• Една хипотеза за ефекта на доминото и анализ на сложната историческа съдба на континенталния свят
ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ БР. 43
Русия продължава да проявява сдържаност, както спрямо американските провокации в Украйна, така и в отношенията си с ЕС. Но в официални изявления на руското външно министерство, а и Владимир Путин многократно е подчертавал, че приемането на Украйна и Грузия в НАТО ще представлява „пряка заплаха“ за националната сигурност на Русия.
Преди осем години Путин много ясно намекна на тогавашния американски президент Джорж Буш-младши, че ако Украйна бъде приета в НАТО, „тази държава просто ще прекрати своето съществуване“. Руският държавен глава е първокласен стратег, коментираха тогава медиите и всеки негов външнополитически противник трябва да се съобразява с мнението му.
Днес Кери твърди, че са възможни „всякакви варианти“. Но анализаторите сочат, че нито Съединените щати, нито съюзниците от НАТО са готови да защитят Украйна със силови методи, коментира неотдавна сп. „Форийн Афеърс“.
Ценностната граница: между лъжата и истината
Медийният поток всекидневно ни напомня да съблюдаваме „европейско поведение“, уверява ни колко горди трябва да бъдем, че вече споделяме общите „евроатлантически ценности“. Очевидно се има предвид някакво конкретно поведение, конкретни идеали и ценности, които ЕС и НАТО отстояват и защитават; които са различни и по-висши от идеалите и ценностите на народите на други държави, невключени в тези организации; и които ние, българите, споделяме едва след присъединяването ни към НАТО и Европейския съюз. Не си спомням обаче някой от родните ни политици или медийни модератори да е дефинирал какво точно представлява „европейското поведение“, да е изброил кои точно са „евроатлантическите ценности“.
В Речника на българския книжовен език съдържанието на понятието „ценност“ означава стойност, значимост, ценен предмет, материална или духовна придобивка. Същото тълкуване намираме в почти всички чуждестранни речници или справочни издания.
Ценността, следователно, трябва да може да се възприема сетивно или да се въплъти в позитивен резултат. Като кюлче злато или диамант, като значимо творение или материална придобивка, като правото на безплатно здравеопазване или образование. Очевидно ценността е само и единствено позитивна; в съзнанието на хората не съществува отрицателна ценност.
Съдържанието на
понятието „ценност“
претърпява развитие през хилядолетното развитие на човешкото общество. Наред с непреходните, като диаманта или златото, като Хеопсовата пирамида, Тадж Махал или Казанлъшката гробница, като „Илиадата“, „Хамлет“ или „Евгений Онегин“, съществуват и преходни ценности. Ако преди половин век телевизорът е бил считан за ценност, днес е обикновена битова, а за някои – даже ненужна вещ.
В хода на своята модернизация човечеството утвърждава ценностите свобода, мир, независимост, справедливост, равенство, хуманизъм, търпимост. Постепенно тези ценности се конкретизират и въздигат в неотменими права, като правото на личността на свободно развитие, достойнство и сигурност; правото на лична свобода и неприкосновеност; правото на живот; правото на закрила и убежище; правото на защита; правото на свободно придвижване; правото да се търси, получава и разпространява информация; правото на сдружения; правото на труд; правото на безплатно образование; правото на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно медицинско обслужване; правото на здравословна и благоприятна околна среда; и т.н. Тези ценности и права са разписани в Конституцията на Република България, конкретизирани са императивно в глава Втора още през 1991 г.
Утвърждавато на тези ценности за универсални, общочовешки става през периода на Просвещението. Днес те са фундамент на всяка демократична конституция.
Декларацията за независимостта на САЩ от 4 юли 1776 г. е първият държавен акт, който прогласява, че „всички хора са създадени равни” и разполагат с неотменими права, като „живот, свобода и стремеж към щастие”. В същия дух е съдържанието и на Декларация за правата на човека и гражданина, приета през 1789 г. в хода на Великата френска революция и залегнала в конституцията на Френската република.
