Има ли измъкване, или пропастта е бездънна?
Два са поводите да развия тази тема. Първият, да го наречем най-общо емоционален, е поразителната наглост на водещия на съботното обедно предаване по радио „Хоризонт” Петър Волгин. В компанията на сродни по душа „експерти” Волгин “дискутира” проблемите на дълговата криза в Европа. И когато няколко слушатели съвсем резонно посочиха, че става дума за органични пороци на системата на турбокапитализма и че решенията трябва да се търсят не в невъзможното по същество поправяне, а в нейното заменяне, водещият ги отряза и заяви, че системата е дадена веднъж завинаги и друга не може да има. И че всякакви идеи за нейното заменяне са плод на болни мозъци. Крайният извод от предаването, разбира се, беше от сорта „зле сме, ама ще се оправим”. Кога – не стана ясно, но трябвало да е скоро.Само след няколко дни дойде и вторият повод да седна пред клавиатурата.Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу опроверга категорично туземните ни пишман експерти – оптимисти.
На пресконференция в Лисабон, столицата на неговата родина Португалия, една от най-тежко задлъжнелите страни, Барозу заяви, че Европа (т.е. ЕС) все още не е открила решение за дълговата криза: “Истината е, че досега няма отговор на дълговата криза, който да възстанови доверието на инвеститорите. Докато това не се случи, ще имаме сериозни проблеми и дебати в Европа”.
Позволих си подобно предисловие, понеже поведението на Волгин наистина е еманация на масираната дезинформационна и манипулативна кампания на казионните медии в България, които по всякакъв начин прикриват истинските мащаби и последствия от днешната катастрофа на капиталистическaта система. Процесът започна като финансова криза, премина в икономическа и достигна своята кулминация като дългова криза в наши дни. Най-често се споменават откъслечни данни за дълговете на Гърция, в последно време и на Италия, Португалия и пр., все страни от нарочената група „PIIGS” (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция, Испания, често разчитана като акроним на “прасе” от английски). Обаче въобще не се говори за дълговите проблеми на останалите страни от ЕС, както и на “колосите” на капитализма отвъд океаните, а те са чудовищни!
Нека видим какви са фактите, т. е. цифрите на техните дългове и делът им спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) и на човек от населението - в щатски долари (щ.д.):
Таблица 1 - брутен външен дълг (БВД) - според изданието „CNBC”, към 31.07 2011 г.
№ Страна БВД (трлн.) БВП (трлн.) БВД/БВП (в %) БВД на глава (хил.)
20. САЩ 14,825 14,660 101,1 48,258 (18)
19. Унгария 0,226 0,188 120,2 22,739 (20)
18. Австралия 1,200 0,883 138,9 57,641 (14)
17. Италия 2,602 1,770 146,6 44,760 (19)
16. Испания 2,460 1,370 179,4 60,614 (13)
15. Гърция 0,580 0,318 182,2 53,984 (15)
14. Германия 5,440 2,940 185,1 51,752 (16)
13. Португалия 0,552 0,247 223,6 51,572 (17)
12. Франция 5,370 2,215 250,0 83,718 (12)
11. Хонконг 0,816 0,326 250,4 115,612 (7)
10. Норвегия 0,641 0,332 251,8 137,476 (5)
9. Австрия 0,642 0,333 261,1 105,616 (10)
8. Финландия 0,506 0,186 271,5 96,197 (11)
7. Швеция 1,010 0,355 282,8 110,479 (9)
6. Дания 0,626 0,202 310,4 113,826 (8)
5. Белгия 1,324 0,395 335,9 127,197 (6)
4. Холандия 2,550 0,677 376,3 152,380 (3)
3. Швейцария 1,304 0,325 401,9 171,528 (2)
2. Великобритания 8,981 2,179 413,3 146,953 (4)
1. Ирландия 2,381 0,172 1 382,1 566,756 (1)
*** 1) Данните за БВП на САЩ и на Унгария са за 2009 г., а за останалите страни – за 2010 г.; 2) брутният външен дълг (БВД) е съвкупност от дълговете на държавата и на юридическите и физически лица, нейни поданици; 3) числата в скоби в крайно дясно посочват класирането на страната според масата от брутния външен дълг на човек от населението; 4) общият външен дълг на страните от класацията е в размер 54,037 трилиона щ. д. (за сравнение - световният годишен продукт възлиза на около 60 трилиона щ. д.).
