ПРОДЪЛЖАНИЕ ОТ БР. 37
В броя си от 9 септември в. “24 часа” съобщава, че личният състав на армията ще бъде увеличен за първи път от 25 години насам с 2040 души. Общо армията и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната (служба „Военна информация” и служба „Военна полиция”) ще разполагат допълнително с 2460 души. Това решение е взето на закрито заседание на служебното правителство. С постановление №280 от 4 септември (по време на срещата на високо равнище в Уелс, докато НАТО е обсъждало увеличаване на военното присъствие в Черно море заради кризата в Украйна и изострените отношения с Русия), по предложение на министъра на отбраната Велизар Шаламанов, Министерският съвет е изменил плана за развитие на въоръжените сили от 2010 г. Цитиран е Велизар Шаламанов, който казва „Имаше териториална заплаха за Грузия, сега има за Украйна. Има замразен конфликт в Молдова и в Нагорни Карабах. Ние не можем да изключим преки заплахи за България”. По повод редактираната вече „Визия 2020” той подчертава отново, че не е грешка Русия да се посочва като заплаха. С това свое мнение господин Велизар Шаламанов, като че ли иска да ни подскаже, че някой може да помогне тези замразени конфликти отново може да станат горещи точки и арена на бойни действия с много човешки жертви. И в Молдова и в Нагорни Карабах вече има някои обезпокоителни признаци за това. Ще дам само един пример с Молдова. По информации от редица молдавски и украински сайтове в края на август в столицата на бившата съветска република Кишинев се е появила странна „строителна бригада” в униформите и символите на силите за специално назначение на националната гвардия на САЩ.
По този повод Министерството на отбраната на Молдова официална е обявило, че американските военнослужещи са пристигнали в Кишинев „със социална мисия”, за да ремонтират една от столичаните гимназии. В този случай има и една особеност, основните „строителни материали” се доставят от САЩ и според коментари в социалните мрежи в Молдова местни фирми не се допускат като подизпълнители на „обекта”. Гражданите на столицата дълбоко се съмняват, че това са истинските причини за пребиваването американските военнослужещи на фона на нарастването на напрежението около Приднестровието. А тази „социална пиеса” вече беше играна преди 17 години в България в Трънско. Все още не за избледнели спомените с „ремонтираната” болница в гр.Трън от подобна „строителна бригада” две години преди началото на операцията на НАТО в Косово и странното й наводняване непосредствено след нейното приключване.
Основни акценти в Заключителната декларация на държавните и правителствени ръководители, участващи от заседанието на Северноатлантическия съвет в Уелс са укрепването на колективната отбрана, управлението на кризи и колективната сигурност.
В документа се подчертава, че страните членки на НАТО са приели „План за действие за повишаване на готовността на НАТО” за засилване на колективната отбрана и са се договорили за създаването на сили за бързо реагиране, които в кратки срокове да реагират на външни заплахи, като отчитат агресивността на Русия по отношение на Украйна и ислямския екстремизъм на „Ислямска държава”. Силите за бързо реагиране, както ги е нарекъл Андерс Фог Расмусен, „Острието на копието”, ще бъдат в състав от около няколко хиляди души, от въоръжените сили на страните членки на Алианса, те са формирани на ротационен принцип от части на сухопътните войски и сили за специални операции (с възможност да получават въздушна и морска поддръжка). Те могат да пристъпят към участие в операции за срок от 2-3 дни. За постигане на по-голяма ефективност от действията на силите за бързо реагиране в страните, където ще бъдат развърнати, се предвижда да се изгради необходимата инфраструктура: щаб-квартири и складове за разполагане на въоръжение и други материали и оборудване. Готовност да приемат на своя територия части от тези сили за заявили Литва, Латвия, Естония, Полша и Румъния.
Успоредно с решението за изграждането на този формат за сили за бързо реагиране седем страни членки на НАТО - Великобритания, Дания, Норвегия, Холандия, Литва, Латвия и Естония (по инициатива на Великобритания) са подписали на 4 септември споразумение за създаването на т. нар. единна експедиция, или сили за бързо реагиране в умален формат. Предполага се, че в този формат ще провеждат оперативни военни операции за защита на държавите членки, но ще действат и в районите на природни бедствия, катастрофи и хуманитарни кризи. В състава им ще влязат сухопътни, морски и части на ВВС. Според руското седмично издание „Независимая газета”, позоваващо се на източник от срещата в Уелс, това споразумение засега е само договор за намерения и до края на есента трябва да се проведат преговори за местата за разполагане на силите, тяхната структура и численост, а също и приноса на всяка от седемте страни. Към тях има вероятност да се присъедини и Канада.
В заключителната декларация са очертани и останалите основни приоритетни направления в плана за готовност за действие като интелигентната отбрана, интеграцията на системите за ПВО и ПРО, защитата от балистични ракети, борбата с тероризма, противодействие на самоделните взривни устройства.