От Атлантика до Урал
Според член 2 на договора, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г., Европейският съюз се основава на „зачитане човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитане правата на човека, включително правата на лицата, принадлежащи към малцинства; тези ценности са общи за държавите-членки в едно общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.”
Тези ценности са разписани и в основните закони (конституциите) на всички държави-членки на Евросъюза.
Съгласно договора за Северноатлантическия пакт (НАТО) от 4 април 1949 г. (България е присъединена към този договор от 29 март 2004 г.) страните по него са решени „да защитават свободата на своите народи, тяхното общо наследство и цивилизация, основаващи се на принципите на демокрацията, свободата на личността и върховенството на закона”. В стратегическата концепция се повтаря още веднъж, че НАТО се ръководи от „общите ценности на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона”.
В Стратегията за национална сигурност на Руската федерация, приета на 12 май 2009 г., общественото съгласие следва да се укрепва на основата на общите ценности „свободата и независимостта на руската държава, хуманизма, мира между националностите и единството на културата на многонационалния народ на Руската федерация, уважение към семейните традиции и патриотизъм“.
Както се вижда, прокламираните от т. нар. евроатлантическа общност ценности почти напълно съвпадат с тези, прокламирани от Руската федерация. Не би могло и да бъде другояче. Всички народи – от Атлантика до Урал – са наследили и развили ценностите на цивилизация, корените на която може да проследим в древното близкоизточно начало. Това са универсални ценности, усетени още в Библейски времена, изведени и развивани в продължение на хилядолетия под културното въздействие на Гръко-Римския свят и християнството и окончателно утвърдени през епохата на Просвещението. Каквито и различия да са възниквали – канонични противопоставяния или непримирими догматични сблъсъци – народите, населяващи Европейския континент, винаги са споделяли общи ценности благодарение именно на общото начало претопено в общия християнски купел.
Различията днес
Впрочем, различия има и днес. Декларираното от Руската федерация придържане към ценноститe „независимост на руската държава“, „уважение към семейните традиции“ и „патриотизъм“ например отсъстват в евроатлантическите договори. Но тези различия едва ли могат да бъдат сериозна пречка народите от източната и западната част на Европейския континент да си сътрудничат, да се зачитат взаимно въз основа на старозаветния принцип: „уважавай правото на другия, ако искаш другият да уважава твоето право“.
Защо тогава на Запад, а и у нас, така енергично общите европейски ценности се пропагандират като „западни“ и различни от ценностите на други, източноевропейски народи? Откъде извира днешното яростно противопоставяне най-вече в контекста на украинската „криза“ та една част от Европа (Руската федерация) се санкционира, демонизира, обгражда с враждебни обръчи, срещу нея официален Вашингтон и Брюксел водят необявена, но фактически реална война?
А може би иде реч не за ценностите, така, както са прокламирани в официалните евроатлантически документи, а за декларации, съдържащи много патос, без никакво морално задължение за практическото им осъществяване. Също като Атлантическата харта.
Иначе казано Империята на лъжата, както я определихме в предишната публикация, декларира ценностите на думи, но отказва да ги отстоява на практика. Интерпретира ги утилитарно с оглед на външнополитическите си цели; като средство, инструмент за външен натиск, за шантаж на страните-членки, за намеса във вътрешните работи на суверенни държави – особено брутални след рухването на „желязната завеса“ и в усилията й за установяване на глобално господство.
Атлантизъм и европеизъм
В този контекст нека посочим и някои европейски знакови фигури - наемници на Империята на лъжата, осъществяваща своята хегемонистична политика.
Считаните за бащи на Евросъюза Робер Шуман и Жан Моне например са били американски агенти на влияние и действията им са били насочвани и заплащани от САЩ, според публикуваните неотдавна разкрития. Вече е напълно ясно, че в сегашния си вид Европейският съюз е американски проект за заробване на Европа.
