Продължение от бр. 39
Случи се така, че през 90-те години на 20 век бях член на колектив, който анализираше дейността на една от най-големите американски банки. Ставаше дума за анализ на трудовата заетост с цел развиване на т.нар. homework, възможността служителите да работят по домовете си. Покрай това имах достъп до много данни за дейността на тази банка.
Голямо беше учудването ми, когато разбрах, че 60-70 процента от печалбите на банката идваха от финансови спекулации, а не от отпускане на кредити и депозитни такси. Освен това господстваше и убеждението, че трябва да се облекчат критериите за отпускане на кредити, та в обращение да са колкото може повече пари, понеже така и “бизнесът ще се върти”. Известно е как завърши всичко това. В книгата си аз не се занимавам с тази тема, ограничавам се само до Полша и действително съм много критичен към това толкова прибързано предаване в ръцете на чуждия капитал на нашето банково дело.
От друга страна, когато става дума за глобалните проблеми: ако не се стигне до драстично ограничаване на прекомерната роля на спекулативния каптал, то световната икономика я чакат поредните финансови кризи, които естествено, ще причиняват кризи в реалната икономика.
Спекулативната дейност трябва да се ограничи – към нея причислявам и борсата в сегашния й вид. Борсата престана да е инструмент за рационална оценка на стойността на предприятията, с нея могат да се извършват манипулации, например чрез медиите, чието мнение може да се купи...
Като теоретик на организацията съм длъжен да кажа, че във всяка ефективно действаща организация хората на ръководни длъжности трябва да притежават съответната квалификация и да са съответно подготвени за изпълняваните от тях задачи. Трагедията на нашата трансформация започна от това, за което много откровено пише в своята книга Джефри Сакс *** - че след пристигането си в Полша с цел да представи своите концепции за реформиране на полската икономика, той установява контакт със стратезите на “Солидарност” Бронислав Геремек, Яцек Курон и Адам Михник ****, както и с Лех Валенса. Всички те откровено му признали, че не разбират нищо от икономика.
Тук бих обърнал внимание, че по онова време в Полша не се знаеше практически нищо за този американски агент по маркетинг – Сакс беше човек, изключително ловък в своята автопромоция. За мен все още е загадка как Сакс успя да омагьоса толкова много интелигентни хора. Той бе придобил опита си като реформатор само в Боливия, където, да припомним това, не бе постигнал никакъв успех, а точно обратното...
Няма съмнение, че ние страдаме от комплекс спрямо Запада, онаследен от Полската народна република като последица от голямата диспропорция в жизненото равнище и начина на живот у нас и на Запад. Ние вече забравихме за това, днес нещата изглеждат другояче, но тогава, в началото на трансформацията, тези субективни чувства изиграха съществена роля. Налице бе нещо като стремеж да се харесаме на Запада, безкритична готовност да приемем решенията, кито ни предлагаха от Международния валутен фонд и Световната банка. В резултат на това без много-много да му мислим възприехме този имитационен модел на трансформацията. Самият аз също бях в известна степен жертва на онези времена...
Има обаче и обратна страна на медала. Кои са двете най-трагични иманентни черти на капитализма? Според Джон Мейнърд Кейнс, икономист, когото много ценя, това са безработицата и диспропорцията в доходите. По отношение на тези два фактора, независимо от намеренията на авторите на полската трансформация, трябва да говорим за поражение...
Защо у нас реституция не бе извършена? Смятам, че този “пропуск” беше целенасочен и бе свързан с процеса на присвояването на собствеността от номенклатурата, която бързо слагаше ръка на средните предприятия. Според публикуваните данни 62 % от предприятията със заетост от 25 до 100 работници, принадлежат на хора, които преди 1989 г. са се причислявали към номенклатурата. Липсата на реституция направи възможно присвояването на собствеността от номенклатурата... Да се върнем към транформацията и направените тогава грешки. Валдемар Кучински *****, който “измисли” Балцерович, пише с трогателна чистосърдечност в своята книга “Изповедтта на душеприказчика”. Той цитира думите на Балцерович, че е съгласен да стане финансов министър и вицепремиер само за да премахне инфлацията. Разбира се, инфлацията беше проблем, но не и единственият. Вторият проблем бе начинът, по който щеше да се проведе приватизацията на държавните предприятия. Когато пишех тази книга, още не разполагах с документите, които имам днес и които доказват, че в много случаи продажната цена на предприятията е била по-малка даже от разходите по тяхното оценяване! Отгоре на всичко 90 % от предприятията бяха приватизирани по оценка на екипи от задгранични специалисти.
Какво беше това корупция, наивност или невежество? По мое мнение това беше преди всичко корупция. Имам в тази област и собствен горчив опит.