Очевидно е, че посочените цифри са потресаващи като обем, а връщането им е практически невъзможно. При това основната част от тези кредити са отпуснати на държавите, доколкото априори се приема, че държавата е най-надеждният длъжник. В случая е ясно, че тъкмо държавите са в най-тежко и на практика безнадеждно състояние, особено следните:
Таблица 2: най-големите държави – длъжници
(държавен дълг спрямо БНП – в %)
1. Япония 234,1 (4,4304)
2. Гърция 139,3 (0,3179)
3. Италия 119,7 (1,8122)
4. Белгия 103,1 (0,4048)
5. Ирландия 101,7 (0,1799)
6. САЩ 99,3 (15,1573)
7. Франция 87,6 (2,2100)
8. Португалия 87,1 (0,2489)
* 1) Данните са към 01.10.2011 г.; 2) числата в скобите показват сумата на държавния дълг на съответната страна в трилиони щ. д.
Не много по-добре е и лидерът на ЕС Германия, с държавен дълг от 1,7 трлн. евро, представляващ 83,2 % от нейния БВП. Всъщност всички водещи страни от Еврозоната (групата страни от ЕС, приели за общо платежно средство еврото) са в сериозно нарушение на приетото от самите тях изискване съотношението на държавния им дълг спрямо БВП да не надминава 60 %.
Още по-страшна е картината според следните данни.
Таблица 3: Държавен дълг
спрямо годишните бюджетни приходи (в %)
1. Гърция 365
2. Ирландия 278
3. Италия 259
4. Португалия 224
5. Белгия 198
6. Германия 192
7. Испания 168
8. Франция 166
9. Австрия 150
10. Кипър 147
11. Холандия 137
12. Финландия 93
13. Дания 78
14. Люксембург 47
15. Естония 16
Практически всички основни страни от Еврозоната имат чудовищни държавни дългове, надвишаващи в пъти бюджетните им приходи, като фактически те би трябвало с години да отделят основна част от тях, за да изплатят задълженията си.
Но от какво ще режат? Очевидно от социалните и инвестиционните разходи. И затова е този повсеместен натиск за повишаване на пенсионната възраст и всеобщата атака срещу социалните придобивки на трудещите се. Но едва ли обикновените хора ще се съгласят безропотно с тези намерения, и „Старата Европа” тепърва ще се тресе от разрастващи се протести и бунтове.
За да е пълна картината, ето още една класация:
Таблица 4: Съвкупен дълг
(на правителствата, бизнеса, банките и домакинствата)
спрямо БНПна водещите капиталистически държави (в %)
1. Великобритания 497
2. Япония 492
3. Испания 366
4. Франция 341
5. Италия 313
6. Южна Корея 306
7. САЩ 289
8. Германия 284
9. Канада 274
Както е видно, благоденствието и могъществото на водещите капиталистически икономики е построено върху пясъчната основа на чудовищна задлъжнялост и най-малкият трус е в състояние да ги руинира.
Ще припомня и още един факт, който упорито се премълчава от казионните медии не само в България. По данни на рейтинговата агенция “Стандарт енд пуърс” (Standard & Poor’s (“S & P”) междубанковата задлъжнялост в ЕС надминава 31 трилиона евро (за сведение - общият годишен продукт на ЕС е малко над 16 трилиона евро). Това означава, че европейската банкова система е съвсем “тънка”, а както стана ясно в последно време, портфейлите на водещите банки са пълни с „токсични” (в смисъл неизплатими) държавни дългове на гореизброените страни – рекордьори по дългове. Това обяснява и трескавата суетня на цялата световна върхушка в търсене на изход от надвисналата катастрофа над банките.
Да не забравяме, че през първия етап от кризата развитите държави похарчиха над 10 трилиона (!) долара уж за икономическо съживяване, но както стана ясно впоследствие, основната част от тези чудовищни суми бяха налети за спасяване на банките, затънали поради алчност към по-високи печалби чрез придобиване на фиктивни активи от щатски имотни пирамиди. След като се срутиха, те повлякоха към дъното и капиталистическата икономика като цяло. Тези пари дойдоха чрез емитиране на държавни дългови книжа, т. е. чрез трупане на дългове, както става видно от изложеното по-горе. Сега дойде време дълговете да се плащат и паниката от назряващите държавни фалити нараства.
