Единадесетото заседание на международния дискусионен клуб „Валдай” (22-24 октомври т.г.) в Сочи премина в обстановка на големи промени в света, чието начало бе сложено с присъединяването на Крим към Русия. Централно събитие на форума стана изявлението на президента на Русия Владимир Путин.
Наблюдателят и редактор на „Файненшъл таймс” за Източна Европа Нийл Бъкли коментира, че „валдайската реч на Владимир Путин в Сочи е една от най-важните външнополитически изяви след изказването му в Мюнхен през 2007 г.” и „една от най-антиамериканските речи за 15 години в качеството му на най-влиятелния политик в Русия”. А „Ню Йорк таймс” видя в нея „най-изобличителната реч срещу САЩ”.
„Прямота и категоричност на оценките, отбеляза Путин, днес са необходими не за взаимно следене, а за да се опитаме да установим какво всъщност се случва в света, защо той е все по-несигурен и непредсказуем, защо се увеличават рисковете”. Изработването на разбираеми и прозрачни правила за международно поведение е невъзможно без критика на конструкцията на еднополюсния свят, която е доста износена.
Русия не възнамерява да търпи повече двойни стандарти
нито едностранно налагане на мними универсални модели, нито правовия нихилизъм, когато „юридическите норми се подменят с произволно тълкуване и пристрастни оценки най-вече в интерес на политическата целесъобразност на западните участници в световната политика.”
Още на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Владимир Путин говори за неприемливия еднополюсен модел на света, за това, че „хипертрофираното прилагане на сила в международните отношения” повлича тежки последици.
Светът не го чу. Последва провокираната от САЩ агресия на Грузия в Южна Осетия, от лицето на земята бяха изтрити цели градове в Либия и Сирия, терорът на „Ал Каида” бе сменен от още по-страшния терор на „Ислямска държава”. Затова е неотложно да се спре разпространяването на подобни „стандарти” на еднополюсния свят.
За последните 25 години в света институцията на държавния суверенитет бе ерозирана. Принципът за държавен суверенитет фактически бе заменен от наложената от САЩ формула – колкото по-голяма лоялност към единствения център на силата, толкова повече легитимност на един или друг управляващ режим. По този принцип Западът подкрепя днес режима в Украйна, установен след държавния преврат, който е заразен с бацила на нацизма.
Тези, които следват други ориентири, а не лоялност към единствения център на силата, стават обект на „силови акции, на икономически и пропаганден натиск”, прилага се „намеса във вътрешните работи”, сваляне на „неугодните режими”. Тази порочна практика доведе до пълен дисбаланс в системата на международните отношения. Един проницателен наблюдател отбеляза, че в такъв свят „Западът иска от Русия – както и да се нарича тя, - само едно – да я няма”.
Хаосът, представен за стабилност
Във Валдайската си реч Путин за пореден път назова нещата с истинските им имена.
„Светът на хаоса, в който живеем сега – каза Путин, - е следствие от еднополюсността”. В тези думи на руския президент се съдържа онова, над което сериозните политици днес мислят напрегнато и постоянно.
Моделът на еднополюсната доминация има за основа теорията за „хегемонистката стабилност”, която предопределя пълното превъзходство на САЩ и техните съюзници над потенциалните им противници във всички компоненти – икономически, военни, технологични. Според привържениците на този модел превъзходството на Запада осигурява стабилност в световен мащаб. Такъв световен ред, който според Т. Фридмън възникна в резултат на „дарвинистката борба за лидерство в процеса на глобализация” (1), може да продължи доста дълго (2), а във възпроизводството му САЩ имат ключова роля. Збигнев Бжежински настоява, че „американската мощ днес е най-висшата гаранция за глобалната стабилност”. Само че онова, което Бжежински нарича „стабилност”, всъщност е хаос, в който мнозинството не е съгласно да живее.
Еднополюсният свят „убедително демонстрира, че доминацията на един център на силата не води до по-висока степен на управляемост в глобалните процеси. Обратно, подобна неустойчива конструкция доказа, че не може да се бори с истински заплахи като регионалните конфликти, тероризма, религиозния фанатизъм, шовинизма и неонацизма”. Еднополюсният свят „отвори широко вратите за проявите на национално тщеславие, за манипулиране на общественото мнение, за грубо налагане на волята на силния над по-слабия. Всъщност еднополюсният свят е апология, апологетика на диктатурата и над хората, и над държавите.”
Затова Русия стана инициатор за изработването на нови правила на играта в международния живот, инициатор на правовото оформяне на многополюсната система, където суверенитетът ще се гарантира не само от това дали разполагаш с оръжие за масово поразяване.
