страст, а не от алтруизъм. Смешното в цялата история е, че Рашидов помолил Бойко Борисов „да помогне”. А пък Борисов „помогна”, като се направи на Нострадамус, уверявайки, че от една година бил предупреждавал за това, че КТБ ще гръмне. Всеки логично разсъждаващ гражданин би запитал: „Как така Борисов е знаел нещо, за което главният прокурор Цацаров е научил след дъжд качулка? Дали не го е знаел, защото е съучаствал в комплота за източването на КТБ, ако е имало такъв? Дали и на него Василев не е дал безлимитна кредитна карта, както на други политици?”.
Както и да е. Неведнъж
мрачните прогнози на Борисов
са се самоопровергавали, а и той самият сутрин говори едно, на обед друго, а вечер трето. При завръщането си от САЩ не каза ли още на летище София, че държавата е фалирала? Не предложи ли той правителството да вземе 5-6 милиарда лева заем от МВФ? Е, преценката му бе отхвърлена както от „Гаргамел” (т.е. Иван Костов), така и от Симеон Дянков. Костов обаче провидя зад банковата паника чужда намеса. Внушението е ясно: Русия си връща заради замразения проект „Южен поток”. Но това, че Борисов спомена не Европейската централна банка (ЕЦБ), а МВФ като потенциален кредитор на България, ни кара да си мислим, че нашият Нострадамус изпълнява предписание, което е било изготвено в централата на фонда. Дори собственият му вицепремиер и финансов министър, авторът на „най-добрия балансиран бюджет в ЕС” (актуализиран още през май 2010 г.), Симеон Дянков, предупреди от Москва: „Политиците да не си играят с паник бутона!”. Значи когато днес Борисов предлага актуализиране на бюджета „Орешарски”, просто претопля собствената си манджа.
Целта минимум е да не остане правителството на ГЕРБ единственото, което е актуализирало бюджет, признавайки по този начин провала на своята финансова и бюджетна политика. Целта максимум обаче е Орешарски да вземе заем от МВФ, който Борисов като потенциален премиер след изборите на 5 октомври „ще усвоява”. И то без да го обвиняват, че е заробил финансово бъдещите поколения. После цял мандат ще се оправдава с този заем, понеже няма (все още!) световна финансова криза...
Пикът на суетните пред КТБ и Първа инвестиционна банка (ПИБ) подозрително съвпадна със завръщането на Борисов от Щатите, така че неговото „пророчество” със сигурност е „мade in USA”. Само че Иван Костов не смее дори да намекне за американски натиск върху България във връзка с газопровода „Южен поток”. Днес най-безопасно е да се обвинява Путин за бъркотиите у нас.
Банкова психоза
Що се отнася до кризата с КТБ, както при финансовата криза от 2008 г., за нея нямаше и няма реални видими причини. Дори на 19 юни 2014 г. от КТБ да са били изтеглени в брой 206 милиона лева, те не биха могли да я разклатят, да не говорим за цялата банкова система, ако преди това не са били изтеглени или раздадени на кредит много по-крупни суми. В изявлението на гуверньора на БНБ Иван Искров се споменаваше за 3,5 млрд. лева кредити, чиито досиета са изчезнали или липсват части от тях (нещо, което изуми мнозина ексепрти у нас, защото принципно това е невъзможно поради спецификата на банковите документи); а също и за изнесени от Цветан Василев към 1 млрд. лева. Но тъй като обществеността научи пост фактум за тези неща, не са те обяснението за банковата психоза. По-скоро тя бе провокирана от гангстерския език, с който се заплашваха взаимно Цветан Василев и Делян Пеевски, както и от медийните и политическите спекулации по въпроса.
Авторитетното издание в. „Ню Йорк Таймс” изтъкна политическата обвързаност на двамата бизнесмени, а британският „Файненшъл таймс” посочи като една от заплахите за стабилността на банковата система в България „нездравите връзки” между политиците и бизнеса.
Само че недоверието към КТБ е следствие на прекаленото доверие, с което Цветан Василев се ползваше при управлението на Бойко Борисов.