Да посочим и други имена.
Редица от обявилите се през 60-те години за „революционни маоисти“, от десетилетия са се поставили в услуга на институциите на “загниващия капитализъм” и верноподанически следват отвъдокеанската хегемонистична политика. Сред тях са доскорошният президент на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу; бившият германски “зелен” външен министър Йошка Фишер; вторият човек в профашистката Северна лига на Италия Роберто Марони; идеологът на френските крупни предприемачи и застрахователи Франсуа Евалд; вдъхновителят на интегристкото католическо движение и виден деятел на партията “Форца Италия” Алдо Брандирали; и редица други. Ами назначената за вицепрезидент на Европейската комисия Кристалина Георгиева, която, живеейки от близо четвърт век в Съединените щати, е била длъжна да положи клетвата за вярност, изисквана от Департамента по вътрешната сигурност на САЩ към желаещите да се натурализират чуждестранни граждани?
„Заклевам се, че изцяло и абсолютно се отказвам и отричам от каквато и да било преданост или вярност към чуждестранен владетел, държава или суверен, на които досега съм бил/а поданик или гражданин; че ще подкрепям и защитавам Конституцията и законите на Съединените американски щати срещу всички врагове, външни и вътрешни; че ще бъда истински предан и верен на Съединените американски щати; че ще нося службата си във въоръжените сили на Съединените американски щати, когато законът го изисква; че ще защитавам с оръжие Съединените американски щати, когато законът го изисква; че ще нося гражданска служба от национално значение, когато законът го изисква; и че поемам това си задължение доброволно без никакъв външен натиск или преднамереност; и нека Бог да ми помага“.
Според съдържанието на тази клетва за вярност, кои интереси е длъжна да защитава, включително с оръжие в ръка, еврокомисарката Кристалина Георгиева – европейските или американските?
Очевидно, налице е ценностна бариера между декларации и практика; между аргументите, чрез които Империята на лъжата се опитва да налага либералната си хегемония, и нарастващата воля на европейските народи да отхвърлят тази хегемония; между атлантизма и пробуждащия се европеизъм.
Истината няма алтернатива
Налице е още един фактор, изключително важен, според нас, за рязкото очертаване на ценностна граница между Европа и Америка: различията в правните доктрини, между континенталното (европейско) и англосаксонското (американско) правораздаване. Според континенталното разбиране, целта на правораздаването е установяване на истината. Това разбиране е възприето в съдебното производство на почти всички континентални държави. В Конституцията на Република България то е разписано в ал. 2 на чл. 121. При американското разбиране целта на съдопроизводство е установяване на вината. Така убиец може да бъде оправдан от съда, ако съдебните заседатели (журито) се произнесат non guilty. Ирелевантни са мотивите зад такова произнасяне.
Търсенето на истината е по-сложен процес. Когато се провежда добросъвестно, неминуемо се стига до виновника. Различни гледни точки може да има само в процеса на установяване на истината. От момента когато се счита за установена, истината няма алтернатива. Слънцето изгрява от изток и залязва на запад! Другото е шарлатания, измама, лъжа. Докато при търсене на вината, често не се стига до истината. Решението е плод на субективната преценка на журито. Иначе казано, журито може да постанови една лъжа, която след това да се институционализира със съдебен акт.
Кое е ценност, следователно? Истината или лъжата?
И когато някой у нас задава въпроса „кой е виновен“, става ясно, че този някой – политик или медиен модератор, – е попаднал в клопката на англосаксонското право, било поради правна неграмотност, било поради желание противоправно да обслужва чужди интереси.
Ценността е само и единствено позитивна; в съзнанието на хората не съществува отрицателна ценност. Както не съществуват и евроатлантически ценности. Те са терминологично недоразумение, манипулация, измама, инструмент за глобално господство. Ето тук, според нас, минава цивилизационната граница между народите на Европа и командвания от Империята на лъжата брюкселски елит.
СЛЕДВА
