„Когато не знаеш къде отиваш, стигаш там, където не искаш”
Народна поговорка
Дори да съществуваха само събитията, които се разиграват днес в Близкия и Средния изток, пак би трябвало да се усъмним в аналитичните и прогностични способности на Белия дом, ръководителя на „единствената” (и може би последна) суперсила в света. Американските и западноевропейските басни за „демократични ценности”, за човешки, в това число и малцинствени права, за свобода на словото и неограничения обмен на идеи, хора, стоки и капитали, отдавна не въодушевяват „изостаналите” в своето демократично развитие народи. Благодарение на инсценираната от Запада „Арабска пролет”, арабите останаха без домове и родина; източноевропейците, преживели „нежни” и „цветни” революции, днес ги сочат като най-бедните и най-корумпираните в Европа.
Навсякъде, където бяха изнесени революции и „ценности”, плюс икономически и нравствени образци, резултатите се оказаха точно обратните на рекламираните от политици и медии от двете страни на Атлантика. Или светът се оказва много по-сложен, отколкото са си го представяли учредителите на „новия световен ред”, или те изобщо не са имали друга цел, освен освобождаването на планетата от „излишното” население. Но струваше ли си да харчат милиарди долари и да се пролива кръв за свалянето на Саддам Хюсейн, Муамар Кадафи, Хосни Мубарак и други, за да се настанят вместо тях хаос, военни режими или радикални джихадистки и терористични организации, като „Ислямска държава в Ирак и Левант” (ИДИЛ)? Джихадистите от ИДИЛ екзекутират американски и други западни заложници, използвайки „доброволци”, стекли се под знамената им от страните с развити демокрации като например Обединеното кралство Великобритания.
Неотдавна британският външен министър Филип Хамънд изрази загриженост от факта, че на страната на ИДИЛ се сражават 12 000 чужденци, 700 от които - британски поданици. Те могат да се върнат в своите страни, включително във Великобритания, за да организират и там атентати и други терористични актове. Ужас! Така че Западът се опита да изнесе „пролети”, „цветни революции” и „демократични ценности”, а си внесе ислямски „джихад” и фанатични терористи.
Междувременно ИДИЛ завладя на 24 август военното летище в околия Табка, сирийския окръг Ракка. Лидерът на терористичната нигерийска групировка „Боко Харам”, Абдулбакар Шекау, обяви Халифат с център Гвоза, Североизточна Нигерия. А пък канцлерът на Германия Ангела Меркел капитулира пред ИДИЛ, като седна да преговаря с нейни представители за освобождаването на германски заложник. Не се знае колко е струвало на Германия това освобождаване... Друг американски заложник, журналистът Питър Тио Къртис, бе освободен от ИДИЛ с посредничеството на Катар. Ами нали с терористи не се преговаряше?!
Да прощават родителите на екзекутирания американски журналист Джеймс Фоули, но неговата смърт не може да бъде извор на гордост за Америка. Чеченските бандити, които бяха приемани в Белия дом и покровителствани от САЩ, също извършваха „ритуални кланета” на пленени руски войничета. А неотдавна ОССЕ откри в Източна Украйна останките на убит руски журналист. Той не е ли изпълнявал своя журналистически дълг? Не заслужава ли и за него да се пролее една сълза?
В случая с Джеймс Фоули обаче има две неприятни за Белия дом подробности. Първата е, че Фоули бе похитен преди две години от подкрепяната и финансирана от САЩ „Свободна сирийска армия”, която го „препродала” на ИДИЛ (според публикация на „Дейли Мейл” ). Втората е, че според говорителката на сирийския президент Башар Асад, Боутаина Шааба, Фоули е бил обезглавен още през миналата година, а сега е излъчен видеозаписът на екзекуцията. Къде е бил американският президент Барак Обама, който днес обещава да защитава американските граждани по целия свят? Къде е било ЦРУ? Къде е била ООН, която според Шааба е имала информация за отвличането на Фоули?