КТБ се лицензира при управлението на „Царя”, утвърди се при тройната коалиция, но се разшири неимоверно при правителството на ГЕРБ, благодарение и на парите, които държавните фирми и ведомства бяха задължени да съхраняват там. Едва служебното правителство през 2013 г. разпореди на държавните фирми и ведомства да разсредоточат банковите си авоари, така че в една и съща търговска банка да държат до 20 % от тях. Това решение обаче започна да се изпълнява едва при премиера Пламен Орешарски. Ето защо КТБ най-вероятно е финансирала антиправителствените протести на „безплатно мразещите” и „ранобудните”. След като те не успяха да свалят кабинета „Орешарски”, Цветан Василев
е пристъпил към „план Б”
тоест, финансирал е създаването и предизборната кампания на Барековата партия „България без цензура” (ББЦ). Оттам ще да произтича и разлюбването на КТБ от страна на ГЕРБ. Другото може да е дело на Делян Пеевски, един от крупните вложители и длъжници на Цветан Василев. В бизнеса, както и в политиката, няма вечни приятелства, има вечни интереси. Така че новите „протестъри”, които организираха шоуто „Банк уит ми” пред БНБ, или са сбъркали адреса, или отвличат вниманието в изгодна за Цветан Василев посока.
БНБ и лично гуверньорът й Иван Искров са виновни за много неща: за неосъществяването на банковия надзор над КТБ, за стремежа със законодателни забрани да запушат устата на всички, които критикуват финансовите злоупотреби у нас, както и за опита им със закони „ад хок” да спасяват една банка, покривайки с публични средства нейните „лоши активи”. Последният термин, употребен от Иван Искров, е истинска обида за здравия разум. Защото „активи” в общоприетия смисъл е нещо положително. Няма логика да се обяви в несъстоятелност една банка като КТБ, а нейните задължения да се прехвърлят на дъщерната й банка „Креди Агрикол”, която е напълно „ликвидна”. При това, последната да се одържави, въпреки доброто й финансово състояние. Как тази банка ще връща парите на вложителите на КТБ, като има само 5-6 офиса в страната?
Призивите на Борисов за незабавно освобождаване на УС на БНБ обаче означават внасяне на още по-голям безпорядък в банковия надзор и банковата система като цяло. Очевидно някои герберски „калинки” се готвят да яхнат една от малкото все още функциониращи криво-ляво държавни институции като БНБ. Борбата е не за стабилизиране, а за овладяване на банковата система!
Правителството „Орешарски”
също има за какво да бъде упреквано. Най-вече за готовността му с държавни пари, макар и не от бюджета, да компенсира ограбените вложители на КТБ. При това и милионерите сред тях, въпреки европейската директива и Закона за банковата несъстоятелност, който предвижда гарантирането (от Гаранционния фонд) само на влоговете до 100 000 евро. Ако някой като Вежди Рашидов вложеше 1 млн. лева в някое производствено предприятие, дали при провал на същото държавата щеше да му върне парите? Не! Обаче по същия начин постъпват и управляващите в САЩ и Европа: – спасяват закъсалите частни банки с държавни пари. Тоест, с парите на данъкоплатците, тези на пенсионерите (вложени в пенсионните фондове), на работещите (чрез замразяване на банковите авоари на работодателите) и парите за здравно осигуряване и за подпомагане на социално слабите. Иначе ЕК забранява дори субсидирането на земеделските производители с пари на българската държава: понеже това било държавна помощ. Както се пее във филма „Бялото слънце на пустинята”: „Ваше благородие, госпожа удача. Для кого ты добрая, а кому иначе”.
Има лоши новини от последния час, които сочат, че 80-100 хилди души са поставени под удар заради „банковата “мade in КТБ-криза”. Пази, боже!
