Клетниците от Горни Лом загинали за по 240 лева, твърди пресата. Толкова, изглежда, е цената на жалкия човешки живот в забравените от бога и царя краища на родината. Между цеховете на фабриката имало натрупани чували с тротил. Също така старо работно оборудване, липса на втори изход и работа без инструктаж в барутната фабрика в Горни Лом (според служебния социален министър Йордан Христосков). Този завод е бил единственият шанс за работа по тия места, а 240-те лева са по-малко от минималната работна заплата за страната.
В завода за опасни взривни материали „Миджур” във видинското село Горни Лом избухва взрив и през 2010 г.
Тогава са ранени четирима души, а двата цеха на завода са напълно унищожени. Горни Лом има 150 жители и те работят именно тук. Взривът от 2010 г. ги оставя без работа и поминък, но пък далеч не е първата експлозия в предприятието. През 2007 г. един мъж загива, а жена е ранена при взрив на поточна линия в един цех.
Фабриките в Горни Лом са били проверявани от Инспекцията по труда 16 пъти и са констатирани нарушения. Служебният министър на вътрешните работи Йордан Бакалов припомня, че на 15 септември т.г. в завода е била извършена проверка от служба КОС към МВР и също са констатирани нарушения - неправилно съхранение на боеприпаси и занижен контрол при спазване на технологията на работа, издадени са актове и предписания, но що от туй?
“Взривът е бил изключително силен. Две от сградите, които са били част от цеха, ги няма. Образували са се кратери...”
Гората, и тя е смазана, все едно тунгуски метеорит е сбъркал адреса, но в главата на чиновника тя изглежда като “сериозно повредена”. Отломки над 150-200 кг хвърчали на стотици метри, обяснява шефът на пожарната комисар Николай Николов... Но всъщност тонове бюрокрация излъчват именно такива равни и сиви думи и констатации, а зад тях, някак още по-застрашително, се изстъпва великанската сянка на една голяма българска трагедия.
С решение на служебното правителство 3 октомври 2014 г. е обявен за ден на национален траур за жертвите от трагичния инцидент в завода за боеприпаси край село Горни Лом.
Експлозията избухва късно следобед на 1 октомври. В цеха е имало 15 души - 12 работници, синът на собственика (който е изпълнителен директор), началникът на смяна и технологът на фабриката. Безпилотен самолет впоследствие е направил снимки на района на взривения цех за обезвреждане на боеприпаси. Не се броят двамата късметлии, които се разболели и не могли да стигнат до работното си място – заредената с трагедия фабрика, която, като в пиеса, нямало как да не избухне... Особено в рамките на икономическата картинка, каквато цари у нас за последните повече от две десетилетия. В крайна сметка алчността превръща набедения за бизнеселит неолиберален управляващ кръжец в същински изпълнител на „мокри поръчки” за морното стадо наемни работници. Тук, у нас, е явно балканската Африка – с цялата й болка, с влудяващата немотия и с хулните прозвища, които мнозина „просветени” обичат да ни лепят...
И какво? Ден на траур и съпричастие.
После - лицемерие и гонене на вятъра.
По после – забрава, и колелото отново се завърта.
Данните звучат сухо. И както винаги, зад тях се крие трагедията на стотици българи, загубили път и посока в днешното жестоко време. Денят за национален траур едва ли ще укрепи надеждата им за съпричастие в дните на близкото и по-далечно бъдеще. Както винаги, думите са едно, реалността - съвсем друго. А тя - също накратко и сухо - се изразява с няколко фрази - престъпно нехайство, липса на грижа, скотски живот, немара и мухъл - на всички нива в държавата на суверенните граждани.
Като ирония на съдбата звучи новината, че на 30 септември т.г., един ден преди трагедията в Горни Лом, служебното правителство на проф. Георги Близнашки обявява какво оръжие е изпратила България в Северен Ирак за борба с джихадистите от “Ислямска държава”. Военната помощ е осигурена от Министерството на отбраната и включва 1800 броя стрелково оръжие и почти 6 милиона броя боеприпаси. Дарението от излишни за Българската армия (забележително!) леко въоръжение и боеприпаси е на стойност близо 5 960 000 лева.
Горчив парадокс. Даряват се някъде и за някого кървави пари от бюджета и боеприпаси; за хората от Горни Лом, от Мизия, от Аспарухово и още десетки други трагични места по страната събираме с есемеси по капчица помощ. А „смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости! А бедният роб търпи и ние, без срам, без укор, броиме време...”
Колко ни остава още да броиме?
„Цялото военно дело се основава на заблудата. Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.” (Сун Цзъ) Изглежда у нас тези принципи буквално се следват, но... врагът е народът. Боже, опази!
