Тези дни варненци бяха ощастливени от присъствието на служебния премиер Близнашки. В емоционалното си изявление пред медиите, той заяви, че бил имал „огромно самочувствие”. Така е! Но много по-правилно би било да се каже, че той има самочувствие в патологични размери.
Господин премиерът, изпаднал в плен на патологичната си логорея, си позволи да изрече и една лъжа. Бил, твърди той, един от авторите на първия Избирателен закон в новата ни демокрация. Това е чиста лъжа.
Първият избирателен закон след Десети ноември, по който бяха произведени изборите за Седмото велико народно събрание, бе изработен от трима души: проф. Стефан Стойчев (покойник), проф. Евгени Танчев и от мен. Работехме в една от стаите на Отечествения фронт. Понякога в работата ни се включваха (но по-скоро технически) Гиньо Ганев и Тодор Батков, който тогава бе на работа в Отечествения фронт.
Два пъти на работните ни заседания се появи и Близнашки, доведен от Евгени Танчев. Първия път го изтърпях. Но когато втория път пристигна, воден пак Танчев, и си позволи да се изкаже по един от проблемите на обсъждания избирателен закон, аз не издържах: “Кой го е довел този тук?! Аз ставам и си отивам, с този човек не мога да работя.”
Близнашки веднага разбра непоносимостта на положението си и побърза да каже: “Не, не, аз си отивам.” Стана и бързо излезе от стаята. Така аз буквално го изгоних от нашата работа група. Повече не се появи при нас.
Близнашки си приписва заслуги и по изработването на новата Конституция. Аз бях член на Конституционната комисия и председател на подкомисията по изработване на главата за основните права и задължения на гражданите. Никога не съм видял Близнашки да участва по някакъв начин в работата по новата Конституция. Ако той се бе дори само появил някъде, нямаше как да не го забележа. Моето чувство на непоносимост към него във всички случаи щеше да регистрира неговото тъй неприемливо за мен присъствие.
Самочувствието на Близнашки издава един опасно болен човек. Това изисква да следим много внимателно неговото поведение. Не се знае каква поразия може да направи човек с едно толкова „огромно самочувствие”. Той може да се окаже по-опасен дори и от Бойко Борисов.
И не разбирам какви чак толкова големи грехове имаме ние, българите, та да ни наказва Господ с президент като Плевнелиев и с премиер като Близнашки.
22 авг. 2014 г.
