„Едно е да ти се иска, друго е да можеш, а пък е трето и четвърто да го направиш”
Академик Николай Хайтов, „Мъжки времена”
И това доживяхме! Борисов да иска да сподели властта (и отговорността най-вече), а поканените от него да се назлъндисват като капризни моми. И да поставят условия, които са неприемливи за ГЕРБ и „съгласните” с нейната коалиционна политика.
Тъкмо от Реформаторския блок (РБ) приеха Борисов да оглави новия кабинет и той да бъде само на ГЕРБ и РБ, и се присетиха, че едно правителство на малцинството е рисковано начинание. Първо, защото „плаващото мнозинство”, за което говори Бойко Борисов, е като плаващите пясъци: стъпиш ли на тях, отиваш на дъното!
Въпреки възраженията на реформаторите срещу някои т. нар. екзотични виждания на Патриотичния фронт (ПФ) като изваждането на ДПС от властта и обществено-политическия живот, референдума за членството на Турция в ЕС, развръщането на ракетни бригади срещу заплахата от юг и превръщането на циганските гета в туристическа атракция, точно те взеха да настояват ПФ да влезе в правителството. Но пристигна поканеният от Борисов председател на ЕНП Жозеф Дол и ГЕРБ се отказаха от идеята за тройна коалиция. Чичко Дол направо им заповяда да не се коалират с националистите! В Унгария на Виктор Орбан той направо щеше да бъде изгонен, но в България политиците са свикнали от Европа да ги гълчат и дори някои западни посланици да им съставят правителствата. Последното (засега) решение на Борисов е правителството да бъде двупартийно, но да разчита на по-широка парламентарна подкрепа. По-широката коалиция, за която говореха от АБВ, имайки предвид своето и на БСП участие в управлението, вече изглежда невъзможна: лидерът на БСБ Михаил Миков продължава да твърди, че избирателят им е отредил ролята на опозиция. Затова и АБВ ще подкрепя кабинета „тематично”, какъвто и да е неговият състав.
Що се отнася до ДПС, Борисов не желае (ше) дори подкрепата им, камо ли участието им в новото правителство. Въпреки това, ще получи депесарската подкрепа, ако не тръгне да чисти от администрацията назначените от ДПС чиновници. За по-сигурно ДПС внесе три антикомунистически законопроекта, за да предупреди или още по-силно да привърже към своята линия ГЕРБ. И сякаш случайно, във фейсбук се появи група, настояваща за преминаване на цели райони и области към Р Турция. Защо ли?
Но да вървим по-нататък. След като преговарящият екип на ГЕРБ унижи ББЦ, обвинявайки я, че погазва собствената си предизборна платформа, а с ПП „Атака” отношенията бяха отровени още на втората година от предишното управление на Борисов, днес герберите са принудени да търпят капризите на РБ, само и само да не носят сами отговорността за катастрофиралата според Борисов държава. Но и реформаторите са
като ТКЗС в ликвидация:
карат се, обвиняват се едни други в сговор с Борисов зад гърба на другите от коалицията, интригантстват срещу Кунева и тя срещу тях. И най-важното, забравиха за собствените си претенции за откритост, отивайки на задкулисни преговори с Борисов, без да има някаква гаранция, че по същия начин няма после да се отрекат от договореното и да оставят ГЕРБ без парламентарна подкрепа.
Те всички съзнават добре, че това им приключение може окончателно да им затвори вратата за парламента на следващите избори. Така че не е изключено някой ден с гръм и трясък да напуснат правителството, без оглед на това дали го оглавява Бойко Борисов, Румяна Бъчварова или някой друг от ГЕРБ. В името на властта „реформаторите” ще се откажат както от правосъдната реформа, така и от свикването на Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция. Какво тогава остава от публичните им обещания и декларирани намерения?
