ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 37
Европейска ценност ли са терорът и геноцидът?
Какво спечели ЕС от сегашната гражданска война в Украйна, от това, че градовете и селата на Източна Украйна са в руини, че хиляди мирни жители загинаха от оръдейната стрелба на украинската армия, че броят на бежанците от Източна Украйна стигна милион, че руснаците тук са подложени на същински геноцид? Дали пък стратезите от Вашингтон не са възнамерявали - с помощта на украинските си подопечни, - да унищожат или прогонят по този начин руснаците от родните им гнезда, за да стане Източна Украйна етнически „чист” регион.
Европейска ценност ли е да мериш случващото се в съвременния свят с двоен аршин – да славославиш демокрацията и същевременно да одобряваш масовия военен терор над гражданите на Източна Украйна, упражняван от президента Порошенко и украинската войска? Да поставяш ултиматуми на хора, които са заложили главите си, да искаш от тях сами да унищожат себе си? Да организираш медийна блокада в световните медии, за да бъдат премълчани кървавите подробности от войната и изопачена истината за проявените жестокост и безчовечност от редовната украинска армия? И какво, че Киев предприе мълниеносно настъпление в Източна Украйна? А после? После масово паническо отстъпление на украинските държавни и частни войскови части от територията на Донбас и Луганск, хиляди обградени в „котел” бойци, масово пленена тежка военна техника, разпад и анархия в армейските части, паника в осиротелите семейства...
Бунтът – мотиви и смисъл
И като резултат на упорството на Киев, протестиращите срещу етническата и социалната несправедливост жители на Източна Украйна, които искаха само федеративно устройство, само родният им руски език да бъде официален наред с украинския, молеха само за омекотени форми на „самоопределението”, само за мирни преговори за разширяване на правата им в границите на Украйна, преживяха дълбоко разочарование от варварството на майдановци. Суровата реалност ги подтикна към радикални действия. След като киевската власт отказа да се съобрази с проведения общонароден референдум, след като вместо преговори населението на Източна Украйна получи бомбен ад и гибел, въстаниците формираха две народни републики – Донецка и Луганска, за да ги обединят в нова държава – Новорусия. От отделните центрове на съпротивата създадоха боеспособна армия. Накратко, може да се каже, че кохортата на Порошенко, дирижирана от западните си наставници, вече клони към изгубване на Източна Украйна, чийто народ излиза с искания не за автономия, а за самостоятелно държавно устройство.
А сега отново за провокатора Европейски съюз! Представете си, че ЕС не беше се намесил така брутално в бунта на майдан и не беше подпомогнал антидържавния преврат? Не беше се съюзил с най-отявлените неонацисти и русофоби в Украйна? Не беше подсигурил Украйна за плацдарм на НАТО? Ако ЕС беше дочакал, както предвиждаше официалното споразумение, да преминат извънредните президентски избори и всичко да се развие според народната воля? Тогава нямаше да има нито гражданска война в Украйна, нито самоопределили се републики, нито териториални промени. Та Кремъл вече беше дал доказателства, че може да се сработва с всеки новоизбран властник в Киев, все едно дали му е удобен или не – Кравчук, Кучма, Юшченко, Янукович или Тимошенко.
Но когато САЩ и техните сателити от ЕС поискаха да променят радикално геополитическата стратификация на Украйна; установиха чрез преврат свиреп антируски режим; дадоха свидетелства, че придвижват НАТО до границата на Руската федерация с Украйна, подготвяйки изгонването на руския военноморски флот от Крим, за да го подменят с американски, тогава Русия не можеше да прави повече отстъпки в ущърб на своите национални интереси. Тя даде категоричен отговор на въпроса дали всичко им е позволено на американците. Не, всичко не е позволено на САЩ, каза Русия, и съдбовният предел за нея е Украйна!