У нас правителството беше готово да налее повече от 3 милиарда лева в дъщерната на КТБ банка „Креди Агрикол”, за да спаси покрай вложенията на дребните спестители и милионите на богатите акционери на КТБ. Тоест, да одържави „лошите активи” на Цветан-Василевата КТБ, прехвърляйки ги в одържавената „Креди Агрикол”, след което друго правителство да я приватизира отново. С тези пари НЗОК щеше да реши за дълго проблема с недофинансирането на болниците. Как пациентите и медиците да приемат, че няма пари за здравеопазване? Една банка по-ценна ли е от живота на милиони хора?
Пострадалият от „пладнешкия обир” в КТБ Вежди Рашидов „реди сълзи и сополи”, както пишат някои форумци, но „изби рибата”, когато сподели, че се е обърнал за съдействие към Бойко Борисов. Сиреч, към главния организатор и вдъхновител на банковата психоза и фалита на КТБ, от когото иска да спаси вложенията му в същата. Тоест, в банката, която се беше превърнала в „банката на властта” при управлението на ГЕРБ. Оказа се, че там са „замразени” и парите на семейство Иван и Елена Костови. От това по-убедително потвърждение за съучастието на герберите и костовистите в аферата с КТБ не може да има!
КТБ фалира по същия начин, по който се разрасна
Мажоритарният собственик Цветан Василев обаче най-спокойно напусна България и се крие някъде в чужбина (уж в Австрия). И бидейки в безопасност, по телефона отговаря на нападките и обещава на наивните журналисти, че в най-скоро време ще се върне, за да докаже своята невинност. Жалко, няма го и един главен прокурор, дето връщаше престъпилите закона в чувал откъдето и да било...
Но на 13 юли, в сутрешното предаване на „Нова тв” се появи личният пилот на Цветан Василев Стефан Стефанов. Като „доказателство”, че самолетът му, взет на лизинг, не е пренасял пари при последния си полет той посочи... полетния график, в който не било записано, че превозва пари. Сякаш в дневниците на американските военни самолети пише, че превозват хероин от Афганистан!? То и при полетите на правителствения „Авиоотряд 28” не бе отбелязано присъствието на борда на поп фолк певици, но е факт, че са се возили с благословията на бившия премиер Б. Борисов. Както са се возили и футболните аматьори от отборите на Бистрица и Етрополе. Да не говорим, че парламентарната анкетна комисия за правителствените полети изказа съмнения, че с тях са били превозвани и пари, та какво остава за частен самолет?!
Пилотът, капитан Стефанов, заяви, че при последния полет Цветан Василев и съпругата му носели само два куфара, но нали не вярвате, че във Виена може да се живее без пари? Още повече, че пилотът отказа категорично да се свърже по телефона със своя началник...
Къде ли се намира Цветан Василев?
Интересно е все пак защо ако има международна заповед за задържането на банкера и той е в Австрия, Европол или Интерпол досега не са го доставили на главния прокурор Цацаров? Сякаш никой не търси нито банкера, нито изнесените от КТБ милиони или милиарди, както не търси и съмнителните пари в швейцарските банки. Дори тези на Христо Бисеров излязоха наяве, благодарение на засечен от чужди служби трансфер към офшорка, в която е „спестявал” неговият син.
По време на управлението на ГЕРБ шефът на НАП Красимир Стефанов отиде в Германия, където му предадоха диск, съдържащ имената на стотици българи с банкови сметки в Швейцария. Никой повече не чу нищо за този диск, а самият Стефанов напусна ПГ на ГЕРБ. Дали не е било защото на диска е видял имената на видни партийци от управляващата тогава партия? По-скоро във Франция ще вкарат в затвора бившия президент Саркози, отколкото у нас да осъдят корумпиран политик със сметки в чужди банки или офшорки. Затова и безконтролността и безнаказаността на политическите мошеници в България се проектира като безотговорност и в банковия сектор.
Случилото се с КТБ е може би само прелюдия към нещо по-шумно, предполагат авторите на статия в „Ню Йорк Таймс” (10.07.2014), озаглавена: „България, корупция и недоверие превръщат обещанието в страдание”. Дали това е хипотеза, пророчество, или резюме на сценарий, чието реализиране е в ход? Сценарий, който се сбъдва не от само себе си, а с „малко помощ” от наши и чужди политици?