Проблемът е, че дълговата криза се разразява в условията на икономическа такава, а намаляващата икономическа активност понижава и приходите в бюджетите, главно данъчните. Държавите-догмати на ултралиберализма нямат собствени приходи от производствена дейност и така примката на назряващите падежи на дълговете им се затяга смъртоносно.
От данните в горепосочените таблици става видно, че няколко държави са в безнадеждно положение, ако не се прибегне към разсрочване и опрощаване на дълговете им. Става дума за Гърция, Ирлан-дия, Италия, Португалия, Белгия. Но в такъв случай загиват банките и дяволският дългов капан затваря смъртоносната си захапка!
В изключително застрашено положение са Германия, Испания, Франция, Австрия, Кипър, Холандия. Особено показателен е фактът, че на проведения наскоро търг за пласиране на германски държавни ценни книжа се случи нещо немислимо доскоро - над 30 % от емисията не намери купувачи и се наложи германската централна банка да изкупи книжата на собствената си държава. Това се тълкува като срив на доверието към самата Германия. Като капак, споменатата агенция “S & P” наскоро предупреди, че ще понижи кредитния рейтинг на 15 европейски държави, членки на Еврозоната (12 от които посочени в Табл. 3) и това още повече ще утежни положението им понеже ще се повишат лихвите по дълговете им.
За илюстрация ще посочим, че може би най-застрашената след Гърция от фалит държава – Италия, която има да изплаща през следващата година между 350 и 400 милиарда евро, успя наскоро да пласира държавни дългови книжа на сума от 7,5 млрд. евро при рекордна годишна лихва от 7,89 % за тригодишните и 7,56 % за десетгодишните (например германските бяха изтъргувани при лихва съответно между 0,98 и 1,25 %).
Последният засега удар на “S & P” бе нанесен на 8 декември т.г., когато агенцията обяви, че поставя под наблюдение - с цел понижаване на рейтинга - целия Евросъюз! Този път агенцията е в пълното си право и дори е закъсняла с оглед катастрофалната ситуация на основните страни–членки на ЕС. Те всъщност са във фактически фалит, доколкото сумата на дълговете им е в пъти по-голяма от приходите и те на практика не са в състояние самостоятелно да ги изплащат.
Наскоро се случи още нещо показателно и стряскащо - внезапно централните банки на 6 водещи световни икономики извън Еврозоната: САЩ, Великобритания, Япония, Швейцария, Канада и Австралия, - обявиха съвместно улесняване на рефинансирането в долари за изпитващите затруднения европейски банки. Акт, осъществен за последен път преди три години, през 2008 г., непосредствено след фалита на колоса „Лемън Брадърс”, с което стартира световната финансова и икономическа криза преди три години. Сега стремително се носим към нейното второ дъно. Рефинансирането представлява неопровержимо доказателство доколко тежко е положението в Еврозоната - капиталистическите хиени не развързват току-така кесии – явно са преценили, че загубите им от срутването на европейските събратя ще са по-големи от ползите при такова развитие на нещата. На този фон предлаганите от ръководителите на водещите европейски държави и на ЕС мерки изглеждат крайно неубедителни и непоследователни.
В началото надеждите се възлагаха на Европейския фонд за финансова стабилизация (ЕФФС), който да гарантира кредитите за закъсалите с изплащането на дълговете им страни. Първоначално се говореше за гаранционен фонд от 300 милиарда евро, после сумата скочи на 750 милиарда, последно се заговори за трилион... И изведнъж – тишина.
Оказа се, че всъщност са необходими не 2 трилиона, за които първи споменаха експремиерът на Великобритания Гордън Браун и премиерът на Русия Владимир Путин, а цели 3 трилиона евро, които просто няма откъде да дойдат. Държавите членки няма как да ги дадат, а ЕЦБ, за разлика от щатския Федерален резерв, не е емисионна банка и няма право да ги напечата, както се случва в САЩ. Впоследствие, пред угрозата от фалит на третата по големина икономика от Европейския съюз – Италия, МВФ, който дотогава заявяваше, че няма възможност и не възнамерява да се намесва в проблемите на европейските държави, внезапно се оживи. Заговори се, че всъщност средства са намерени и се подготвя спасителен пакет на сума от 660 милиарда долара за закъсалите апенинци. Дай боже да се спасят...