Кибербезопасността
за първи път е приравнена като вид бойни действия и от ега нанатък тя ще попада под действието на чл. 5 от Северноатлантическия договор. Тоест не само въоръженото, но и кибернападението срещу една от страните членки ще се разглежда като атака срещу целия Алианс.
Страните членки обаче не са взели решение за отказ от прилагане на Основополагащия акт Русия – НАТО и се придържат към неговите принципи. Преди приключването на работната сесия на 4 септември представители на ръководните органи на НАТО заявили, че въпреки замразяването на отношенията с Руската федерация, Алиансът няма намерение да закрива временно неработещия Съвет Русия-НАТО.
Друг основен акцент в заключителната декларация е засилване на сътрудничеството с партньорите. Подчертава се обсъжданата от министрите на отбраната на НАТО с партньорите „Програма за засилени възможности”. Тя предвижда разширяване на сътрудничеството с „най-близките партньори” на Алианса- Австралия, Грузия, Йордания, Финландия и Швеция.
Според шведския вестник „Свенска дагблад” някои военнополитически анализатори считат, че тези пет държави ще получат така наречената „златна карта” и ще бъдат разглеждани като „партньор номер едно”, което означава най-високо положение без фактическо членство в НАТО. Според публикацията, полученият от щаб–квартирата на НАТО нов статус ще отвори за петте страни вратите за активизиране на връзки в области като събиране на разузнавателна информация, участие в планирани учения и др.
Финландски експерти и правозащитници (според публикации в средствата за масова информация) имат обаче коренно различна и може би по-реалистична оценка за сключения в Уелс специален договор с НАТО за „оказване на подкрепа на приемащата страна”, който открива според тях всички пристанища и летища на Финландия за провеждане на учения на НАТО и използване на страната за действия срещу Русия. По този повод известният финландски политик и представител на социалдемократическата партия Мико Ело пише че „Договорът явно означава, че всичко се извършва под натиска на НАТО. Финландия не може да откаже, ако Алиансът поиска да използва нейните пристанища и летища. Фактически нашата страна става член на НАТО без гаранции. Разбираемо е, че искат да привлекат Финландия в НАТО, защото страните от Прибалтика се готвят за война с Русия. На Алианса е много необходима не само територията на Финландия, но и нейните пристанища и летища, както и всичко необходимо за осигуряване на войските”. Това според Мико Ело е явно нарушение на руско–финландския договор от 1992 г. за основите на двустранните отношения, където е записано, че собствената територия не трябва да се използва за агресия срещу другата страна. Този договор бил пълна изненада за депутатите от финландския парламент. На тях им е било обяснено, че той ще бъде обсъден след неговото подписване.
Реализирането на Програмата на НАТО за засилените възможности, особено относно Швеция и Финландия, от една страна, създава предпоставки за придвижване на инфраструктурата на НАТО на Изток и нарастване военното присъствие на Алианса в близост до границите с Русия, и от друга, при кризисна ситуация би намалило възможностите за оперативно маневриране на нейния военноморски флот в този район.
По отношение на политиката на отворени врати за по-нататъшното разширяване на Съюза в заключителната декларация на срещата в Уелс се подчертава, че
вратата на НАТО остава широко отворена
Дава се положителна оценка на напредъка на четирите страни кандидатки за членство - Босна и Херцеговина, Грузия, Черна Гора и бившата югославска република Македония.
В заключение срещата на високо равнище на НАТО в замъка Кардиф, в Южен Уелс, според редица европейски военнополитически експерти и анализатори показа различни неща.
На първо място, за САЩ, при настоящия формат на НАТО, дори и при отчитане на проамериканските настроения в повечето от членовете на Алианса от Източна Европа, ще става все по-трудно да прокарва необходимите му решения. На второ място, срещата показа, че членовете на Алианса не са готови за пряка военна конфронтация за интересите на чужда държава, която много от тях са считали сфера на влияние на Русия. И на трето място, НАТО, създадена като организация в периода на студената война за борба с Русия, близо четвърт век след разпадането на Варшавския договор се оказа, че не е в състояние да се промени и да намери своето ново приложение, и при първа възможност отново търси да премине на вълната „борба срещу руския експанзионизъм”. В този смисъл кризата в Украйна се оказа великолепен повод.
Срещата на високо равнище ще се запомни с още поне две неща. На нея бе представен новият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг, бивш министър-председател на Норвегия, който ще заеме поста от 1 октомври т.г. Лявото минало и настояще на Столтенберг се напомня постоянно от норвежката преса. В началото на новото хилядолетие той нееднократно е обвиняван във връзки с КГБ в началния етап на своята кариера. Спекулирайки с неговите социалистически възгледи, редица политически наблюдатели считат, че той ще провежда по-мека линия спрямо Русия за разлика от неговия предшественик. Напомня се и факта, че е в добри лични отношения с Владимир Путин и дори, че руският президент му симпатизира, като нееднократно го е наричал отговорен човек.
Запомнящ се факт от срещата бе и обявяването на Варшава като следващ домакин на срещата на високо равнище на НАТО през 2016 г. Градът в който на 14 май 1955 г. беше подписан Варшавският договор. Каква ирония!