Независимо по кой от изброените от Борисов варианти ще се състави новият кабинет - за една, две или четири години, със или без Борисов като премиер, правителство ще има, но не и реформи, за каквито говореха от РБ. Тежки и непопулярни реформи може да извърши само кабинет, разполагащ с абсолютно парламентарно мнозинство, обществено доверие и съгласие на останалите политически субекти. А кабинетът на Борисов няма нито трайно парламентарно мнозинство, нито буди доверие в обществото. Дори няколко партии да подпишат общо споразумение или управленска програма, това не променя обществените настроения, които са изобщо срещу политическия елит. Тоест, въпреки декларативната готовност „да поеме всички рискове”, новото правителство начело с Борисов, няма да се радва на всеобщо одобрение. Още повече, че дори когато имаше 117 депутати (2009-2013), Борисов не посмя да реформира правосъдието и здравеопазването, а предпочете да строи магистрали. Още по-трудно би се решил на дълбоки реформи с правителство на малцинството, като това с РБ. Или с такова, съставено като коалиция „орел, рак и щука”. И РБ, и ПФ са коалиции, така че евентуалната им тройна коалиция ще бъде
„коалиция на коалициите”
Всички крамоли вътре и между тях ще рефлектират негативно върху жизнеспособността на правителството. На всичко отгоре, срещу плахите му опити за провеждане на непопулярни реформи (в пенсионната система, в енергетиката, в данъчната система и др.), ще се надигне едно народно мнозинство, което не е гласувало за никоя от парламентарно представените сили.
Нежеланието на управляваните да живеят по старому и неспособността на управляващите да решават проблемите по новому, са хранителната среда за всяка социална революция. Тоест, те са признаците на така наречената революционна ситуация, която няма да бъде предизвикана от „Протестна мрежа”, а от отчаяни и готови на всичко граждани. Едно е по жълтите павета в София да маршируват за здраве сити, добре платени, усмихнати и интелигентни сторонници на чистия морал, друго е на улицата да излязат хора гладни, безработни и отчаяни, които няма какво повече да губят.
Свирепо настроение
„Осем партии влязохте в парламента – изплака една българка, пострадала от потопа в Бургаско. - Как един не се сети за нас?”
Това е преобладаващото „свирепо настроение” в много региони на България.
Иска или не, ако не сложи край на ЕРП-рекета над гражданите и на чиновническото бездушие, Борисов може отново да бъде принуден да „хвърли кърпата” посред зима, както през февруари 2013 г.. Той, разбира се, може(ше) да състави и еднопартиен кабинет, който пак щеше да мине в НС заради страха на народните избраници от нови избори. Опасността за управлението, обаче, ще дойде не от парламента, а от улицата. Тоест, от управляваните, които мразят държавата, понеже я няма винаги, когато се нуждаят от нея.
Легендата за „харизмата” на Борисов, която се тиражира от „независимите медии”, окончателно изфиряса. Случващото се с КТБ е само върхът на айсберга.
Няма сектор, в който да не се вършат пладнешки обири – от банките, през енергетиката, та до здравеопазването. Навсякъде като в „черна дупка” потъват обществени средства, а съд и прокуратура вдигат безпомощно ръце.
„Българино, докъде се докара?
– питаше един телевизионен зрител на 29.10.2014 г. - Йордан Цонев и Делян Пеевски да правят закони, а Борисов и Кунева да управляват!”
Когато адвокатите на олигархията предлагат да падне банковата тайна за кредитите от КТБ, значи отдавна са изтрили от там своите пръстови отпечатъци. Вярвате ли, че ДПС не се е възползвало от „банката на властта”, за да купува цигански гласове? И не само ДПС е прибягвало до услугите на Цветан Василев, а общо пет парламентарни сили, според Яне Янев.
Парите не миришат, а шумоленето на банкнотите гали еднакво ушите на политици и магистрати. Циркът около съставянето на новия „кабинет на споделената отговорност” просто отвлича вниманието от далеч по-сериозната постановка, наречена „истината за КТБ”. Докато Цветан Василев, главният засега обвиняем в погрома на КТБ, се разхожда из Кале мегдан в Белград, разследването на „обира на века” ще стига все до под кривата круша. А защо Сърбия не екстрадира Василев? Може би по същата причина, поради която и София не екстрадира „дисидента” Кобляков в Русия, където е обвинен за крупни злоупотреби от една френска компания. За Сърбия Цветанов е крупен инвеститор, който притежава завод за стъкло и други активи. Според него животът му в България е застрашен. Защото, както казваше Вежди Рашидов: „Ако Цветан Василев проговори, може да срине цялата държава”.
Така че не чакайте от тази трънка да излезе голям заек.„Истината” за КТБ ще бъде една удобна лъжа. Удобна за облажилите се от грабежа олигарси, политици и магистрати.
Заложник на тази “истина” ще бъде и новото правителство, което ще бъде „правителство на споделените облаги”, не на „споделената отговорност”. Защото в България се носи само политическа, но не и съдебна отговорност за причинените щети.
Не осем, десет пъти по толкова партии да има в НС, пак народът няма да е представен. Всъщност колко политици са прочели „Приказка за стълбата” на Христо Смирненски?!