Към момента на общоевропейско (ЕС) равнище се разискват две инициативи – план „А”: затягане на финансовата дисциплина и стандартизиране на данъчното законодателство в Еврозоната, предложен от Германия и Франция (президентът на Франция Саркози дори нарича този механизъм общоевропейско икономическо управление), което да стане чрез промяна в Лисабонския договор. Но ми се струва, че това е химерична идея. Още повече че нейното приемане е практически невъзможно в скоро време, доколкото трябва да се гласува във всички страни – членки, а в Ирландия подлежи и на референдум. Затова страните вносителки са подготвили план “Б”, който предвижда създаване на вътрешен „суперсъюз на отличниците”, а именно: Германия, Франция, Австрия, Холандия, Финландия, Люксембург, който да замени сегашния състав на Еврозоната. Идеята е те да могат да издават собствени облигации, гарантиращи техните държавни дългове.
Тръгна и „партенката”, че към този елитен клуб ще бъдат поканени да се присъединят и две страни, които не са членки на Еврозоната: Швеция (това е логично, доколкото тя е една от най-стабилните икономики в света) и не щеш ли – България! Това звучи повече от анекдотично, доколкото БВП на глава от населението на нашата страна (официалният) е от 5 (във Финландия) до 20 пъти (!) ( в Люксембург) по-нисък! Този момент забележително напомня баснята за подковаването на вола и... жабата.
Въпреки абсолютната неосъществимост на тази идея, нашенският „Брат Пит с очила”* пусна „партенката”, която може да бъде прочетена в нашенските икономически сайтове, че видите ли, условието да се случи това, била да се вдигне с 1 година пенсионната възраст! Както се казва: ”Нерде Ямбол, нерде Стамбул!” Друг е въпросът доколко и какви отличници са по-горе изброените държави, но в царството на слепите, и т.н....
В заключение можем да обобщим, че световната капиталистическа система, олицетворявана от държавите лидери на тази общност, е в дълбока криза и навлиза в агония. А както е известно, звярът хапе най-страшно преди смъртта си.
Изглежда, че човечеството всъщност е изправено пред най-страшното изпитание в историята на настоящата цивилизация. И това изпитание се състои в дилемата или да се спаси от капана на дълговата криза, според нас умишлено предизвикана от властелините „мира сего”, или да се осъзнае и да организира всеобща съпротива срещу убийствената хватка, с която се цели европейските, а после и всички останали народи по света да бъдат впримчени окончателно и завинаги в мъртвата хватка на гибелно господство. Мисля обаче, че ако за нас, българите, има спасителен път вън от клещите на турбокапитализма, лидерът в тази битка на живот и смърт може да бъде само един славянски и православен народ, чиято столица се казва Москва. Просто защото славянството винаги е било трън в очите на господарите на света поради своите дълбоко хуманни, правдиви и всевечни корени на доброто и съборността. Вън от емоциите, това ми се струва и единствения логичен, поне засега, изход от капана на световната криза.
P.S. На дългоочакваната сесия на Европейския съвет (на държавните ръководители на страните от ЕС - най-висшият орган на съюза), състояла се на 9 декември 2011 г., беше взето половинчато решение по „План А”. Според него 26 страни членки (без Великобритания, която не е член на Еврозоната) се задължиха конституционно да заложат правилото за съставяне и спазване на балансирани (без дефицит - до 0,5 %, но в извънредни случаи) бюджети, което да се случи до 31-ви март 2012 г. Правилото трябва да влезе в сила от 1-ви юли догодина. Условието за унифициране на данъците отпада (засега). В случай на нарушаване на правилото въпросът ще бъде отнасян до Европейския съд в Люксембург, който ще има право да коригира бюджети и дори да увеличава данъци, за да се балансира бюджета на съответната страна нарушителка.
При всички случаи това според мен е палиативно решение. Ефектът от него евентуално може да се усети едва след 2013 г., докато проблемите с дълговете изискват решаване днес. Освен това подобно изискване със сигурност силно ще затрудни икономическото възстановяване на страните-членки на Евросъюза, доколкото правителствата не ще могат да генерират допълнителни средства за стимулиране на икономиките.
