• ЕС залага капан
Санкциите не са свързани със ситуацията в Украйна, това е агресия срещу Русия. ЕС въведе и нови санкции, но Путин ги приема с насмешка, защото всъщност те удрят по нашите джобове, а Русия може само да спечели от тях.
Но как се мотивират тези санкции? Ами еврочиновничетата не си блъскат много-много главиците над този въпрос. Следователно санкциите нямат пряка връзка с Украйна, а това си е чисто и просто агресия срещу Русия. Въпреки че в Украйна има примирие, че няма боеве, а само двустранни обвинения в нарушаване на примирието, евромарионетките обявиха нови санкции. Какво по-ясно доказателство, че шесторката на Обама не се интересува от урегулирането на конфликта, а се стреми към усилване на натиска над Русия?!
Но защо ли Путин приема с насмешка новите санкции? Ами защото в ръцете му са най-силните козове.
Натискът върху Русия трябва да отслаби рублата, но основните руски суровини може да се заплащат в рубли, а това са минералните ресурси, нефтът и газта. Значи - нищо сериозно. Чака се отговорът на Москва и нейните контрамерки. Но за тях ще разберем на 23 или 24 септември.
Нека не се забравя, че основният кредитор на Украйна е Русия, а това може да донесе сериозни последици за европейските страни и данъкоплатците там.
Украйна остава подвластна на Русия и не е нужно Путин да изпраща войски там, за да победи. Той може да “потопи” Украйна с едно духване.
Но дали ЕС ще се застъпи за Украйна, дали ще се развълнува заради нейния банкрут? Немските журналисти вече се питат дали ЕС ще поеме на свой гръб грижата за изплащането на дълговете пред Русия и какво ще кажат данъкоплатците в страната.
Миналата година Украйна предаде на Русия облигации за 30 млрд долара, има и споразумение, че държавният дълг не може да надхвърля 60 % от БВП, иначе Русия може да поиска незабвно изплащане. Кредитите от МВФ, ЕС и други институции, а също и спадът на БВП с 10 %, увеличиха съотношението държавен дълг-БВП от 41 % през 2103 г. на 69 % към днешна дата. Според анализатори Русия ще си поиска парите и тогава Украйна ще трябва да обяви банкрут. Но всичко това е в рамките на международното право - както обяснява Дейвид Шпигел, шеф на отдел за изследвания и стратегии в “БНП Париба”.
Според доклад на МВФ става дума за нуждата от нови 19 милиона долара кредит за Украйна, който пак ще натовари държавния дълг и ще подкрепи всъщност искането на Русия за погасяване на облигациите.
През 2018 г. е падежът на погасяване на старите облигации на Украйна към Русия в размер на 49 млрд. долара.
Е, защо ли се усмихва Путин?
Защото без Русия украинският проблем е нерешим и всички козове, които ЕС може да извади срещу Русия, са всъщност само една карта - най-слабата карта - Украйна.
Разумните хора на Запад питат защо ЕС ще дава нови кредити на Украйна и ще плаща нейните съществуващи към днешна дата дългове към Русия.
Нека си представим резултатите от санкциите така - много европейски компании за търговия с Русия ще фалират или ще понесат големи загуби. Работниците ще останат на улицата, социалните разходи на държавата ще се увеличат. Страните ще трябва да внасят по-големи вноски в европейската каса, за да запушват черната дупка заради Украйна, и за всичко ще плащат данъкоплатците.
Ами Путин? Той се усмихва, защото благодарение политиката на ЕС ние ще пращаме пари от джоба си в Русия. Да живеят санкциите! Вива ЕС!
П.П. И една цифра за успокоение на българските “провидци” - все едно дали управляващи временно или за повече - 1 трилион и 200 млрд. евро е нивото на корупцията в Европа! “Вива!” и за еврочиновниците!
На този фон външният министър на Руската федерация даде пространно интервю за „Ел Паис”, в което става дума за някои важни детайли по повод ситуацията във и около Украйна.
