Не е ясно през кои транзитни страни ще мине газопроводът “Южен поток”, считат водещи австрийски енергийни експерти. Според сведения от руски източници “Газпром” разработва план “Б”, т.е. корекция на маршрута. Тръбата би могла да мине не по планираното досега трасе през България, Сърбия, Словения и Унгария, а малко по на юг - през Гърция и Турция. Оттам се предвижда връзка с Италия и Австрия. След неясната позиция на България страната се оценява като ненадеждна и се търсят нови по-сигурни маршрути. Новият план ще влезе в сила, ако България продължава да блокира строежа на “Южен поток”.
Назначеното на 6 август в София служебно правителство спря строителството, изпълнявайки указанията на Еврокомисията в Брюксел, която настоява страната да преразгледа договора си с “Газпром”, тъй като сегашните споразумения не съответствали на правните норми на ЕС.
Междувременно турският министър на енергетиката Танер Илдиз заяви, че Анкара е съгласна “Южен поток” да премине през турска територия по дъното на Черно море. Първоначалните планове предвиждаха България да бъде първата транзитна страна, но очевидно Русия търси да се подсигури, ако София продължава да отказва. За Москва турският вариант не е най-добрият, тъй като удължава маршрута, а Сърбия и Унгария остават встрани.
Според Русия Турция е добър партньор, но австрийските експерти считат, че бившият турски министър-председател, а сега вече президент на страната Реджеп Тайип Ердоган, е просто един циничен прагматик. Гърция пък не е особено стабилна заради постоянните социални вълнения.
От алтернативния план най-много ще загубят България, Румъния, Сърбия и Унгария. Ако Русия започне систематично да блокира газотранспортната система на Украйна, тези страни могат да останат без газ, което ще доведе до драматични сривове в енергоснабдяването и отоплението.
В случай, че ЕК продължи да оказва натиск върху България да се откаже от строителството, въпреки всички минуси, вторият маршрут може да се окаже приложим и Европа трябва да е доволна, че все пак го има.
Ако “Газпром” се спре на Турция и Гърция като транзитни страни, то “Южен поток” ще заприлича твърде много на проекта ТАНАП-ТАП (TANAP-TAP, Trans-Anatolian Gas Pipe Line - Trans-Adriatic Gas Pipe Line), който трябва да осигури транспорта на азърбайджански газ през Турция и Гърция до Италия. Предвижда се ТАНАП да тръгне от азърбайджанските газови находища на Каспийско море и да пресече цяла Турция. След това дългият 870 километра ТАП следва да прекоси Гърция и Албания, да мине по дъното на Адриатическо море и да достигне Италия. Вече е образуван консорциум между BP Норвегия и азърбайджанската SOCAR за строежа на газопровод. Проектантската дейност е в доста напреднал стадий и се предвижда строителните работи да започнат през 2016 г.
Една от най-активните поддръжнички на “Южен поток” е Австрия. Според генералния директор на ОМV Герхард Ройс, санкциите срещу Русия нямало да повлияят на “Южен поток”. В интервю за австрийското списание “Профил” той изразява категоричната си позиция, че “Европа сама ще си причини вреда, ако блокира строителството”.
Ройс недоумява как така се приема безкритично участието на италиански и германски компании в изграждането на подводната част на газопровода в Черно море, а има упреци срещу ОМV за участието й в 50-километровата отсечка от унгарската граница до разпределителния център в австрийския Баумгартен. Докато официален Брюксел призовава европейските страни да намалят зависимостта си от руския природен газ и да преговарят с Москва като едно цяло, Австрия тихомълком заобиколи Европейската комисия и сключи двустранно споразумение между “Газпром” и OMV.
Сделката за “Южен поток” показва колко е трудно за ЕС да изгради единна енергийна политика по отношение на Москва, особено в сегашната трудна политическа обстановка, коментира английската агенция “Ройтерс”.
Критиката не е случайна. Англия е най-сериозният противник на “Южен поток”, тъй като нейното енергийно снабдяване изобщо не зависи от Русия. Тя е напълно обезпечена от собствен добив и внос от Холандия и Норвегия. „Вместо общи действия сме свидетели на развитието на проекти на частни и държавни компании”, коментира агенцията и сочи като типичен пример за това споразумението между OMV и “Газпром”. Според него газопроводът ще свършва в централноевропейския разпределителен център в Баумгартен, недалеч от Виена, вместо, както бе предвидено, в Италия, и оттам да се включва в европейската газопреносна мрежа.
От тази сделка най-вероятно ще се облагодетелства и Германия, тъй като газът вече ще се доставя по-близо до нейната граница. От позицията на сития, “Ройтерс” поучава: „Това показва, че когато става дума за природния газ, европейските държави се водят от вътрешните си конкуриращи се интереси и трудно могат да се обединят под синия флаг на съюза.”
Германия все пак има своя пряк газопровод “Северен поток” от Русия.
Ако под натиска на Великобритания, Швеция и Ко. бъде блокиран “Южен поток”, най-пострадалите ще се окажат отново източноевропейските страни. За съжаление и САЩ се намесват, макар да не става дума за трансатлантически въпрос. Европейската комисия даде съвсем ясно да се разбере, че ще започне наказателна процедура срещу България и другите държави и ще наложи глоби. Тази заплаха бе непосредствена и конкретна. И България се огъна.
Комисията е убедена, че “Южен поток” директно вреди на Украйна, защото я заобикаля и така тя би загубила приходите си от транзита. Поради което съгласието за “Южен поток” очевидно се обвързва с гаранции от страна на Русия, че определени количества ще продължат да преминават през Украйна.
Нормалното все пак е Европейската комисия да се погрижи за енергийната сигурност на всички свои страни-членки, а не само на избран клуб от държави и да престане да води външна политика на гърба на икономически по-слабите източноевропейци.
Бойчо ДАМЯНОВ Виена, специално за в. Нова Зора
