Апокалипсис по Расмусен
В Евангелие от Йоан, единствената книга от Новия завет, която може да бъде датирана с точност до няколко години, има глава, озаглавена Апокалипсис или Откровение. В нея авторът е предсказал гибелта на Рим – звяра със седемте глави, тоест седемте хълма, чието число е 666 (името Нерон Кесар, представено като сбор от цифровото значение на отделните букви). По времето на написването на това Откровение император Нерон е бил убит, но християните, които той преследвал жестоко, не можели да повярват, че гонителят им няма да се появи отново. По тази причина името му било кодирано. Впоследствие понятието „Апокалипсис” станало синоним на края на света. Тоест, формата откровение била отъждествена погрешно със съдържанието на предсказанието. Дотам, че и на политически откровения, които нямат нищо общо с евангелските текстове, се придава същото мистично значение.
Но ако противоречията в Светото писание показват, че е писано и редактирано от различни хора, в различно време, противоречията в откровенията на едни и същи политици, изказани по една и съща тема в различно време, са доказателство за конюнктурния характер на т. нар. политическа коректност. Тоест, едно и също събитие, явление, политика и нейният субект могат да получат диаметрално противоположна оценка в зависимост от интересите на оценяващия.
Например генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, чийто мандат изтече неотдавна, в прощална реч, произнесена в института „Карнеги” в Брюксел, каза нещо, което отрича всичко изречено от него и колегите му в НАТО по темата „Русия”: „Русия не създава непосредствена заплаха за НАТО. Вероятно, това е заради чл. 5 на Договора от Вашингтон, който предвижда въоръженото нападение срещу някоя от държавите от организацията да се възприема като нападение срещу всички страни в пакта”.
Добре, но този член съществуваше и когато г-н Расмусен обвиняваше Русия в агресия и заплаха на мира и сигурността в Европа и света. Кога Русия, или преди това СССР, са нападали страна, членка на НАТО? Интервенциите на СССР и Варшавския договор в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г. касаеха страни, членки на Организацията на Варшавския договор, много преди те да се присъединят към НАТО. Афганистан, където СССР въведе „ограничен” военен контингент през 1979 г. и го изтегли през 1989 г., нито беше, нито ще стане член на НАТО. Американската военна окупация на Афганистан (2001-2014) е също толкова незаконна и в разрез с международното право, а резултатите й са съпоставими с тази на съветската. Руската военна намеса в Южна Осетия беше провокирана от грузинското ръководство в Тбилиси, което избра Олимпиадата в Пекин, за да обстрелва с реактивни системи „Град” жителите на Цхинвали, столицата на Южна Осетия. Тази операция е доказателство не за имперските амбиции на Владимир Путин, а за безразсъдството и цинизма на бившия грузински президент Михаил Саакашвили, решен с цената на всичко да задържи Осетия в пределите на Грузия.
Събитията в Източна и Южна Украйна също са следствие на подобен цинизъм. Провокираха ги въоръженият метеж в Киев, осъществен с американска и европейска помощ от бандеровците на майдана, и особено заявените намерения за „прочистване” на Украйна от руснаците и руския език. Фактът, че на 16.09.2014 г. Върховната Рада одобри внесения от президента Порошенко проект на Закон за особения статут на отделни региони в Донбас, показа цялата нелепост на русофобията и нейното въплъщение в действие – „антитерористичната операция” (АТО) срещу „терористите” и „сепаратистите” от Изтока, които разчитат на застъпничеството на Русия. Това беше признание и за неоснователността на русофобската реторика на Вашингтон, Брюксел, Париж, Лондон, Варшава и София.
Ако, както призна Расмусен, Русия не представлява непосредствена заплаха за НАТО, за какво е цялото това дрънкане на оръжие в близост до нейните граници? И то в защита на един престъпен режим в страна, която не е член на Алианса? Режим, дошъл на власт с въоръжен преврат, чиито първи „демократични” актове бяха: проектозаконът на Олександър Турчинов за отнемане статута на официален на руския език и за забрана на регионалните езици, както и отмяната на действащата Конституция, която бе заменена без референдум с Конституцията на Украйна от 1994 г.
Ако Русия не е заплаха за НАТО, какво търсят натовските военни кораби в Черно море и срещу кого са насочени военните учения на Алианса в Западна Украйна? А обещанията за допълнително настаняване на натовски бази в Източна Европа?
Как се връзва откровението на Расмусен със скандалната „Визия 2020” на българския служебен министър на отбраната Велизар Шаламанов, според която Русия се намира в „хибридна” война с България? Или Шаламанов лъже, или България не е член на НАТО, щом досега не е задействан член 5 на Договора от Вашингтон.
Расмусен буквално извади очите на българските русофоби и „евроатлантици”, начело с президента Росен Плевнелиев и неговия военен министър Велизар Шаламанов. Впрочем, освен русофоб последният се оказа и лобист на Агенцията за комуникация и интеграция NCIA, в която работеше, преди да бъде назначен за министър, и в която ще се върне след изборите на 5 октомври. Именно през нея Шаламанов предложи да минават всички търгове за снабдяване на армията, което във всички демократични страни се квалифицира като конфликт на интереси.
Според Расмусен „Москва предпочита да поддържа замразени конфликти в Източна Европа с намерението да попречи на цялостното присъединяване на региона към евроатлантическите структури”. Да не би тяхното „размразяване” от Вашингтон и Брюксел да е за предпочитане?! Опитите на Белия дом за осуетяване на проекта „Южен поток” и натискът, който той упражнява върху Еврокомисията по този въпрос, не са ли израз на желанието за поддържане и засилване на недоверието и противоречията между Брюксел и Москва?