• Москва е сигурна, че има реален шанс за прекратяване на братоубийствената война в Украйна - заявява министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров в интервю за приложението “Российской газеты” (Russia beyond headlines) на испанския “Ел Паис”, на 17 септември.
“Днес Украйна е пред избор - да тръгне по пътя на мира и конструктивния диалог в обществото, или да се затъркаля към авторитаризма и национал-радикалната диктатура. Решението ще бъде на Киев и на украинското общество”. В Москва са убедени, че има реален шанс за прекратяване на братоубийствената война в Украйна. “Затова е необходимо паралелно със запазването на примирието да се пристъпи скоростно към съдържателен, открит вътрешноукраински диалог с участие на представители на всички региони и всички политически сили. В неговите рамки трябва да се обсъдят комплекс от въпроси по линия на конституционната уредба, и като цяло бъдещето на страната, където ще живеят спокойно и сигурно всякакви национални малцинства и региони, където изцяло ще се спазват правата на човека в цялото им многообразие”, подчертава Лавров. За да не се допусне по-нататъшна ескалация на ситуацията в Украйна министър Лавров смята, че е особено важно “всички външни участници, без изключение, да проявяват сдържаност”. “За жалост, това не може да се каже за някои западни партньори, които вместо сериозен анализ на сложните вътрешни социално-политически процеси в тази страна предпочитат да прехвърлят на Русия цялата отговорност за случващото се без никакви основания”, констатира министър Лавров.
В своето интервю той обръща внимание и на деструктивната роля на НАТО по време на цялата вътрешноукраинска криза. “В частност, Алиансът взе курс за увеличаване на военния потенциал на Украйна, който - както е известно, - се използва срещу мирното население. Ръководството на НАТО подкрепя намерението на държавите-членки да разширят обемите на снабдяване на Украйна със специални средства и с военно оборудване, които може да се употребят от страна на украинските власти за вътрешни репресии. По такъв начин Киев фактически е подтикван към силово решение на конфликта”.
“Същността и тонът на изявленията по време на срещата на върха на НАТО във Великобритания, също както и оповестените планове за провеждане на съвместни учения между страните от Алианса и Украйна на територията на Украйна, до края на годината, очевидно не подпомагат мирния процес и всъщност задълбочават разкола в украинското общество”. Въпреки това Русия е готова да “взаимодейства със западните партньори в интерес на урегулиране на кризата в Украйна”. “Разчитаме, че САЩ и ЕС ще използват влиянието си, за да насочат украинските власти към мира”, изрази надежда министър Лавров.
“Нашата позиция е съвсем ясна - ние искаме мир в Украйна, а той може да бъде постигнат само чрез широк национален диалог с участието на всички региони и всички политически сили”. Точно затова, напомня Лавров, Русия, САЩ, ЕС и Украйна се договориха в Женева на 17 април. Сергей Лавров отбелязва, че руската страна “активно съдейства за създаването на благоприятни условия за мирно решаване на сериозните проблеми, пред които е изправена Украйна”. На 3 септември президентът на Руската федерация Владимир Путин оповести план за стабилизиране на кризата в Украйна, който включва 7 точки. На 5 септември, в Минск, представители на украинския президент Порошенко и ръководството на ДНР и ЛНР подписаха протокол за съвместни действия, “насочени и към осъществяване на инициативата на руския президент”. “Тези споразумения са важна стъпка в процеса на мирно урегулиране на кризата в Украйна, и са важна опорна точка за началото на вътрешноукраинския политически диалог с оглед намиране на пътища за национално съгласие. Нашата позиция е, че всички пунктове от този документ трябва се изпълняват едно към към едно”. По думите на Сергей Лавров в Москва забелязват, че “прекратяването на огъня като цяло се спазва, въпреки че има отделни инциденти”. “Важното е те да не се разрастват и да не повлекат към възобновяване на бойните действия”.
Руската страна, продължава Лавров, е “загрижена по повод съобщенията, че в един от районите са концентрирани тежки въоръжения на украинските силови части.”
