Както списанието “The Nation” нееднократно е предупреждавало, в момента в Украйна много бързо може да се случи немислимото: не просто нова студена война, която вече започна, а напълно реална война с Русия, със силите на НАТО, под ръководството на САЩ.
Епицентърът е източната територия на Украйна, известна като Донбас. Това е крупен промишлен регион, населен основно с рускоезични граждани на Украйна, които са тясно свързани със своя съсед гигант с многогодишни икономически, политически, културни и роднински връзки.
Свалянето на малайзийския авиолайнер на 17 юли би трябвало да накара подкрепяното от САЩ правителство в Киев да обяви продължително прекратяване на въздушните и земни удари по близките градове – за да бъде почетена паметта на 298-те жертви, да се даде безопасен достъп на международното следствие до мястото на катастрофата, както и да се сложи началото на мирни преговори. Вместо това Киев, поддържан от Вашингтон, светкавично засили атаките в тези населени места, обещавайки да ги „освободи“ от проруските „терористи“ – както властта в Украйна нарича опълченците от Източна Украйна, и продължава да убива невинни хора. В отговор Москва се готви да изпрати тежко въоръжение за „самоотбраната“ на Донбас.
Според статия в “Ню Йорк таймс” от 27 юли Белият дом може да предостави на Киев секретна разузнавателна информация, която би му дала възможност да определя точното местоположение на руската техника и да я унищожава. Това, отбелязват авторите на статията, създава опасност за
„ескалация с Русия“
Предизвиквайки такава сериозна ескалация, администрацията на Обама, без да има сигурни доказателства, налага мнението, че Русия „води артилерийски огън по Украйна от собствената си територия“.
Само че в своите репортажи практически никой не съобщава за това, че Украйна нееднократно е обстрелвала територията на Русия, убивайки на 13 юли един местен жител.
Всъщност в продължение на много месеци вече Киев играе ролята на военна марионетка и протеже на Вашингтон в борбата му с Русия. От началото на политическата криза в Киев той бе посетен от държавния секретар на САЩ Джон Кери, директора на ЦРУ Джон Бренън и вицепрезидента Джоузеф Байдън (последният – два пъти).
След тях последваха посещенията на „високопоставени ръководители от военното ведомство“, изпратено бе американско военно оборудване и финансова помощ. Нещо повече, високопоставен представител на Министерството на отбраната информира сенатския комитет, че военните „съветници“ вече „твърдо са се установили“ там.
Истината е, че Киев не би могъл да води тази война против собствените си граждани (представител на ООН твърди, че към настоящия момент убити и ранени са почти 5000 цивилни, което само по себе си е военно престъпление) без политическата, икономическа и военна подкрепа на администрацията на Обама. Украйна, която днес бива напускана от стотици хиляди бежанци, е в практически фалит, промишлената й инфраструктура е разрушена, страната се намира в политически хаос, изпращайки на война бойци ултранационалисти и призовавайки в армията мъжете до 60-годишна възраст.
Всичките тези събития се развиват на фона на дезориентиращите нареждания на Вашингтон, раздувани от водещите средства за масова информация, за това, че украинската криза е изцяло и напълно провокирана от „агресията“ на руския президент Владимир Путин. В действителност той просто реагира на събитията.
През ноември 2013 г. Европейският съюз с подкрепата на Белия дом
провокира кризата, отхвърляйки предложения от Путин план за съвместна финансова помощ от страна на държавите от ЕС, Москва и САЩ, и поставяйки избрания украински президент Виктор Янукович пред ненужния избор между „партньорство“ с Европа или с Русия. Предложението на Европа съдържаше голямо количество строги финансови условия, както и сериозни ангажименти в областта на отбраната и безопасността. Не е странно, че Янукович предпочете значително по-изгодното финансово предложение на Путин. Натрапването на такъв избор на президента на и без това разклатената Украйна бе ненужна провокация.
През февруари 2014 г. уличните протести против решението на Янукович станаха толкова мощни и ожесточени, че европейските министри на външните работи стигнаха до заключението за компромисно съгласие, с което негласно подкрепиха Путин. Янукович бе принуден да сформира коалиционно правителство; протестиращите на киевските улици трябваше да се разоръжат; поредните президентски избори бяха насрочени за декември; Европа, Вашингтон и Москва бяха длъжни със съвместни усилия да спасят Украйна от финансов крах.
Само няколко часа по-късно обаче това споразумение бе нарушено от жестоките действия на ултранационалистите по киевските улици. Янукович избяга и бе съставено ново правителство. Белият дом бързо подкрепи преврата.
Ако във Вашингтон съществува някакво професионално „разузнаване“, то беше длъжно да предвиди
реакцията на Путин
Многогодишното придвижване на НАТО към руските граници и провалилото се предложение на САЩ от 2008 година „в ускорен порядък“ Украйна да бъде включена в състава на Северноатлантическия съюз доведоха до това новата власт в Киев, подкрепяна от САЩ, да се опита да сложи ръка върху цяла Украйна, включително отдавна принадлежащия към Русия Крим, където се намира най-важната военноморска база. През март Путин присъедини Крим към Русия.
Така напълно предсказуемата реакция на Кремъл по отношение на събитията в Киев още повече разпали въстанието в Югоизточна Украйна против февруарския преврат. За няколко седмици Украйна се оказа в пламъците на гражданска война, която може да придобие международен характер. От април досега Путин и неговият министър на външните работи Сергей Лавров непрекъснато призовават към прекратяване на огъня и започване на преговори между Киев и бунтовниците. Киев, действайки с подкрепата на администрацията на Обама, отказва продължително примирие, което би дало реален шанс за мирни преговори. Вместо това подклажда войната срещу собствените си граждани, наричайки ги „терористи“.
Както пише “Ню Йорк таймс”, Белият дом обмисля по-нататъшна ескалация, която заплашва да доведе до зловещи последствия. Това също е дело на „разузнаването“, ако изобщо някой във Вашингтон се вслушва в него.
По исторически, вътрешни и геополитически причини Путин, както и всеки друг кремълски лидер, не би допуснал Донбас да падне пред Киев, а следователно – в което Москва е твърдо уверена, – пред Вашингтон и НАТО.
Ако Путин действително предостави на защитниците на Донбас тежко въоръжение, то това е, защото няма алтернатива освен военната интервенция – доколкото всички дипломатически опити за примирие от страна на Москва бяха отхвърлени от Киев. Следвайки тази алтернатива, руснаците могат да изпратят самолетите си в защита на Източна Украйна от киевските сухопътни войски и военновъздушни сили. А могат и да не ги изпратят.
Кремълските ястреби, тези колеги на вашингтонските привърженици на твърдия курс, съветват Путин, че в Донбас трябва да се воюва днес – в противен случай утре ще се наложи това да стане и в Крим.
Или както обобщава позициите ръководителят на московския център “Карнеги”, „това вече не е просто борба за Украйна, това е битка за Русия“.
Ако ястребите от двете страни вземат връх, напълно възможно е да се стигне до пълномащабна война. Случвало ли се е някога нещо подобно в съвременната история на американската демокрация – толкова мрачна и страшна вероятност да не срещне никакви публични протести на високо равнище, да не предизвика дебати във водещите средства за масова информация?
Изходът от тази ситуация е очевиден за всеки компетентен наблюдател: незабавно прекратяване на огъня, което трябва да започне от Киев, и начало на преговори за бъдещето на Украйна, чиито общи контури са добре известни на всички участници в тази фатална криза.
Превод Варя Ясникова