Разбира се, ничие право на информация, нито пък някоя оперативна тайна не оправдават убийството на кореспондента. Но горчивата истина е, че Фоули стана жертва и на политиката на Белия дом. Както и на самонадеяността на прехвалените американски командоси от групата „Делта”, които тотално се провалиха в своята спасителна мисия. Те не само че не намериха заложници на посоченото от американското разузнаване място, но след първия сблъсък с джихадистите бяха принудени да отстъпят. Очевидно някой им беше поставил неизпълнима задача. Или просто са симулирали активност в унисон с обещанието на президента на САЩ да защитава всички американски граждани по света. Ами ако някои от тези граждани са се наредили под знамената на ИДИЛ?
Как ще защити Обама гражданите на САЩ, които са пръснати по цялото земно кълбо? Особено след като благодарение на своите намеси за „смяна на режима” и „войни срещу тероризма” Белият дом успя да провокира невиждани преди това в света антиамерикански настроения. Да не говорим, че успя да разгневи собствените си съюзници, подслушвайки ги безцеремонно, сякаш са терористи. Американската Агенция за национална сигурност (NSA) е подслушвала не само Европейската комисия, а и канцлера на Германия Ангела Меркел. А германското федерално разузнаване, според последната публикация на сп. „Фокус”, от 1976 г. е шпионирало Турция, а от 2009 г. е филмирало проявите на турските политици, включително на настоящия турски президент Реджеп Тайип Ердоган.
В хода на „Арабската пролет”, с ръката на египетските военни, Вашингтон успя да се отърве от двама неудобни египетски президенти: единият светски, другият ислямистки диктатор – Хосни Мубарак и Мохамед Морси. Обаче на президентския стол в Кайро седна не някой прочут демократ, а бившият министър на отбраната и главнокомандващ на въоръжените сили генерал Абдулфатах ас-Сиси.
„Арабска пролет” ли?!?
В Либия съюзниците от НАТО (САЩ, Великобритания, Франция, Италия и др.) свалиха диктатора Муамар Кадафи, но последвалата разруха и хаосът са всичко друго освен победа на демокрацията. Неотдавна едната от воюващите за властта въоръжени групировки обяви, че е завзела летището на Триполи. Големите кръвопролития в Либия тепърва предстоят.
В Ирак „смяната на режима” изпревари „Арабската пролет”, но 11 години след нахлуването и след операция „Шок и ужас”, страната се разпада, а настъплението на свирепите сунитски джихадисти от ИДИЛ едва се възпира с въздушни удари на американската авиация и ожесточена съпротива на кюрдските „пешмерге”. ”Ислямска държава”: мрачна холивудска продукция! - така френския седмичник сп. „Куриер Интернасионал” (22.08.2014) обобщи пълзящия във всички посоки ужас в Месопотамия и Сирия. В друга своя статия изданието квалифицира Великобритания като „най-слабото звено в борбата срещу тероризма”. За САЩ се отбелязва, че им липсва истинска стратегия срещу ИД: “Реакциите на смъртта на Джеймс Фоули ни карат да предположим едно по-решително американско ангажиране срещу сунитските екстремисти. За да бъде ефикасен обаче, Вашингтон ще трябва да намери съюзници и да действа на всички фронтове едновременно”. Списание „Нешънъл интерест” от своя страна посочи възможните и най-полезни съюзници на Америка срещу терористичната джихадистка заплаха: Русия и Сирия. Дамаск вече предложи на Вашингтон своето сътрудничество, а що се отнася до Русия, нейното съдействие зависи от прекратяването на т. нар. АТО („антитерористичната операция”) на Киев в Източна Украйна.
Но ако САЩ нахлуят в Сирия уж за да прогонят оттам силите на ИДИЛ, а фактически, за да свалят президента Башар Асад, вместо да си осигурят един съюзник, просто ще си отворят още един фронт. Само ако помогнат на властта в Дамаск да прогони джихадистките наемници от територията на Сирия, Щатите могат да разчитат на победа срещу тероризма в Средния изток. Защото ИДИЛ, както пише Сами Коен във в. „Миллиет” (26.08.2014), променя балансите в целия Среден изток и затруднява Анкара. А Сърръ Йондер, депутат от Демократична партия на народите, изтъква: „Ако Кюрдската работническа партия беше оставила оръжията, „Ислямска държава в Ирак и Дамаск” щеше вече да е в Адана”.