По онова време работех в столицата на Бурунди, където един кръг от международни съветници и експерти се срещаха редовно в един луксозен клуб, останал от белгийските колонизатори. И какво ставаше тогава? Запознавам се с някого от тях, който разпознава полското ми фамилно име и веднага пита: Витолд, какво правиш ти тук? Да заминаваме в Полша, от там се връщам – там за 20 хиляди долара подкуп можеш да си купиш средноголяма държавна фирма. По онова време средният подкуп от този род в Бурунди беше 100 хил. долара.
Това беше времето, когато Международният валутен фонд и Световната банка вече действаха в съответствие с Вашингтонския консенсус за стопанска неоколонизация на по-малко развитите икономика в света.
Не някой друг, а тъкмо Лешек Балцерович поръча през 1999 г. на Световната банка анкетата за корупцията, съпътстваща приватизацията в Полша. 100 % от анкетираните оцениха, че в процеса на приватизация на полските държавни предприятия са се плащали подкупи...
Нямаше никакви обосновани причини така да бързаме с разпродажбата на държавните фирми. Всеки бизнесмен знае, че за да получи добра цена за дадена фирма, той трябва да я подготви за продан. Но на полските реформатори им липсваше въображение – те не можаха да проумеят, че огромните дефицити на вътрешния пазар съвсем не означаваха, че полската индустрия е в пълен разпад.
През преломната 1989 г. полската индустрия изнасяше своите изделия, при това на добро и много добро технологично равнище, в 57 страни по света. Вярно, макроикономическата ситуация на Полша беше много лоша, предприятията не разполагаха с валута за закупуване на нужните за производството им материали и компоненти, но защо от раз да разпродадеш цялата индустрия на ниска цена?
По онова време живеех в Монреал, сътрудничех на канадски банки и ви уверявам, че абсолютно реално беше полската индустрия да получи кредити при добри условия. Защо не се опитахме да направим поне това? И тук стигаме до проблема за квалификацията на хората, ангажирани в процеса на полската трансформация...
Няма да променя мнението си, че Лешек Балцерович не притежаваше нужната квалификация, за да поеме функциите на финансов министър и вицепремиер по икономическите въпроси. Човек, който няма практика като ръководител, не може изведнъж да поеме отговорността за икономиката на една средно голяма страна. И отново с изумителна прямота пише за това Валдемар Кучински, разказвайки за първите си дни като министър на новоучреденото Министерство за трансформация на собствеността, който е воден за ръка от своята опитна в бюрократичната дейност секретарка...
И още един аспект от тогавашната ситуация: по известни и очевидни исторически причини ние имаме множество отлични специалисти в различни области, които работят по цялата планета, в това число и в най-напредналите страни. Не бе направен никакъв опит да се използва този огромен професионален потенциал...
Вместо това на сцената на трансформацията блестеше Джефри Сакс със своите мними успехи в Боливия, а също така Международният валутен фонд и Световната банка, които изпълняваха стратегията на големите западни концерни за ликвидация на индустриалната конкуренция в нашия регион.
Че как другояче да си обясним скандали като този с Националните инвестиционни фондове (НИФ)? Как беше възможно да предадем на западни мениджъри управлението на неколкостотин големи полски предприятия? Как така бе приет законът, по който собственикът на 25 % от акциите на даден НИФ получава възможността свободно да се разпорежда с него? До днес никой не е понесъл никаква отговорност за това...
Ние трябва да се занимаваме с историята на полската трансформация по очевидни причини. В резултат на нейното провеждане възникна една структура на полската икономика, която на практика прави невъзможно въздигането ни до световната икономическа екстра класа и в най-добрия случай ни обрича на средното равнище, макар и това да е съмнително.
Като периферна, неоколониална икономика, в която множество контролирани от чуждия капитал фирми превеждат печалбите си на централите си извън Полша, ние никога няма да надхвърлим споменатото средно равнище. Производителят на микропроцесори винаги ще постига по-голяма печалба, отколкото производителя на конвенционални изделия.
В структурата на националния ни доход промишлената продукция съставлява едва 20 процента, 80-90 на сто от активите в банковия сектор се контролрат от чуждия капитал, същото се отнася и за голямата търговия, например хипермаркетите. В това се състои огромната структурна патология на полската икономика...
Мен много ме безпокои това, че в световната икономика всичко се превръща в игра.
Спекулативният капитализъм не е добър вариант за света. Затова съм убеден, че ни очаква – по-скоро отколкото се смята, – много фундаментална дискусия за модела на капитализма. Включително в Полша.
*** Джефри Сакс е американски икономист от еврейски произход, лансиран в Полша от Джордж Сорос
**** Полски дисиденти от еврейски произход, съветници на “Солидарност”
***** Министър на приватизацията през 1990 г.
