Щом се разчу, че вместо в Шенгенистан и през Новата година ще си кютим в днешния рай, клошарят Петров много се възрадва. Толкова се възрадва, горкият, че изплати наведнъж всичките фалшиви сметки, с които го обстрелваха от ВиК, откакто бе загубил жилището покрай реформите на Ванката (Костов). И не само ги внесе, пустият му клошар, ами и спечели Голямата награда като най-изряден платец на изрядната фирма ВиК. И ето ти тук пак голям късмет - вместо от бидони с безплатна вода Голямата награда се състоеше от четири каси безплатно разводнена бира.В началото Петров се подвоуми дали да не организира с тях голям клошарски банкет, или пък да ги инвестира в някоя печеливша дейност. Ама нали си е с предприемчив български дух, в крайна сметка предпочете печалбата. Удари една жица на когото трябва и уведоми, че смята и той да завърти малко контрабанден бизнес с разводнена бира. Онзи веднага се съгласи да му ходатайства, и то съвсем безплатно - срещу няколкостотин бирени капачки, та да се упражнява по тях. И ето че всичко тръгна като по вода.
Единият се застъпи за Петров пред другия, другия - пред митническите власти, тайните слуШби записаха разговорите, редакторите на опозиционните вестници ги манипулираха, после им бе благодарено от сърце за рекламата и ги запознаха отблизо с плановете на бъдещия затвор край Волуяк... От само себе си се разбира, че над цялата идилия бдеше като орлица висш маГистрат.
Междувременно бездомникът Петров изтегли малко оборотен капиталец от прочута ненародна Банка, награби четирите каси разводнена бира и полетя на крилата на мечтите по магистралите като слънце. Прекоси българо-българската граница при Калотина, прокарана така сполучливо от Дядо Фердинанд, заплаши с нова Сливница сръбските митничари и граничари и удари спирачките чак на Потурнак пазар в Прищина. Там, естествено, стоката му биде незабавно изкупена на кожодерски цени - едно от благодарност, че за разлика от румънците вече сме признали независимостта на Косово, две - защото като добри последователи на правата вяра тамошните тайни слуШби могат да пият само добре разводнена бира. После Петров се върна в родината и първата му работа бе да изплати съответните налози и такси на ковчежника (ДяНков), та да може и той да ни снабди с повече ковчези, естествено. След това отскочи до Хелзинкския комитет по правата на човека и даде на КрасТимир Тънев и Танчето ХаКсберг обществена поръчка да разработят специален чип, който да се монтира в главите на електората и да допуска в тях само проправителствени мисли. Накрая Петров издължи бирените капачки на заемодателя си и вдигнатата от него пукотевица така паникьоса талибаните в Афганистан, че те изпопадаха на колене пред арменския поп. И като изпълни така гражданския си дълг по всички показатели, Петров най-накрая събра градските бездомници на бленувания Голям клошарски банкет. Активното мероприятие се охраняваше от БИК, а нашата полиция го пазеше. Така прочее настана една велика веселба и гълчава, та еша си няма. И днес йощ... спомня този пир буен, шуми и препраща славата му дивна като някой ек от сересе - на урва и от бръмбар - навек. А какво стана с опозиционните редактори? - ще попитате между другото. А ние ще отговорим: че к’во да стане - в началото на Коледните пости много се дърпаха, горките, ама към края им и те кандисаха за правилномислещите чипове, що да правят...