Международните отношения все повече се ориентират към плурализма, към появата и укрепването на световната арена на нови играчи. Установяват се нови центрове на силата (Китай, Индия, Русия, Бразилия и др.) В последните години се появи и векторът на „ребалансирането”, тоест, връщане към баланса на силите в нови условия, които подсигуряват устойчивост на света. Този процес предполага не само справедливо международно разпределение на богатствата, но и „земетръси в основата”. САЩ не са готови за такова „земетресение”.
Показателно е, че международните институции, които са инструмент на еднополюсния свят, преди всичко МВФ, Световната банка, Г-8, Еврокомисията Европейската банка, НАТО, водещите агенции, транснационалните компании, са принудени да се трансформират поради появата на нови „активни субекти” (Ф. Перу).
Изборът на Русия
На практика еднополюсният свят се оказа обречен поради действията на „глобалния хегемон” САЩ, поради стремежа им едностранно да налагат своите интереси и ценности на всеки, включително и на жестока цена (Балканите, Афганистан, Ирак, Либия, Сирия). Подобно поведение в международен план неизбежно води до по-голямо напрежение, конфликти, хаос. Води до ситуация, когато „организаторите” вече не могат да контролират процесите.
Многополюсността, тъкмо напротив, формира култура на съгласието в световната политика. Съществуването на няколко центрове на силата, съпоставими като интегрална мощ, дава шанс да се съвместяват различни модели на развитие, вместо да се деформират традиционните обществени отношения, преформатирани според еднотипната западна матрица.
Светът буквално е на исторически кръстопът. Русия направи своя избор. „Нашите приоритети – по-нататъшно усъвършенстване на демократичните институции и отваряне на икономиката, ускоряването на вътрешното развитие при отчитане на положителните тенденции в света и консолидиране на обществото въз основа на традиционните ценности и патриотизма.”
„Ние следваме интеграционна, позитивна, мирна линия, активно работим с колегите по Евразийския икономически съюз, Шанхайската организация за сътрудничество, БРИКС, с други партньори. Това цели развитие на връзките между държавите, а не разединяване” – казва преизидентът на Русия. Русия е самодостатъчна държава. „Ние ще работим по тези външноикономически условия – заявява Путин, - които вече съществуват, ще развиваме производството и технологиите, ще действаме по-решително за преобразувания, а пък външният натиск, както неведнъж се е случвало, консолидира още повече обществото ни, кара ни да се концентрираме върху основните посоки на развитие”.
Като укрепва икономиката си и военният потенциал, Русия не се затваря за външния свят, а се съсредоточава и приканва към сътрудничество всички, които са готови да участват във формирането на основите на нов ред в света, който осигурява стабилност и сигурност на всички участници в международната политика. Само че „успехът, реалният резултат, е възможен само в случай, че ключовите участници в международния живот биха могли да се споразумеят при съгласуване на базовите интереси; за разумно самоограничаване; ако покажат положително отговорно лидерство”.
Предупреждението
Валдайската реч на Путин отразява приемствеността на руското ръководство в подходите към важни проблеми на световния порядък, рязко осъждане на едностранните действия, на неконструктивното поведение, което „генерира нови човешки трагедии и огнища на напрежение”. Това първо.
Второ. Западът някак привикна към мисълта, че днешна Русия е Русия от 90-те години на 20 век, че е неспособна последователно да отстоява своите интереси и да защитава своите съюзници.
Накрая, Валдайската реч е предупреждение за опасното преекспониране на хегемонизма като надежда на цивилизацията.
Русия вижда своята мисия в света като защита на международното право, в чиято основа трябва да залегнат не само юридически норми, но и „морални принципи като справедливост, равноправие, истина”. Генезисът на украинската криза стана апотеоз на безотговорната политика на САЩ, и точно затова светът днес е на исторически кръстопът.
Еднополюсният свят е смърт за цивилизацията.
Ако не искаме преждевременна смърт, трябва да потърсим нов баланс. Само така ще запазим планетата, осигуряваща човешкия живот.
На всички „организатори”, а също и на прислугата от морално банкрутиралия еднополюсен свят искам да напомня думите на големия полски философ Станислав Йежи Лец: „Да спечелиш битката, не е най-важното. По-важно е да не те отровят на пира на победителите”.
Мислете, господа!
http://www.fondsk.ru/news/2014/11/04
1. Friedman T. The Lexus and the Olive Tree. L.: Anchor Books, 1999. 490 p.
2. Bell C. American Ascendancy // The National Interest. 1999. P. 55.