“Властите в Киев ни уверяват, че няма никакви планове за прекратяване на примирието. Но ние внимателно ще следим какво се случва.”
“Подкрепяме предложението на ръководителите на ДНР и ЛНР за спешно изпращане на наблюдатели от ОССЕ в районите, където конфликтуващите страни са в непосредствена близост”, добавя Сергей Лавров. “Приоритетите и полутоновете за осъществяване на мерките в протокола от Минск ще се съгласуват допълнително между страните - подчертава Лавров. - Разчитаме на подкрепа и от страна на чуждестранните партньори за осъществяване на мерките, записани в този документ.”
“Според нас хуманитарната ситуация в Югоизтока на Украйна е катастрофална. Оценката ни споделят и много международни организации на ООН, включително Службата за координиране на хуманитарни проблеми на ООН, както и Международният Червен кръст, а и Съветът на Европа”.
“Киев заложи на силовото надмощие над опълченците по време на наказателните операции в Донецка и Луганска област, използвана бе тежка артилерия, авиация, системи за залпов огън и дори балистични ракети и фосфорни бомби - подчертава министър Лавров. - Донецк и Луганск бяха подложени на масирани авиоатаки, в резултат повече от 2000 души са убити и повече от 5 хиляди са ранените, в това число и много деца”.
“Но най-много всъщност пострада мирното население. Разрушена е жизнено важна инфраструктура, включително електро- и водоснабдителна, разрушени са административни сгради и жилищни домове. Поради разрушения и несигурност на практика 200 училища не отвориха врати за новата учебна година в Луганска и Донецка области. В Луганск около 250 000 души повече от месец са без вода.”
За последните пет месеца на руска територия са пристигнали повече от 830 хиляди души от Украйна, а в организираните временни пунктове за живеене са настанени повече от 57 хиляди души. В бюлетина на ООН от 5 септември се констатира, че хуманитарната катастрофа се задълбочава, но министър Лавров подчертава, че Русия ще продължи да оказва хуманитарна помощ на Югоизточна Украйна.
По повод обвиненията за военна намеса на Русия в ситуацията Сергей Лавров ги определя като елемент от информационната война. „Чуваме подобни обвинения не за пръв път, а още от началото на кризата, но всъщност ни обвиняват практически за всичко. Обаче няма нито един факт или безспорен аргумент за подобни обвинения”.
Според Сергей Лавров, „липсата на доказателства, премълчаването и изкривяването на истината е характерна черта в позицията на САЩ и редица европейски страни, и това се отнася както за информацията за придвижването на нашите войски, така и до разследването на катастрофата на малайзийския боинг и трагедиите на майдана или в Одеса, а и за много други събития”.
***
В ето такава сложна обстановка българският президент установява, че „мирът и сигурността не са безплатни”. Това откровение Плевнелиево дойде по време на откриването на Център за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности за НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. (!!!) Звучи доста обемисто и претенциозно. Но всъщност пак става дума за пари, както пише в своя материал чешкият журналист Грог.
„Ще бъдем винаги слаби, когато сме изолирани, и силни – когато сме интегрирани в достойното семейство на демократичните държави” – изповядва г-н Плевнелиев. Бравос, би казал Бай Ганьо. Ами откъде ли духа вятърът сега?! И ще си наплюнчи пръста изобилно... Само дето днешният ни Върховен главнокомандващ и де факто президент едва ли мисли по издълбоко за българското дередже и за вноските, които ни чакат – нас, данъкоплатците, които го избираме – заради „сигурността и мирът”. Неговите и на още стотина други от неговата черга... Иначе дали би се натискал толкова и дали щеше да повтаря добре познатите зевзелъци на Соломон Паси, дето чак се разрева – от щастие !!! – когато влезнахме в Алианса преди време.
Иначе, ако добре си спомнят българите, в бръснарницата „НАТО” тогава, когато ни взеха в Алианса, се подстрига само един клиент. Нека говорят, че българският народ бил огупял. Да, ама не.
Зора