Това е прелюдията на проведения всенароден рефeренум, на който кримчани, почти всички с руско потекло, възпитание и култура, с руска образованост и дух, гласуваха за присъединяване на полуострова към Руската федерация. Апропо, Уставът на ООН дава право на народите да се самоопределят, особено когато за това има основателни причини. Путин беше длъжен да се съобрази с безапелационния вот на гражданите на Крим и с тяхната тревога, че украинската олигархия - заедно с украинските националисти и неонацисти - ще внедрят безправие и терор над коренното руско население в Крим (това се доказа малко по-сетне в Одеса и Източна Украйна).
Днес се решава съдбата на света
Днес в Източна Украйна, не само според моето мнение, се решава съдбата на Украйна и Русия, но и съдбата на Европа и света! Най-сетне се намери световна сила – Руската федерация, която да се противопостави на организирания от НАТО поход на Изток (по терминологията на хитлеровите нацисти: „Drang nach osten”). Русия, почерпала уроци от историята, не можеше да си позволи да пожертва рускоетническото население и рускоговорещите украинци в Източна Украйна под страх от санкции и последвали огромни икономически трудности.
Руснаците разбират отлично: отстъпят ли в Източна Украйна, родината им я очакват смъртоносни беди, позор и раздробяване. Що се отнася до това дали руснаците ще могат да издържат на очакващите ги стопански и финансови притеснения, всеки, който познава руската история и живот, може да удостовери непреклонността и издържливостта на руския човек, когато той повярва, че е носител на истината и справедливостта.
Безгрешен ли е носителят на руската идея Владимир Путин?
Длъжен съм да отбележа, че Владимир Путин достатъчно, даже прекалено, се уповаваше на тактиката на изчакване през изминалите няколко години. В името на нормалните отношения със САЩ и ЕС той не реагира своевременно на петте милиарда долара, хвърлени от американците за обучение на украинските паравоенни формирования. Допусна три години под носа му украинското ръководство да преговаря за асоцииране с Евросъюза, без да изрази публично становище. Освен това предпочете да гледа твърде отдалеч процеса на превземане на властта в Киев. А в началото на гражданската война направи шумно изявление, че ако бъде посегнато върху живота на който и да е гражданин с руски паспорт в Украйна, ако бъде използвана тежка военна техника и авиация от Киев срещу мирните жители, Русия ще реагира с цялата си мощ на велика държава.
За съжаление думите му не бяха подкрепени от ефективни действия. За първи път поведението на руския президент излъчва като че ли симптоми на разколебаване. Струва ми се, че нещо го принуди да промени първоначалните си намерения. Може би му е потрябвало време, за да оцени от нов ъгъл последиците от икономическите санкции върху Русия? Може би е предпочел да потърси по-гъвкави методи и средства в разговора с доскорошните западни партньори? Може би той се нуждае от време за твърде радикалното преустройство на отечествената икономика? Ясно е обаче, че и в този момент прави всичко възможно, за да избегне тежестта на санкциите, които ще легнат на гърба на неговите съотечественици.
Надявам се, че Владимир Путин оценява обективно както правилните си подходи като лидер на Русия, така и допуснатите от него слабости. И то в контекста на обстоятелството, че днес на украински терен се повтаря ситуацията от Втората световна война: тогава, притиснати до стената, руснаците вдигнаха лозунга на националното отстояване и спасение: „Нито крачка назад. Зад нас е Москва!” Пък и Владимир Путин е държавник, изразител на историческия реализъм. Той притежава волята и и мъдростта на голям и опитен политик, за когото над всичко останало стоят идеалите, но и всекидневните интереси на руския народ и руската държава, запазването на регионалния и световния мир.
Показателно е, че докато руснаците защитават в Източна Украйна своя дом и своите кръвни синове и дъщери, американците на хиляди километри от своята държава дават зловещ знак за защита на световното си господство. Русия няма намерение да присъединява Източна Украйна! Но Русия е в правото си да защити милиони руснаци в Украйна, подложени на етнически гнет и физическо унищожаване. В края на краищата САЩ са водили не една война под предлог, че е заплашено съществуването на един-единствен американец в дадена чужда държава, а на Русия същото право се отказва.
СЛЕДВА
