Казано честно, февруари 2013 г., хората факли и ядрените сметки за ток наистина сякаш не са съществували, ако погледнем без лупа днешния предизборен делник. Вероятно така и трябва, защото ако наблюдението на професионалните наблюдатели за предизборните процеси е вярно - че кампанията тече вяло и че първи ще са ГЕРБ, - за това сигурно има не само научно обяснение.
Защо ли тече вяло една кампания?! Ако си помислим, сигурно прибързано ще заключим - ами вероятно защото парите са малко и не стигат за всички, защото когато едни получават 50-70 или 100 лева, за да се разходят до урните, другите, които го правят на голо сърце и по вътрешни убеждения може да се обидят, понеже... цената на тока е еднаква за всички физически лица. От друга страна, сигурно е вяла, защото истите демократи (винаги вдясно!) си пазят силиците за оръдието, дето ще гръмне на 10 ноември, когато те благодарно ще празнуват 25 години свободна България, и тя наистина е свободна - но за тях. Понеже никой не ги емна за престъпленията, кражбите и манипулирането на обикновените трудови хора в България. Защо пък да не си отпразнуват? Те нали си отпътуваха, докъде ли не, нали си подредиха бледия животец, нали си направиха светлото бъдеще, дето го обещаваха на другите наивници?!..
Та сега е времето да попитаме - свободна България - от какво? От работа. От образование. От социална отговорност. От промишленост. От производство. От услуги. От предприятия и заводи. Може да се продължи още и още... Важното е едно - да мислим позитивно и да не забравяме, че ако кризата на Запад е една, то у нас, на Изток, и на Балканите е сто пъти по-тежка. А е така, защото “операцията по промиване на мозъците”, по ограбването на тлъстото българско социалистическо наследство, и не само, по одирането на кожата на днешния български гражданин, бе проведена перфектно.
Та сигурно и затова днес малцина си спомнят февруари 2013 г.
На едно друго ниво, в една “по-различна парадигма”, предизборната надпревара се води с размахване на програми. Всевъзможни. Позитивни. Обещаващи. Неграмотни. И това, последното, е най-честият случай. Награда чака онзи, който открие всички жалки грешки.
For example - “Да очертаем ясна перспектива за развитието в по-дълъг хоризонт до 2030 г., за да поставим основите на развитието в перспектива.”
“Доказахме, че умеем не само да печелим обществено доверие, но и да го съхраняваме. И в управлението, и в опозиция. ГЕРБ е първата и най-влиятелна политическа сила в България вече осем години.
Доказахме, че можем да градим (всъщност “грабим”, но нали неграмотност человеческа...) страната. Натрупахме опит в управлението. Признахме и осъзнахме своите грешки, пропуски и слабости. Днес се чувстваме уверени и готови отново да поемем управлението на страната в труден момент. Властта не е самоцел за нас.”
“Европа върви по успешен път и решава своите проблеми благодарение на десните решения и политиката, която започнахме заедно още през 2009–та година.” (В чуждата преса не е баш така, ама... нейсе, те сигурно също лъжат.)
“Затова ние ще работим – за да сменим задкулисието с прозрачност, арогантността с отговорност, хаоса със стабилност, некомпетентността с експертиза, нерешителността с воля, разрушението със съзидание.”
“Откритото управление е един от първите политически ангажименти, които ГЕРБ пое пред българските избиратели. От началото на политическото ни участие, първо в местната власт, после в държавното управление, прозрачността и откритостта са основни белези на управлението на ГЕРБ. Тази политика ще бъде продължена и развита и в бъдеще.”
Свидетелството за този стил може да бъде например случаят с “Мишо Бирата” и възходът на Ваньо Танов, да речем.
Следващите слънчеви перспективи в тази програма са “Температурен комфорт в помещенията; Икономическо стимулиране за малките и средни предприятия, които ще бъдат ангажирани – проектанти, строители, фирми за енергийни одити, производители на материали и др.; Разкриване на десетки хиляди работни места”. Удариха в земята всички досегашни обещания! С един удар - десетки хиляди! Верваме.
Но има и добра новина - оказа се, че след “Винету” лидерът на Гражданите за европейско развитие най-много харесва Ъруин Шоу (псевдоним на американския писател и киносценарист от еврейски произход Ъруин Гилберт Шамфороф, от англ. Irwin Gilbert Shamforoff. Роден в Бронкс, в семейство на руски емигранти от еврейски произход, става известен с романа “Младите лъвове”, а световна популярност му носят романите “Богат, беден” и “Вечер във Византия”). Симптоматично наистина.
Така че при изложения хоризонт и озониране на общественото пространство е сигурно едно - чака ни светло бъдеще след прогнозираната и ефективно озвучена медийно победа наГЕРБ. Какво ни трябва повече?! Спете спокойно, граждани.
Какво ли? Ами ето какво пишат някои блогъри. И то очевидно е в пълен дисонанс със златоструйните водопади от програмите на онези, които се натискат да управляват и “да поемат цялата отговорност”.
“Истинските проблеми на България са демографската катастрофа, бедността, регионалната несправедливост, корупцията, разрухата в здравеопазването, безумията в образованието, банковата криза. Но това тревожи не само нас, а Европа и целия свят.
Тези проблеми обаче не се виждат от необяснимо радостните, весели и често засмени като чалга певачки родни политици. Те провиждат само енергийни бордове (чиста далавера), заеми, потоци, европейски пари. В същото време българското население намалява най-бързо в света и буквално изчезва с часове (намаляваме с 8 души всеки час). Това като че ли не интересува властите и противодействията срещу демографската катастрофа не влизат в полезрението и в плановете на управляващите и на тези, които искат властта през октомври.” (legna.blog.bg)