В политиката няма вечни приятели нито вечни врагове: обявената някога за „терористична” ПКК, днес е фактически съюзник на Америка в борбата срещу джихадистите. Такава може да бъде и Сирия на Башар Асад. Но ако след нахлуването си в Сирия янките решат „да поостанат”, както в Афганистан, могат да получат един нов Виетнам или Ирак. “Икономиката на Украйна е разрушена” - отбеляза преди седмица британският „Файненшъл Таймс”. След като за „антитерористичната операция” в Източна Украйна режимът на киевския Майдан харчеше по 100 млн. долара на месец, президентът Петро Порошенко призна, че не може да реши кризата в Донбас по военен път и ще разпусне Радата за провеждането на предсрочни парламентарни избори. Докато закъсалият на Изток батальон „Донбас” молеше Киев за помощ, там на 24 август се провеждаше военен парад по случай годишнината от обявяването на независимостта на Украйна от СССР. Парадът, казват някои, струвал 1 милион долара: прекалено скъпа демонстрация на несъществуваща военна мощ. Особено като се има предвид, че в същото време по улиците на Донецк маршируваха пленени украински военни. Въпреки това, Порошенко увери, че на всяка цена ще защитава националния суверенитет и целостта на Украйна, като обеща да отпусне 2,2 милиарда евро за нови оръжия на армията. „Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш”- казваше героят на Хайтов от „Мъжки времена”.
От кого е независима днешна Украйна, след като СССР отдавна не съществува, а тя се моли за западна военна и икономическа помощ? И тъй като не може да си плати дори газта от Русия, предлага на Запада да придобие 49% от газопровода, минаващ през нейната територия? Благодарение на авантюристичната си политика, управляващите в Киев обрекоха страната си не само на глад, но и на студ. Ето докъде доведе „националното творчество” на бандеровци. Искаха да създадат „чиста украинска нация”, която няма нищо общо с „москалите”, а създадоха разруха и кръвна вражда между съставките на един и същи народ, чиято първа държава се е наричала Киевска Рус. И която е покръстена в християнството с българска помощ...
Допускането на руския хуманитарен конвой да стигне до Луганск и Донецк под охраната на опълченците е признание на едно предизвестено фиаско. А възраженията на Вашингтон и Берлин, че това било „нарушение на границата”, са за пред собствените им поданици. Да не би американските бомбардировки в Ирак да се извършват, без самолетите да се навлиза в иракското въздушно пространство?... А нима Москва трябваше да остави да измрат всички обитатели на Луганск и Донецк, заради възраженията на Киев, Вашингтон и Брюксел срещу руския хуманитарен конвой?
Във Вашингтон би трябвало да помълчат, след като им трябваха години, за да осъзнаят, че ислямистите в Ирак са по-опасни от „Ал Каида”. Един ден навярно ще признаят, че и с Украйна са сгафили. Въпреки това, продължават да се двоумят и да се държат като слон в стъкларски магазин. Например председателят на Съвета на началник щабовете на САЩ, генерал Мартин Демпси, настоява за въздушни удари срещу ИДИЛ в Сирия, а държавният секретар по отбраната на САЩ Чък Хейгъл казва: „ИДИЛ превъзхожда всичко видяно от нас досега”. Обяснението на този факт е едно: ИДИЛ беше създадена със съдействието на САЩ, Франция, Великобритания, Катар, Саудитска Арабия, Турция и... България. Франкенщайн също е създал чудовище, което го убило!
Нали не сте забравили, че министърът на външните работи в правителството на ГЕРБ Николай Младенов домакинстваше в Правец на среща на „Приятелите на Сирия”?! Е, някои от тези „приятели” се сражават днес под знамената на „Ислямска държава в Ирак и Дамаск”. И за това ли е виновен Владимир Путин? За своите „заслуги” Н. Младенов беше удостоен да представлява Върховния комисариат на ООН по проблемите на бежанците в Ирак. Друг е въпросът дали неговото назначение не може да се тълкува и като наказание за минали грехове, един вид – сърбай това, което си надробил!..