„Дълго и упорито се опитвахме да развием партньорство с Русия на основата на международните норми и при съобразяване с тревогите на руската страна. За съжаление Русия отхвърли нашето желание за сътрудничество и ни възприема като заплаха... От Молдова до Грузия, а сега в Украйна, Русия използва военни и икономически средства, за да внася дестабилизация”, жалва се бившият вече генерален секретар на НАТО.
И кои са доказателствата за добрите намерения на НАТО спрямо Русия? Например за развитието на сътрудничеството с нея на основата на международните норми? С кои руски тревоги се е съобразил Алиансът? Дори санкциите, които Вашингтон и под неговото давление Брюксел, налагат срещу Русия, са нарушение на международните норми и международното право, защото само Съветът за сигурност на ООН има право да налага санкции на отделни държави. Не обаче и провалени държавни ръководители като Барак Обама (смятан за най-слабия президент в цялата история на САЩ), Франсоа Оланд (президентът с най-ниския рейтинг при Петата Република) и Дейвид Камерън (премиерът, през чийто мандат Великобритания може да изгуби Шотландия).
Русия не представлява заплаха за НАТО, но обратното не е доказано. И до днес целта на създаването на НАТО се описва с афоризъма: „Да държим Америка вътре, Русия – навън (от Европа), а Германия – на дъното!”. Всъщност и НАТО, и ЕС имат за основна задача да поддържат американското присъствие и господство вътре и около Стария континент. Проблемът е, че с разпадането на СССР и рухването на комунизма НАТО остана без противник, който да оправдава съществуването му. Затова отчаяно се опитва да намери враг, а ако няма – да го създаде или измисли.
Ако на Расмусен не му беше изтекъл мандатът, едва ли щеше да признае, че Русия не е непосредствена заплаха за Запада и Алианса в частност. Берекет версин и на толкова, ще кажем... Само че да се поставя на една плоскост териториалната защита на държавите членки на НАТО и защитата на „продуктопроводите” и енергоснабдителните мрежи в държави не-членки като Украйна, Ирак или Сирия – това е надхвърляне на натовските функции и отговорности. А когато се пречи на изграждането на газопроводи само защото газта в тях ще е руска, принуждавайки Европа да търпи кражбите на украинската хунта, това вече е чист американски терор.
Ако защитата на продуктопроводите и енергопреносната мрежа е „част от общата ни сигурност”, както уверява Расмусен, това не включва ли и територията на Русия, откъдето тръгват тези продукти и енергия? Биха ли доставяли САЩ втечнен шистов газ на Украйна, ако тя не си плаща и хленчи за преференциални цени? Ще приеме ли Германия да оставя на Киев безплатно част от доставяния й от Русия природен газ? Нали свободната пазарна икономика не признава цени, формирани „политически целесъобразно”?
И България се оплаква от високата цена на руската газ, но засега никой не я предлага по-евтино. А пък какви ще са последствията от сондажите за търсене и добива на въглищен газ в Добруджа, показва лунният пейзаж в американския град Сентралия, изселен заради горящите 50 години въглища.
Същата компания, която е причинила екологичната катастрофа в района на Сентралия, получи разрешение от служебния ни министър на околната среда да извършва проучвания за газ в житницата на България.
Няма го Йовков да напише отново разказа „Шепа пепел”, както за опожаряването от румънските войски на Антимовския хан.
Когато НАТО и ЕС залъгват Киев с обещания за скорошна евроатлантическа интеграция, въоръжение и пари, когато американски експерти и „доброволци” обучават бандеровци да избиват своите съграждани, а „демократичната общност” си затваря очите за страданията и разрушенията в Източна Украйна, няма как Русия да не възприема НАТО като непосредствена заплаха за своята сигурност. Тя два пъти е била нападана от Запада, за да остане равнодушна пред новото дрънкане на оръжия край границите си. Ако „анексирането” на Крим е незаконно и противоречащо на международното право, въпреки че беше предшествано от референдум в Крим и Севастопол, какво е подаряването на Крим на Украйна през 1954 г., без никой да попита жителите му дали го искат? Легнали си в Русия, събудили се в Украйна по каприза на един украинец – Никита Сергеевич Хрушчов. Някой на Запад да е протестирал против това „подаряване”?
Самият Расмусен изприказва куп безсмислици за кримския референдум и руската военна интервенция в Източна Украйна. И сега, хоп, Русия не създавала непосредствена заплаха за НАТО!
Изглежда, някои проглеждат за истината едва когато им предстои да излязат в пенсия. „И я че изокам некой ден!” - казва един от героите на Чудомир, когато пенсионираният му колега заявява на висок глас, че имало корупция и рушвети.
Расмусен си отива, но млъкни сърце! Просто друг генерален секретар ще плаши Запада с Русия. Тръпки ни побиват, като си помислим, че това можеше да е Соломон Паси!
Понеже кризата в Украйна ще продължи да се експлоатира от русофобите, да напомним за още един израз на готовността на НАТО да сътрудничи с Русия въз основа на международните норми. Неотдавна украинският президент Порошенко заяви, че един Господ знаел докога ще трае примирието в Източна Украйна, но се надявал Украйна да стане „съюзник на САЩ извън НАТО”.
На кого да изкажем съболезнования?
