• Защо Киев няма право на онова, което Москва му подари
В Киев не спират да ни хулят и упрекват, и нас, и Русия, и империализма.
Аз лично не се трогвам никак. Да, ние създадохме Руската империя, работеща и силна. Но в по-близък план може да се види, че те си скалъпиха по време на съветската власт съвсем не лоша - според европейските мерки, - Украинска империя. И то с нашите усилия. Не самички. Сами по този път те в нищо нямаше да успеят. И в годината, когато Украинската империя направо се разпиля пред очите ни, трябва да я видим с откровен и проникновен поглед.
Независима Украйна получи в наследство Украинската съветска социалистическа република след подялбата на имуществото на СССР.
Безспорно е, че Украинската империя бе създадена от съветската власт от едно не особено голямо украинско ядро за сметка на съседите. Съветската власт предостави на Киев административното управление на късчета от Русия, от Полша, от Чехословакия, от Унгария и от Румъния.
След Гражданската война, за да окрупни УССР и да я утеши, съветската власт щедро придаде към администрираните територии цялото ляво крайбрежие на Днепър, цялата Слободска Украйна * и половината от Донбас (част от територията на някогашна Украйна до 1939 г. влизаше в състава на възкръсналата Полша, тя бе отвоюваната Полша).
А Никита Сергеевич, т.е. Хрушчов, движен от дявол знае какви мотиви (всъщност може би е чертал с палец по картата на СССР), предава полуостров Крим под административното разпореждане на УССР. Естествено, че можем да го обвиняваме, но Никита Сергеевич не бе прозорлив, не бе и провидец, и в кошмарите си той не би могъл да сънува унищожаването на СССР.
А сега да видим какво получи Украйна от другите си съседи.
Нека започнем с град Лвов, който се смята за люлката и едва ли не столицата на украинския национализъм. Лвов влиза в състава на Украйна въз основа на споразумението между СССР и Германия, а именно прокълнатия от всички европейски либерал-чистофайници пакт Молотов-Рибентроп, през 1939 г. Преди това, още от 1439 г., Лвов е изцяло полски град (и като всички полски градове известно време е бил част от Австро-Унгарската империя).
Има и друг пример. Задкарпатската област влизаше в състава на Чехословакия и едва през 1945 г. съветските войници отвоюваха тази земя за УССР.
Буковина (Черновицка област и земите около нея) и Бесарабия влязоха в състава на Украйна през 1940 г. Как? Под натиска на СССР румънският крал Карол I бе принуден да изпълни ултиматума на СССР и да предаде тези територии на УССР.
И разбира се, те под сурдинка бързо украинизираха полученото гратис.
Ако през 1931 г. примерно повече от 52 % от населението на Лвов бяха поляци, то днес такива почти няма. И сега агресивно се воюва на глинени крака в Донбас, в Харков, но всичко изглежда още по-жалко и отблъскващо. Безсилно заплашват да си върнат и Крим (как обаче ще го отвювате, психари?). Същите те защитават правото си на колонизатори на завладените не от тях, а от войнствения СССР територии.
Та те една педя не са завладели под знамето на своя национализъм. Те винаги са обирали трохите от трапезата на господаря, както се казва. А от господарската трапеза на руския империализъм Украйна получи - както виждаме - и средновековния град Лвов (споменат за първи път през 1256 г.), и страната на буковете - Буковина, красиво място с мек климат, с лозови и плодни градини. И Черноморското крайбрежие, отвоювано от турците с телата на руските войници.
Те дори не умеят да бъдат окупатори. Те са просто мошеници. Винаги са се стремили да вадят горещите кестени с чужди ръце, тези ми ти украински националисти.
“Братската велика нация”, “православните единоверци” - така ни работеха те нас, уснаците, разчитайки на нашето мекосърдечно чувство. Обаче когато им потрябва, постоянно теглеха към Полша - за помощ срещу москалите. И безсрамно търсеха закрила от германците. На 9 февруари 1918 г. украинската Централна рада сключи сепаративен договор с Германия в Брест-Литовск и се обърна с молба към нея да изпрати войски за защита от болшевиките.
Немците влязоха с войска в Украйна.
Днешният герой Бандера лежа в полски затвор като полски гражданин за престъпления срещу полската държава. Освободиха го германците и той реши да се опре на тях в борбата си срещу Русия. Е, не се получи. Стават и такива работи. Сега яценюците се опитват да използват срещу нас САЩ. Подковават ги и ги насъскват срещу нас.
Украйна не е никаква жертва. Тя само иска да изглежда такава. Това е една от няколкото европейски държави-паразити, които излизат срещу врага, използвайки други държави. Настървявяха Германия срещу нас през целия 20 век, а сега - САЩ.
Но целта им е отдавнашна, проста и лакомо зла - да не позволят да им вземат награбеното и присвоеното. В случая - територии и население.
Чуйте, няма да ви мине номерът. И не мина.
Искате ли даром да владеете събраното не от вас и непринадлежащо ви? Искате ли да го имате така някак леко, само като си наплюнчите палците и без никакъв исторически труд? Е, за империята трябва да се воюва столетия.
А ние всъщност ви подарихме Украинската империя. Съзнавате ли го?
Дори и в ООН ви насадихме редом с нас.
Защото сме простосърдечни и добри. И очевидно наивни.
Но сега гювечът свърши, край, слизайте. Това е последната спирка.
Номерът ви не мина.
* Слободска Украйна, наричана също Слобожанщина, е историческа област в Източна Европа, разположена от двете страни на съвременната граница между Украйна и Русия. Слободска Украйна възниква в средата на XVII век, когато руското правителство се стреми да привлече заселници по своята югозападна граница с Кримското ханство. Жителите на областта получават различни данъчни и юридически привилегии, а повечето нови селища имат статут на слободи – оттам и името на областта. Основната част от заселниците са украинци, идващи от съседните области на запад, намиращи се в границите на Жечпосполита. - Б. р.
