За да разберем геополитическия сблъсък между Русия и Запада, който сега се реализира чрез събитията в Украйна, трябва да се обърнем към историята. След 10 век страните от Западна Европа добиват технологична мощ, която им дава възможност за колониална експанзия на Изток. Първо, това са кръстоносните походи в периода 11 - 13 век, после колонизацията на Америка, Азия и Тихоокеанския регион. Междувременно агресията на Изток, осъществявана от западните страни като Франция, Англия, Германия и Италия, е спирана отначало от Византия и България, както и от араби и турци. По-късно, след възхода на Русия през 18 век, тя остава единствената реална сила, преграждаща тази експанзия, която носи на народите от Изтока само грабеж и разорение.
Знаем от историята, че братята Кирил и Методий са извикани в Словакия именно за да спрат понемчването на славяните, които са подложени на колонизация и асимилация. След въздигането на Русия като велика сила и преграда за натиска на Изток, колонизаторите от Запада неотклонно, оттогава досега, използват старата изпитана тактика за разделяне и противопоставяне на източните (и най-вече славянските) народи един срещу друг.
В последните няколко десетилетия тактиката на това разделяне за съжаление има успех. През Втората световна война например немците успешно са противопоставяли сърби на хървати, словенци на сърби и т.н. През 90-те години на миналия век видяхме как кървавите войни между югославските народи (бошняци срещу сърби, сърби срещу хървати и т.н.) доведоха до разпад на самата държава, след което НАТО с военна сила разчлени и Сърбия.
Най-ярък пример за противопоставяне на славянски народи обаче е отношението на Полша към Русия. Преди Втората световна война Западните държави (вкл. и Германия) всячески стимулират полската омраза към Русия. Тази игра има за Полша своя трагичен финал с унищожаване на полската държава от Адолф Хитлер. Поляците обаче явно бързо забравят, щом и сега тяхната русофобия отново се използва срещу Русия от англо-саксонските претенденти за световно господство. Както полските русофоби, така и българските им колеги обаче не трябва да хранят илюзии, че хвалебствията и дребните облаги, на които се радва продажният “елит” в тези страни, ще изчезнат, когато престанат да бъдат необходими на западните си господари. А това ще стане, ако Русия бъде раздробена и победена, не дай Боже! Тогава жална ни майка на вси славяни – от Балтийско до Черно море, а и на всички източноевропейски народи - Бог да им е на помощ! Няма да има пощада за никой на Изток, особено за славяните, защото алчността и отмъстителността на агресора нямат граници, ако не срещнат силово противодействие! Ние и сега сме свидетели, когато през 90-те години на 20 век Русия се оттегли от защита на своите интереси на изток (и респ. от защита на своите славянски братя), как бе разгромена Югославия и после Сърбия и как у нас бяха обсебени (не без помощта на родните продажници) всички печеливши икономически дейности - добив на суровини, енергоснабдяване, телекомуникации, банкова дейност и т.н.
Не искам и да си помисля какво още би станало с България, ако Русия престане да съществува като преграда срещу потомците на западните кръстоносци или т. нар. наши евроатлантически „съюзници”!
И българските, и другите източноевропейски русофоби, особено тези от славянските страни, трябва да знаят от историята, че предателите никой не уважава. Този, който предава род, родина и нация, е обречен на унижение и презрение както от приятелите, които е предал, така и от тези, на които се е продал. Те винаги са го използвали и след като свърши мръсната работа, го изхвърлят с отвращение като непотребен боклук. Продажниците и слугите никога не са дочаквали нищо добро от своите господари! Дори водени от чисто егоистичен национален и родов интерес, ние, българите, трябва да пазим Русия цяла и силна, защото само тя може успешно да противодейства днес на англо-саксонската колониална мощ, преграждайки както нейните амбиции за експанзия и грабеж на Изток, така и за световно господство. Ето защо битката на Русия срещу Запада в Украйна е битка и за нашето съществуване като народ и държава.
